Жизненоважната роля на конете в Първата световна война
На 6 април 1917 година Конгресът на Съединени американски щати гласоподава страната да нападне Германия и по този метод влиза в Първата международна война. В нея в последна сметка умират 17 милиона души, само че има и едни други бойни герои, които постоянно се подценяват – животните.
Конете са мощно употребявани на фронта и от двете страни на спора. В разследване няколко милиона коне умират през Първата международна война. Това е по този начин, тъй като те са толкоз значими за военните старания от двете страни, че стават военни цели.
Кристофър Колаковски е шеф на Мемориала на Макартур в Норфолк, Вирджиния; той споделя, че конете са нужни за всичко, което включва придвижване, а грижата за тях е като грижата за кола през днешния ден.
Америка изпраща коне и мулета в Европа от Нюпорт нюз, Вирджиния, и то – със стотици хиляди. Днес в този регион е цялостно с жилища, офиси и някои корабостроителници, само че по това време това е най-голямата насочна точка за животните по време на войната. Колаковски споделя, че Нюпорт нюз е идеално ситуиран наоколо до пристанището и железопътните линии. Също по този начин пристанището е доста огромно и не е толкоз препълнено като Ню Йорк.
Съединени американски щати продаваха животни на Англия и други съдружници в Европа още преди Първата международна война. Икономиката на Съединени американски щати се нуждаеше от пари, тъй че нямаше дефицит на компании, искащи да посрещнат огромното количество животни, поискано от нашите съдружници.
По време на Първата международна война животните са били най -добрият вид за превозване на хора и консумативи, съгласно Лин Рейнвил, професор по филантропични науки в колежа Sweet Briar, който написа книга за ролята, която Вирджиния играе в Първата международна война. Четириногите са били в положение да маневрират по неравни пътища по-добре от танкове, коли и камиони.
Конете и мулетата бяха толкоз скъпи за съдружниците, че германците вършат проекти да ги заразят, до момента в който чакат в Нюпорт нюз да бъдат изпратени към Европа. Антон Дилгер, немски симпатизант, роден в Америка, който учи просвета и медицина в Германия, създава въпросния проект, в който животните да се заразят с антракс и болест, наречена сап. Двете заболявания са толкоз рискови, че в случай че мулетата се заразят, всички или най-малко множеството щяха да са мъртви, преди да доближат дестинацията си.
Burkholderia mallei, бактерията, която предизвиква сап
Колаковски назовава „ забавна дихотомия в фамилията “ фактът, че бащата ще има отлична кариера в американската войска, а синът му ще поддържа врага през Първата международна война.
Робърт Кьониг написа за Дилгер в книгата си „ Четвъртият конник: Един човек на задача да води Първата международна война в Америка “. Кьониг счита, че служащите на доковете, на които Дилгер заплаща, с цел да извършат заразяването с заболявания, не съумяват да се оправят.
Неговият проект обаче е единствено един от методите, по които германците се пробват да пресечен доставката на коне и мулета от Америка. Те също употребяват подводница, с цел да опитат да потопят транспортните кораби с животните. Според Кьониг в един миг германците се пробват да взривят цялостен влак с коне. Те също протягат ръка и на ферми из Съединени американски щати, само че това не се оказва ефикасна тактичност.
Едно спиране на снабдяването с коне би било еднакво на блокиране на доставката на десетки танкове в днешно време; то непосредствено би спряло интервенциите на съдружниците.
Архиваторите в Музея на моряците в Нюпорт нюз съхраняват писмата на Джо Харлин, който написа редица пъти до родителите си по време на войната; той е ситуиран в Нюпорт нюз. В писмо от 15 август 1918 година Харлин споделя, че болните коне са тъкмо толкоз, колкото постоянно. Животните, които са изпратени в Европа, постоянно са недохранени, когато идват. И постоянно умират от това недохранване, само че и от безсилие на бойното поле или от противников огън. Колаковски споделя, че хората са по-склонни да гледат за човешките жертви на войната, само че животните също се борят паралелно с тях.
