Клуб Сенатор организира дискусия за бъдещето на ЕС и европейските избори
На 6 април в София ще се организира специфична полемика „ Изборите за Екологичен потенциал и бъдещето на Европейски Съюз, проведена от " Клуб Сенатор ".
Това стана ясно на конференция, в която детайлности за събитието дадоха Захари Желязков - ръководител на клуба, Светлана Дянкова - зам.-председател, Стефан Софиянски, проф. Александър Тасев и Иван Колчаков, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Светлана Дянкова и Захари Желязков От 10:00 ч. в събота в хотел " Хемус ". специалисти от разнообразни области ще обсъдят провокациите пред Европейския съюз, новия мандат на европейските депутати, и бъдещето на блока.
Първата част ще стартира от 10:45 ч.
Панелисти ще бъдат Юлий Павлов, проф. Антоанета Христова, проф. Александър Тасев, доцент Григор Сарийски, проф. Даниела Бобева, доцент Пламен Орешарски, Красимир Каракачанов, Антон Иванов, доктор Нено Димов, проф. Пламен Киров, и Анатоли Величков.
Те ще дискутират 11 изключително значими за Европейски Съюз тематики, в това число спор за полезностите на блока, икономическия бранш и връзката му със Зелената договорка, въпроси за конкурентоспособността, финансите на Съюза, енергетиката в подтекста на Зелената договорка, самото бъдеще на Зелената договорка, разширението на Съюза, и бъдещето му с оглед мира и войната в актуалната геополитическа обстановка.
Дискусията е отдадена и на 25-та годишнина от приемането от страна на България на поканата за започването на договаряния с Европейски Съюз - 10 декември 1999 година
Днес Захари Желязков акцентира, че събитието е едно от най-значимите в историята на страната ни.
" Откриха се големи благоприятни условия. Тази дата беше последната, а по-късно Европейският съюз се затвори и това продължава до момента. Администрацията по времето на ръководството на ОДС (Обединени демократични сили 1997-2001) с министър председател Иван Костов беше първото, което се научи да работи с интернационалните институции. Безспорно е, че преди този момент служебното държавно управление на Стефан Софиянски завари страна, която беше банкрутирала два пъти – един път при Андрей Луканов и повторно при Жан Виденов “, добави той.
„ Забележително е, че единствено за година и половина по-късно получихме покана за започване на договаряния с Европейски Съюз. От една банкрутирала страна станахме годни да преговаряме с Европейски Съюз. Това беше самопризнание за свършените промени на държавното управление “, сподели още Желязков.
Председателят на " Клуб Сенатор " очерта главните въпроси: вътрешните процеси в Съюза, дебата за полезностите му, вероятностите пред разширението, резултатите от " Зелената договорка " и " Европейски Съюз сред мира и войната ".
Стефан Софиянски „ През 1997 година България беше във банкрут. Резервът беше 350 млн. $ при хигиеничен най-малко 500 млн. Инфлацията беше над 240% и бяха банкрутирали есента на 96 година 8 държавни банки, което се отрази на рецесиите в доста стопански среди. Тогава доларът стигна 1:3000 български лв. “, съобщи от своя страна Стефан Софиянски, някогашен длъжностен министър председател и кмет на София. Той означи, че няма друго решение за бъдещето на мощна България с изключение на в Европейския съюз.
Проф. Александър Тасев Проф. Александър Тасев (зам.-министър на търговията и туризма в интервала 1997-2000 г.) уточни, че служебният кабинет на Софиянски поема ръководството през 1997 година в едно доста тежко икономическо и обществено състояние за страната.
„ Впоследствие едвам за година и половина успяхме с доста труд да покажем на Европа, че покриваме наложителните условия за покана. Заварихме страната наникъде и това би трябвало да се промени “, добави той, като напомни стендбай съглашението с Международния валутен фонд (МВФ) през 1998 година и Централноевропейското съглашение за свободна търговия (ЦЕФТА).
Д-р Иван Колчаков Д-р Иван Колчаков напомни решаващата роля на промените, в това число на локалното самоуправление.
„ Първата група от 38-ото Народно заседание беше изпратена в Копенхаген, с цел да бъдат обучавани по какъв начин да се оправим с провокациите в обществената администрация. Когато ние задавахме въпроса на сътрудниците по кое време България може да стане член на Европейски Съюз, в началото ни отговаряха – 30 години. През 1999 г. обаче получихме покана и след 7 години никой от нашите сътрудници не вярваше, че България за толкоз малко време е съумяла да извърши всички критерии от Копенхаген и да стане член на Съюза “, изясни Колчаков.
Светлана Дянкова - зам. ръководител на клуба, сподели, че без законодателната власт (парламента) държавното управление е нямало да реализира тези триумфи.
„ Успяхме, тъй като всички управляващи бяхме на едно равнище – държавно управление, Народно събрание и болшинството на ОДС, локалната власт, всички работихме като екип, като тим. С оглед на днешната обстановка, не може да има съпоставяне “, добави тя.
На конференцията бяха припомнени някои значими дати при присъединението на България към Европейски Съюз: На 22 декември 1990 година VII велико национално заседание приема, по предложение на Любомир Иванов, решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности. През 1993 година Европейски Съюз приема Копенхагенските критерии, които страните-кандидатки би трябвало да изпълнят. На 14 декември 1995 година XXXVII национално заседание гласоподава решение Република България да подаде публично молба за пълноправно участие в Европейския съюз.
На 10 декември 1999 година Европейският съвет взема решение в Хелзинки да открие договаряния с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
***
„ Клуб Сенатор “ е основан през 2003 година В клуба членуват най-вече някогашни народни представители и лица, които са заемали висши политически и административни длъжности в държавното и локално ръководство - министри, заместник-министри, ръководители на организации, на основни дирекции. Участници в локалната власт на високо равнище – кметове, ръководители на общински препоръки. Също ръководители на регулаторни органи като Българска народна банка, КЕВР, КФН, ДКСБТ, КЗП и други, на структуроопределящи предприятия - АЕЦ, БЕХ, Булгаргаз, БТГ, БДЖ, ЕСО и други. Също и лица, които като специалисти са съветвали висшата власт. Лица, които се занимават с научна активност в областта на ръководството. /БГНЕС
