На 57 години, Афхагад, шофьор от северен Нигер, е преживял пет преврата в живота си.
„Първият ни държавен преврат беше Kountche, полковник Kountche, на 15 април 1974 г.“, каза Афхагад, който поиска да използва псевдоним на фона на продължаващата политическа криза в страната, преди бързо да изрече имената на другите силни мъже, които са завзели властта в неговата западноафриканска страна: Ибрахим Баре Майнасара (1996), Дауда Малам Ванке (1999), Салоу Джибо (2010) – и сега, може би, членовете на самоопределящия се Национален съвет за защита на родината.
Това последно попълнение към списъка на Афхагад дойде в сряда и все още се развива, след като президентската гвардия на президента Мохамед Базум барикадира президентския дворец и поиска оставката му. По-късно тази нощ, след часове на спекулации за това как ще приключи противопоставянето, заговорниците станаха, изглежда, лидери на преврата.
„Ние, силите за отбрана и сигурност, обединени в Националния съвет за защита на родината, решихме да сложим край на режима, който познавате“, каза полковник-майор Амаду Абдрамане в съобщение, предадено по държавната телевизия . „Това е следствие от продължаващото влошаване на ситуацията със сигурността и лошото икономическо и социално управление.“
Шокиращият обрат на събитията свали ръководството на страната-съюзник на Запада и добави още една западноафриканска страна към групата нации, ръководени от военни, простиращи се от Атлантика до Сахара, но колко много може да се промени за обикновените нигерийци или Ниамей западните съюзници е неясен.
Ще продължи ли „работата както обикновено“?
Американските, френските и други европейски войски имат голям отпечатък в страната за техните регионални операции за „противобунтовничество“ – такава, от която те няма да искат да се откажат, дори ако това означава да се държат добре с ръководеното от военните правителство, казват анализатори .
Междувременно сигурността и икономическата ситуация за обикновените нигерийци – предполагаемата причина за съществуването на преврата – остават както винаги в една от най-бедните страни в света, като самата тя не само се справя с въоръжени конфликти у дома, но е заобиколена от нестабилни войни в света прага му.
„Миналата седмица нямаше никакви признаци за преврат; всички бяха правителствени служители, дипломати, каквото и да е – както обикновено“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата за Сахел в германската фондация „Конрад Аденауер“, който току-що се завърна от пътуване до столицата.
В същото време обаче повече хора може би са забелязали предстоящия преврат, ако са осъзнали мащаба на недоволството, което се крие отдолу, отбеляза Рида Лиамури, старши сътрудник в базирания в Рабат мозъчен тръст Policy Center for the New South.< /p>
„Ситуацията със сигурността в някои части на страната не е толкова добра, колкото си мислеха много хора“, каза той пред Ал Джазира.
В южната част на Нигер, по протежение на границите с Нигерия и Чад, военните се изправят срещу въоръжени бандити и бойци на Боко Харам, които представляват смъртоносни рискове за нигерийците, както и за бежанците, които изпращат да се стичат в страната.
А в западната част на страната въоръжени групи, свързани с ИДИЛ (ISIS) и Ал-Кайда, бродят в смъртоносната тригранична зона, споделена с Мали и Буркина Фасо, част от дългогодишния конфликт в тези три държави.
>Според доклад от юни 2022 г. на Народната коалиция за Сахел, широка коалиция от групи на гражданското общество в региона, осем цивилни биват убивани средно дневно в района.
Само миналата седмица, когато Лаесинг беше на посещение в крайречната столица, Ниамей гъмжеше от бели камиони 4×4, европейски войници и дипломати. Французите наскоро преместиха своите сили от Сахел в Нигер, новия регионален център за борбата на Париж и други европейски нации срещу въоръжени групировки, след като влошените отношения с военните правителства в Буркина Фасо и Мали доведоха до изтеглянето им от тези страни.
Докато нигерските бунтовници оправдаваха превземането си, цитирайки „влошаваща се ситуация със сигурността“, оръжията идваха от европейците и американците предоставяха на военните тонове материали, каза Лаесинг пред Ал Джазира. И този тръбопровод сега може да е изложен на риск.
Вече САЩ, Франция и ООН осъдиха шумно преврата и хуманитарните операции на ООН бяха преустановени. Държавният департамент на САЩ обяви в сряда в изявление, в което се споменава Базум като президент, че „силното партньорство на САЩ в икономиката и сигурността с Нигер зависи от продължаването на демократичното управление и зачитането на върховенството на закона и човешките права“.
И все пак западните държави с военно присъствие в Нигер може да не желаят да прекъснат отношенията си напълно.
„Наистина е трудно за САЩ. Мисля, че те ще направят всичко, за да намерят начин да работят с тях“, каза Лаесинг, имайки предвид огромната база за дронове на американците в северния град Агадес. „САЩ имат доста бази в държави, които не са наистина демократични.“
Игра „изчакай и виж“
Докато Базум ръководеше демокрация, тя едва ли беше идеална. Протестиращите от опозицията редовно бяха хвърляни в затвора, а слабата икономика означаваше, че страната постоянно се мотае в дъното на индекса на човешкото развитие на ООН.
Протестиращите в подкрепа на преврата в Ниамей, крепост на политическата опозиция, се събраха в четвъртък, за да изразят подкрепа за преврата, като някои носеха антифренски плакати. Централата на политическата партия на Базум беше изгорена, въпреки че той поддържаше телефонна връзка с представители на САЩ и ООН.
Докато някои нигерийци протестираха срещу разполагането на френски войски в страната, а опозиционните лидери питаха дали чуждите военни в страната в крайна сметка само разпалват местни конфликти, не е ясно дали правителството ще прекъсне връзките си с Франция или САЩ, и техните военни, предвид дългата история на Нигер като западен съюзник.
Анализаторите по-скоро виждат вътрешна борба за власт зад преврата, особено сред силите за сигурност на Нигер. Началникът на президентската охрана например е назначен от предишния президент.
„Ако се вгледате много внимателно, има много разделения сред силите за сигурност и особено между тези, които са поддръжници на Базум, и тези на поддръжниците на бившия президент“, каза Лямури. „Така че тези дивизии може да са играли роля и в това, което току-що се случи.“
Западните държави вероятно ще „изчакат и ще видят какво ще се случи и кой ще контролира“, било то лидерите на преврата или възстановяването на Базум като президент, за да измислят ново партньорство в „това борба срещу тероризма”, каза той пред Al Jazeera.
„По този начин те също биха могли да предотвратят [себе си] да попаднат в капана, който се случи в Мали и Буркина Фасо – особено в Мали“, добави той.
След като подтикна напускането на френските войски, Бамако се обърна към Русия и нейните наемници от Вагнер за сигурност.
Нигер се справи по-добре в справянето с въоръжените групировки от своите съседи, желаейки както да преговаря с тях, така и да се опитва да разреши етническите, политическите проблеми и проблемите, свързани с използването на земята, които често водят до насилие.
Но разочарованието зад преврата показва, че сравняването на успеха на Нигер срещу тези групи като относително по-добър от този на Мали и Буркина Фасо не е достатъчно, каза Лямури.
Сред външните политици вече има опасения, че едно военно правителство в Нигер може да влоши нещата. Докато демократичните правителства в Буркина Фасо и Мали не успяха да спрат насилието от страна на въоръжени групировки, и двете страни станаха свидетели, под военно управление, на „увеличено насилие срещу цивилни както от страна на държавните сили, така и от техните съюзници, както и от джихадистки групи“, скорошен доклад от НПО International Crisis Group прочетете.
В Буркина Фасо „джихадисткото насилие е с безпрецедентна интензивност“, отбеляза Кризисна група. „Тоталната военна политика на правителството изглежда е довела до известна степен на военно разрешение и е допринесла за скок в насилието срещу цивилни
Що се отнася до шофьора Афхагад, той има почти толкова доверие в тази хунта, колкото и в предишните. „Не смятаме, че превратът може да постигне нещо“, каза той пред Ал Джазира.
„Имаме доверие в демокрацията“, добави той, „но това също не е довело до нищо, разбирате ли? Не знаем… Нямаме доверие в нашите лидери – всички те са фалшиви лидери, еднакви са.“
Източник: Ал Джазира
