6 април 1941 г. От България Вермахтът напада Югославия и Гърция
На 6 април 1941г. от територията на България Третият Райх стартира интервенции " Ауфмарш 25 " и " Марита ". Това е едновременното нахлуване на Югославия и Гърция.
За броени дни двете балкански страни капитулират,
Ньойските окови са раздрани благодарение на немското оръжие .
На 20 април, Великден, българската войска е посрещната като избавител в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните околности, а Пирот, Враня, Скопие, Велес, Охрид, Битоля, Кукуш, Сяр, Дедеагач - още веднъж свободни и български.
И до през днешния ден се носят митове по какъв начин през 1941 година в някои от освободените села и градове не е имало годишна продукция от плодове – цветът на дърветата бил застлан по пътищата, по които минавала българската армия.
Немската инвазия в Гърция, известна с кодовото име Операция Марита (на немски: Unternehmen Marita), е част от Втората международна война, която се организира в континенталната част на Гърция и южната част на Албания. Немските военни дейности стартират на 6 април 1941 година с навлизането на немските войски в Гърция през България. Комбинираните сили на Гърция и на Британската общественост водят яростни борби, само че най-сетне гръцките и английските войски са победени. Атина падна на 27 април. Въпреки това, британците съумяват да изтеглят към 50 000 бойци. Гръцките акция приключва с бърза немска победа с рухването на Каламата в Пелопонес.
На 13 април 1941 година Хитлер издава Директива № 27 си ,
в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той завършва юрисдикцията на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разграничена сред Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а точно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, в това число и остров Крит. Те също по този начин окупират Лерин, към който България и Италия имат искания.
В края на април и началото на май според уговорките си по договореностите с Германия, българската войска навлиза, без да срещне опозиция в Западна Тракия и заема региона сред река Струма и разграничителната линия минаваща през Дедеагач и Свиленград на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски стартират да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.
За броени дни двете балкански страни капитулират,
Ньойските окови са раздрани благодарение на немското оръжие .
На 20 април, Великден, българската войска е посрещната като избавител в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните околности, а Пирот, Враня, Скопие, Велес, Охрид, Битоля, Кукуш, Сяр, Дедеагач - още веднъж свободни и български.
И до през днешния ден се носят митове по какъв начин през 1941 година в някои от освободените села и градове не е имало годишна продукция от плодове – цветът на дърветата бил застлан по пътищата, по които минавала българската армия.
Немската инвазия в Гърция, известна с кодовото име Операция Марита (на немски: Unternehmen Marita), е част от Втората международна война, която се организира в континенталната част на Гърция и южната част на Албания. Немските военни дейности стартират на 6 април 1941 година с навлизането на немските войски в Гърция през България. Комбинираните сили на Гърция и на Британската общественост водят яростни борби, само че най-сетне гръцките и английските войски са победени. Атина падна на 27 април. Въпреки това, британците съумяват да изтеглят към 50 000 бойци. Гръцките акция приключва с бърза немска победа с рухването на Каламата в Пелопонес.
На 13 април 1941 година Хитлер издава Директива № 27 си ,
в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той завършва юрисдикцията на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разграничена сред Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а точно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, в това число и остров Крит. Те също по този начин окупират Лерин, към който България и Италия имат искания.
В края на април и началото на май според уговорките си по договореностите с Германия, българската войска навлиза, без да срещне опозиция в Западна Тракия и заема региона сред река Струма и разграничителната линия минаваща през Дедеагач и Свиленград на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски стартират да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ