HIV/ СПИН 40 години по-късно
На 5 юни 1981 година в Morbidity and Mortality Weekly Report се появява малко известие на 5 случая с пневмоцистова пневмония при хомосексуалисти в Лос Анжелос, Съединени американски щати. Това е първото изложение на ново мистериозно заболяване, което оказва се като СПИН – най-голямата световна здравна рецесия в модерната история, по време на която се инфектират 72 млн. и умират 32 млн. лица.
През идващите месеци се откриват и други случаи на пневмоцистова пневмония измежду другояче здрави мъже в цялата страна, дружно с други опортюнистични болести (като саркома на Капоши). Първоначално болестта няма име и извършител, само че коинфекции и неоплазми при лавинообразно увеличаващия се брой пациенти водят до тяхната гибел единствено след няколко месеца. През 1892 година то получава името синдром на добита имунна непълнота – СПИН.
Първият проблясък на вяра идва от резултатите на 2 групи учени, работещи без значение – Luc Montagnier и Françoise Sinoussi, Франция (1893), и Robert Gallo, Съединени американски щати (1894). Те откриват причинителя на СПИН – ретровирус, който по-късно ще се назова вирус на човешки имунен недостиг (HIV). За това изобретение през 2008 година Luc Montagnier и Françoise Sinoussi са удостоени с Нобелова премия за медицина или физиология.
През 1995 година се вкарва диагностичен тест, който дава опция да се разкрие същинският обсег на пандемията. Става ясно, че пациентите с напреднали прояви са единствено върхът на айсберга, а доста повече живеят инфектирани, само че без доловими прояви. Разгадава се и взаимоотношението на HIV с главните кафези на имунния отговор (CD4+ лимфоцити), както и репликационният цикъл на вируса с етапите, които биха били атакувани от антиретровирусни препарати.
Първият антиретровирусен препарат – азидотимидин (AZТ, зидовудин), нуклеозиден инхибитор на вирусната противоположна транскриптаза, е лицензиран през 1987 година Той води до краткотрайно угнетяване на вируса в кръвта и нищожно възобновяване на пациентите с следващо развиване на устойчивост. AZТ е утвърден за най-краткия интервал при създаване на медикаменти в историята.
Комбинираната антиретровирусна терапия (AРT) от 1996 година бележи преломен миг в лекуването. Тя включва „ коктейл “ от препарати, включително и неотдавна откритите инхибитори на протеаза или ненуклеозидни инхибитори на противоположната транскриптаза. АРТ съставлява комбинации от няколко класа лекарства, настоящи в разнообразни етапи на вирусната репликация. Тя трайно потиска вируса в кръвта до недоловими равнища и трансформира инфекцията в хронично лечимо заболяване. Излекуване не е допустимо заради персистиране на HIV в резервоарите, интегриран в човешкия геном.
От тежки режими с многочислени таблетки и странични реакции, в годините AРТ се трансформира в потентно и добре понасящо се от пациентите лекуване. Напоследък се предлага под формата на 1 таблетка на ден (препарати с закрепени дози), което още повече улеснява придържане към лечението.
От 2015 година, основавайки се на резултатите от 2 огромни изследвания, СЗО предлага АРТ да стартира без значение от броя на СD4, стадия на инфекцията и допустимо най-бързо след диагностирането. Така се поставя завършек на 20 годишния спор по кое време да стартира лекуването.
АРТ слага началото на нова епоха в историята на HIV инфекцията, освен на самостоятелно, само че и на популационно равнище. Тя трагично усъвършенства здравето при пациентите със СПИН и предотвратява напредване на болестта при тези без клинични прояви. Освен това лицата, придържащи се към лекуването и с потисната виремия, не могат да предават вируса полово. Това резултира в лозунга “U=U”(Undetectable = Untransmittable). Продължителността на живота на лицата с трайно потисната виремия съвсем не се различа от този на незаразените.
Вторият триумф на АРТ като профилактика е преекспозиционната профилактика (PrEP) за неинфектираните, само че с висок риск да се заразят лица. Доказано е, че еднократният дневен банкет на медикамент с 2 препарата понижава до 99% риска от полово заразяване. От 2016 година СЗО и други национални и интернационалните организации предлагат PrEP за високорисковите лица. За страдание на доста места разноските за PrEP не се покриват от здравеопазните системи и лицата сами би трябвало да ги заплащат. Според Anthony Fauci PrEP е значим съставен елемент за ограничение на епидемията в Съединени американски щати до 2030 година
През 2017 година за първи път повече от половината HIV инфектирани са на лекуване. През 2019 година те доближават 67% от инфектираните 38 млн. Две трети от тях живеят в Централна и Южна Африка, където лекуването се основава основно на донорства и не е налично за всички.
Въпреки големите научни постижения остават редица проблеми пред ограничение на световната HIV/СПИН пандемия и постигане на нейния край. Много следва да бъде направено – създаване на безвредна и ефикасна HIV ваксина, дълготрайно настоящи антиретровирусни препарати (наскоро са утвърдени каботегравир/рилпивирин) включително и необятно обезвреждащи антитела за лекуване и профилактика, както и тактика за eрадикация на HIV (излекуване).
Огромно предизвикването е новаторските тактики за профилактика и лекуване на HIV инфекцията да доближат до всеки, който се нуждае от тях. Тези преобразуващи достижения са резултат на фундаментални и клинични изследвания, невероятна колаборация сред академии, страни, промишлености, цивилен общества, включително и на живеещите с HIV. Целта на историческото 40 години пътешестване да се овладее HIV пандемията ще бъде достигната, единствено когато се открие безвредна и ефикасна ваксина и се разрешат проблемите с необятното внедряване на посочените тактики.
Предстои дълъг път и доста уроци, които да научим преди рецесията да се позволи. Само когато погледнем обратно в годините, можем да разберем по-добре трудностите, които би трябвало да преодолеем, до момента в който превърнем HIV/ СПИН в минало.
Изготвил: проф. доктор Радка Комитова, дм
Катедра по инфекциозни заболявания
Медицински университет – Пловдив
През идващите месеци се откриват и други случаи на пневмоцистова пневмония измежду другояче здрави мъже в цялата страна, дружно с други опортюнистични болести (като саркома на Капоши). Първоначално болестта няма име и извършител, само че коинфекции и неоплазми при лавинообразно увеличаващия се брой пациенти водят до тяхната гибел единствено след няколко месеца. През 1892 година то получава името синдром на добита имунна непълнота – СПИН.
Първият проблясък на вяра идва от резултатите на 2 групи учени, работещи без значение – Luc Montagnier и Françoise Sinoussi, Франция (1893), и Robert Gallo, Съединени американски щати (1894). Те откриват причинителя на СПИН – ретровирус, който по-късно ще се назова вирус на човешки имунен недостиг (HIV). За това изобретение през 2008 година Luc Montagnier и Françoise Sinoussi са удостоени с Нобелова премия за медицина или физиология.
През 1995 година се вкарва диагностичен тест, който дава опция да се разкрие същинският обсег на пандемията. Става ясно, че пациентите с напреднали прояви са единствено върхът на айсберга, а доста повече живеят инфектирани, само че без доловими прояви. Разгадава се и взаимоотношението на HIV с главните кафези на имунния отговор (CD4+ лимфоцити), както и репликационният цикъл на вируса с етапите, които биха били атакувани от антиретровирусни препарати.
Първият антиретровирусен препарат – азидотимидин (AZТ, зидовудин), нуклеозиден инхибитор на вирусната противоположна транскриптаза, е лицензиран през 1987 година Той води до краткотрайно угнетяване на вируса в кръвта и нищожно възобновяване на пациентите с следващо развиване на устойчивост. AZТ е утвърден за най-краткия интервал при създаване на медикаменти в историята.
Комбинираната антиретровирусна терапия (AРT) от 1996 година бележи преломен миг в лекуването. Тя включва „ коктейл “ от препарати, включително и неотдавна откритите инхибитори на протеаза или ненуклеозидни инхибитори на противоположната транскриптаза. АРТ съставлява комбинации от няколко класа лекарства, настоящи в разнообразни етапи на вирусната репликация. Тя трайно потиска вируса в кръвта до недоловими равнища и трансформира инфекцията в хронично лечимо заболяване. Излекуване не е допустимо заради персистиране на HIV в резервоарите, интегриран в човешкия геном.
От тежки режими с многочислени таблетки и странични реакции, в годините AРТ се трансформира в потентно и добре понасящо се от пациентите лекуване. Напоследък се предлага под формата на 1 таблетка на ден (препарати с закрепени дози), което още повече улеснява придържане към лечението.
От 2015 година, основавайки се на резултатите от 2 огромни изследвания, СЗО предлага АРТ да стартира без значение от броя на СD4, стадия на инфекцията и допустимо най-бързо след диагностирането. Така се поставя завършек на 20 годишния спор по кое време да стартира лекуването.
АРТ слага началото на нова епоха в историята на HIV инфекцията, освен на самостоятелно, само че и на популационно равнище. Тя трагично усъвършенства здравето при пациентите със СПИН и предотвратява напредване на болестта при тези без клинични прояви. Освен това лицата, придържащи се към лекуването и с потисната виремия, не могат да предават вируса полово. Това резултира в лозунга “U=U”(Undetectable = Untransmittable). Продължителността на живота на лицата с трайно потисната виремия съвсем не се различа от този на незаразените.
Вторият триумф на АРТ като профилактика е преекспозиционната профилактика (PrEP) за неинфектираните, само че с висок риск да се заразят лица. Доказано е, че еднократният дневен банкет на медикамент с 2 препарата понижава до 99% риска от полово заразяване. От 2016 година СЗО и други национални и интернационалните организации предлагат PrEP за високорисковите лица. За страдание на доста места разноските за PrEP не се покриват от здравеопазните системи и лицата сами би трябвало да ги заплащат. Според Anthony Fauci PrEP е значим съставен елемент за ограничение на епидемията в Съединени американски щати до 2030 година
През 2017 година за първи път повече от половината HIV инфектирани са на лекуване. През 2019 година те доближават 67% от инфектираните 38 млн. Две трети от тях живеят в Централна и Южна Африка, където лекуването се основава основно на донорства и не е налично за всички.
Въпреки големите научни постижения остават редица проблеми пред ограничение на световната HIV/СПИН пандемия и постигане на нейния край. Много следва да бъде направено – създаване на безвредна и ефикасна HIV ваксина, дълготрайно настоящи антиретровирусни препарати (наскоро са утвърдени каботегравир/рилпивирин) включително и необятно обезвреждащи антитела за лекуване и профилактика, както и тактика за eрадикация на HIV (излекуване).
Огромно предизвикването е новаторските тактики за профилактика и лекуване на HIV инфекцията да доближат до всеки, който се нуждае от тях. Тези преобразуващи достижения са резултат на фундаментални и клинични изследвания, невероятна колаборация сред академии, страни, промишлености, цивилен общества, включително и на живеещите с HIV. Целта на историческото 40 години пътешестване да се овладее HIV пандемията ще бъде достигната, единствено когато се открие безвредна и ефикасна ваксина и се разрешат проблемите с необятното внедряване на посочените тактики.
Предстои дълъг път и доста уроци, които да научим преди рецесията да се позволи. Само когато погледнем обратно в годините, можем да разберем по-добре трудностите, които би трябвало да преодолеем, до момента в който превърнем HIV/ СПИН в минало.
Изготвил: проф. доктор Радка Комитова, дм
Катедра по инфекциозни заболявания
Медицински университет – Пловдив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ