Преди 78 години САЩ хвърлят атомна бомба над Хирошима
На 6 август си спомняме за първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днешният ден е разгласен за Световен ден на битката за възбрана на нуклеарното оръжие.
През 1945 година е осъществена първата атомната бомбардировка в света от Съединени американски щати над японския град Хирошима по време на Втората международна война (1939-1945). Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки (9 август 1945), а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест, напомня Българска телеграфна агенция.
В Националния музей " Земята и хората " в София през днешния ден всеки искащ ще има опция да види „ Камъка за мир “, който е бил част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния гърмеж. Това изясни пред държавната телеграфна организация Милена Христова, началник на отдел " Връзки с обществеността " на Националния музей „ Земята и хората “. Посетителите ще имат опция да поднесат цветя и да оставят послания за мир.
Хирошима
На 6 август 1945 година е осъществена първата в света атомна бомбардировка над Хирошима в Япония по време на Втората международна война от американския бомбардировач B-29 " Енола Гей ". Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира, с което да се постави завършек на войната. Бомбата, с кодовото название " Малчугана ", се взривява в 08:15 ч. на към 600 м. над повърхността и е с взривен еквивалент на към 13 килотона тротил. На място зaгивaт oкoлo 80 000 души, като общият брой на жертвите доближава 140 000 души. Зоната на цялостно опустошение е в радиус към 1,4 км. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 км.
Нагасаки
Три дни по-късно - 9 август 1945 година – е осъществена атомна бомбардировка и над град Нагасаки в Япония от американския бомбардировач B-29 " Суперфортрес ". Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към различната цел - Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души, а 25 000 са ранени. Бомбата, с кодовото название " Дебелака ", е от имплозивен вид с 6.4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил. Разработена е от армията на Съединени американски щати в границите на Проект " Манхатън ".
Ден на милосърдието
Денят на милосърдието се отбелязва от Националния музей " Земята и хората " за 26 път. Всяка година на 6 август в музея се демонстрира така наречен Камък за мир, с цел да бъде напомнено за нещастието и да бъдат предотвратени сходни събития в бъдеще, сподели Христова. Хората имат опция да го видят, поднесат цветя и да напишат посланията си за мир.
Гранитният пай e част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния гърмеж. Историята му е обвързвана с името на Рейкийо Умемото, откупил през 1965 година камъните „ очевидци “ на ужаса, с цел да гравира върху тях облика на Каннон – богинята на милосърдието. През 1991 година учредената от него Асоциация „ Камък за мир “ ги изпраща до водачите на 188 страни в света, с цел да им припомнят, че бъдеще може да се гради единствено в спокойно време, сподели Милена Христова.
По думите й Умемото изчаква 20 години, с цел да изчезне остатъчната радиация, след което съвсем 10 000 доброволци от Хирошима се заемат с направата на главата на богинята Каннон и надписа върху камъка.
По самодейност на президента на България (1990 – 1997 г.) Желю Желев през 1997 година в НМ „ Земята и хората " е предаден един от тези парчета с ангажимент „ Денят на милосърдието " да бъде отбелязван по подобаващ метод.
Тази година ще има и концерт в осъществяване на японския пианист Юске Хосака и българската цигуларка Велина Петрова. Те ще изпълнят творби от японски и български композитори, като част от японските творби са отдадени на Хирошима, изясни Христова. Ежегодното отбелязване на Деня на Милосърдието е израз на респект и съпричастност пред многочислените жертви, битка против забравата, гаранция, че атомният апокалипсис няма да се повтори още веднъж.
На 6 август от 10:00 до 18.00 часа всички искащи могат да поднесат цветя пред „ Камъка за мир “ и да напишат персонални послания за мир. Христова показа, че всяка година хората с огромно почитание идват, сервират цветя и пишат посланията си за мир. Има забавни послания, в това число и от деца, сподели още тя.
Манифестът на Ръсел-Айнщайн - предизвестието на учените
Още през 1955 година, на 9 юли, в Лондон, Англия, английският академик Бъртранд Ръсел огласява апел от немския физик Алберт Айнщайн и още девет световноизвестни учени за недопускане потреблението на атомната сила за военни цели в символ на митинг против войната и за спокойно решение на интернационалните разногласия. Призивът е прочут под името Манифест на Ръсел-Айнщайн и прикани учените от целия свят, без значение на техните политически убеждения, да се срещнат и да обсъдят опасността за цивилизацията, подбудена от нуклеарните оръжия. Манифестът е подписан от учените Макс Борн, Пърси Уилямс Бриджман, Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд, Фредерик Жолио-Кюри, Хърман Мюлер, Линус Полинг, Сесил Франк Пауъл, Джоузеф Ротблат, Бъртранд Ръсел и Хидеки Юкава.
Професор Ръсел разгласява и текста на посланието, което е отправил до държавните глави и в което той декларира: " Изпращам Ви една декларация, подписана от най-авторитетните хора на науката по отношение на нуклеарната война. В тази декларация се акцентира, че сходна война би провокирала цялостно и непоправимо заличаване. От нея излиза наяве, че е належащо, да се намерят други средства с изключение на войната, с цел да се уредят интернационалните разлики. "
През 1945 година е осъществена първата атомната бомбардировка в света от Съединени американски щати над японския град Хирошима по време на Втората международна война (1939-1945). Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки (9 август 1945), а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест, напомня Българска телеграфна агенция.
В Националния музей " Земята и хората " в София през днешния ден всеки искащ ще има опция да види „ Камъка за мир “, който е бил част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния гърмеж. Това изясни пред държавната телеграфна организация Милена Христова, началник на отдел " Връзки с обществеността " на Националния музей „ Земята и хората “. Посетителите ще имат опция да поднесат цветя и да оставят послания за мир.
Хирошима
На 6 август 1945 година е осъществена първата в света атомна бомбардировка над Хирошима в Япония по време на Втората международна война от американския бомбардировач B-29 " Енола Гей ". Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира, с което да се постави завършек на войната. Бомбата, с кодовото название " Малчугана ", се взривява в 08:15 ч. на към 600 м. над повърхността и е с взривен еквивалент на към 13 килотона тротил. На място зaгивaт oкoлo 80 000 души, като общият брой на жертвите доближава 140 000 души. Зоната на цялостно опустошение е в радиус към 1,4 км. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 км.
Нагасаки
Три дни по-късно - 9 август 1945 година – е осъществена атомна бомбардировка и над град Нагасаки в Япония от американския бомбардировач B-29 " Суперфортрес ". Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към различната цел - Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души, а 25 000 са ранени. Бомбата, с кодовото название " Дебелака ", е от имплозивен вид с 6.4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил. Разработена е от армията на Съединени американски щати в границите на Проект " Манхатън ".
Ден на милосърдието
Денят на милосърдието се отбелязва от Националния музей " Земята и хората " за 26 път. Всяка година на 6 август в музея се демонстрира така наречен Камък за мир, с цел да бъде напомнено за нещастието и да бъдат предотвратени сходни събития в бъдеще, сподели Христова. Хората имат опция да го видят, поднесат цветя и да напишат посланията си за мир.
Гранитният пай e част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния гърмеж. Историята му е обвързвана с името на Рейкийо Умемото, откупил през 1965 година камъните „ очевидци “ на ужаса, с цел да гравира върху тях облика на Каннон – богинята на милосърдието. През 1991 година учредената от него Асоциация „ Камък за мир “ ги изпраща до водачите на 188 страни в света, с цел да им припомнят, че бъдеще може да се гради единствено в спокойно време, сподели Милена Христова.
По думите й Умемото изчаква 20 години, с цел да изчезне остатъчната радиация, след което съвсем 10 000 доброволци от Хирошима се заемат с направата на главата на богинята Каннон и надписа върху камъка.
По самодейност на президента на България (1990 – 1997 г.) Желю Желев през 1997 година в НМ „ Земята и хората " е предаден един от тези парчета с ангажимент „ Денят на милосърдието " да бъде отбелязван по подобаващ метод.
Тази година ще има и концерт в осъществяване на японския пианист Юске Хосака и българската цигуларка Велина Петрова. Те ще изпълнят творби от японски и български композитори, като част от японските творби са отдадени на Хирошима, изясни Христова. Ежегодното отбелязване на Деня на Милосърдието е израз на респект и съпричастност пред многочислените жертви, битка против забравата, гаранция, че атомният апокалипсис няма да се повтори още веднъж.
На 6 август от 10:00 до 18.00 часа всички искащи могат да поднесат цветя пред „ Камъка за мир “ и да напишат персонални послания за мир. Христова показа, че всяка година хората с огромно почитание идват, сервират цветя и пишат посланията си за мир. Има забавни послания, в това число и от деца, сподели още тя.
Манифестът на Ръсел-Айнщайн - предизвестието на учените
Още през 1955 година, на 9 юли, в Лондон, Англия, английският академик Бъртранд Ръсел огласява апел от немския физик Алберт Айнщайн и още девет световноизвестни учени за недопускане потреблението на атомната сила за военни цели в символ на митинг против войната и за спокойно решение на интернационалните разногласия. Призивът е прочут под името Манифест на Ръсел-Айнщайн и прикани учените от целия свят, без значение на техните политически убеждения, да се срещнат и да обсъдят опасността за цивилизацията, подбудена от нуклеарните оръжия. Манифестът е подписан от учените Макс Борн, Пърси Уилямс Бриджман, Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд, Фредерик Жолио-Кюри, Хърман Мюлер, Линус Полинг, Сесил Франк Пауъл, Джоузеф Ротблат, Бъртранд Ръсел и Хидеки Юкава.
Професор Ръсел разгласява и текста на посланието, което е отправил до държавните глави и в което той декларира: " Изпращам Ви една декларация, подписана от най-авторитетните хора на науката по отношение на нуклеарната война. В тази декларация се акцентира, че сходна война би провокирала цялостно и непоправимо заличаване. От нея излиза наяве, че е належащо, да се намерят други средства с изключение на войната, с цел да се уредят интернационалните разлики. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ