Back to the Beginning – Ози Озбърн се завърна за последен път, за да остане завинаги
На 5 юли 2025 година в Бирмингам се случи невъзможното – времето се върна обратно. На сцената на „ Вила Парк “ се качи едно момче от работническия квартал „ Астън ", което в миналото е работило в касапница, преборило е дислексията, учебния тормоз, пандиза и зависимостите – и което в онази тясна къща на Lodge Road за първи път е чуло „ She Loves You “ на " Бийтълс " и си е споделило: „ Ще бъда рок звезда до края на живота си ". И е спазило обещанието си.
Над 45 хиляди души съпреживяха онлайн Back to the Beginning – последния концерт на Принца на мрака - Ози Озбърн, и последното събиране на Black Sabbath родния им град. През 2020 година Ози разгласи, че е болен от паркинсон. Затова за последния концерт почитателите желаеха единствено едно - да видят идола на генерации меломани - няма потребност да пее, нито да се движи - задоволително ще е просто да бъде там, споделя The New York Тimes.
От ранния следобяд до късно през нощта сцената се трансформира в олтар, към който се събраха генерации почитатели и цялата жива история на тежката музика – Metallica, Guns N’ Roses, Slayer, Pantera, Alice in Chains, Tool, Steven Tyler, Judas Priest, Yungblud, Red Hot Chili Peppers и още десетки митове, които пристигнаха да почетат индивида, който промени посоката на рока вечно.
За света той е „ Принцът на мрака “. За Бирмингам е просто Джон Майкъл „ Ози “ Озбърн, който се завърна вкъщи, с цел да си вземе довиждане със сцената.
Откакто Ози Озбърн (вокали), Тони Айоми (китара), Бил Уорд (барабани) и Гийзър Бътлър (бас) основават Black Sabbath в Бирмингам през 1968 година, те се трансформират в бащите на хеви метъла. Повече от половин век по-късно четиримата – за пръв път от 2005 година – още веднъж свириха дружно. За последно.
Шоуто в събота стартира още в 13:00 ч. с Mastodon, последвани от барабанна борба сред Травис Баркър (Blink-182), Чад Смит (Red Hot Chili Peppers) и Дани Кери (Tool), а сред сетовете на сцената се появяват видеопослания от изненадващи посетители – измежду тях Доли Партън и Елтън Джон.
В 21:00 ч. черният престол с прилеп и два черепа се издига от сцената и на него се появява самият Ози. “Are you ready? ”, извиква той, преди да поведе соловия си сет с Mr. Crowley, Mama, I’m Coming Home и Crazy Train, като сред песните пръска публиката с вода от прикован воден револвер, прави гримаси и дирижира с ръце.
„ Шест години бях на легло – благодаря ви от цялото си сърце “, обръща се той към публиката. Малко по-късно сцената се отваря с надпис Back to the Beginning, прожектират се архивни фрагменти от златните години на групата. Тогава излизат истинските членове на Black Sabbath за финален път дружно.
Те откриват с War Pigs – антивоенния химн от 1970 година, последван от Iron Man, Children of the Grave и финала – Paranoid, в който Озбърн хваща микрофона с татуираното „ OZZY “ на пръстите на дясната си ръка и изкрещява: “Go fucking crazy, it’s the last song! ”.
Сцената се завърта, фойерверки избухват, а тълпата скандира в транс: „ Oz-zy! Oz-zy! Oz-zy! “.
„ Biblical moment ", би споделил Лиъм Гахалър от Oasis, който ден по-рано се събра на сцената с брат си Ноел след цели 16 години.
Back to the beginning
Ози Озбърн е роден на 3 декември 1948 година и израства в работническия квартал " Астън ", Бирмингам. Майка му Лилиън е неособено религиозна католичка, която работи във фабрика на „ Лукас “, а татко му Джон Томас „ Джак “ Озбърн работи нощни смени като шлосер. Семейството живее в дребна къща с две стаи – пет деца - три по-големи сестри и двама по-малки братя.
Прякорът „ Ози “ се появява още в детството. В учебно заведение той е диагностициран с дислексия и постоянно става обект на насмешки. На 11 става жертва на полово принуждение от по-големи момчета, които постоянно го тормозели. Споделя, че през тийнеджърските си години е правил доста опити за самоубийство.
Напуска учебно заведение на 15 години и стартира да работи – на градеж, като чирак водопроводчик, шлосер, в автомобилна фабрика и в касапница. Когато е на 17 е наказан за грабеж на магазин, а татко му отхвърля да заплати гаранцията, „ с цел да му даде урок “. Така Озбърн прекарва шест седмици в пандиза " Уинсън Грийн ". Още като възпитаник взе участие в театрални постановки, а когато чува The Beatles по радиото - тогава е 14-годишен, към този момент е сигурен, че животът му ще бъде невероятен.
Коронясването на Принца на мрака
В края на 60-те години на предишния век Ози Озбърн се причислява към първата група на Гийзър Бътлър – Rare Breed, а скоро по-късно с Тони Айоми и Бил Уорд основават Polka Tulk Blues. През 1969 година, въодушевени от едноименен филм на ужасите и от концепцията, че страхът е част от удоволствието в изкуството, се преименуват на Black Sabbath.
Дебютният албум Black Sabbath и последвалият Paranoid се трансформират в комерсиални и културни явления. Следват Master of Reality, Vol. 4, Sabbath Bloody Sabbath и Sabotage – поредност от мултиплатинени албуми, които утвърждават мрачния, тежък тон на групата. Въпреки изключителния триумф към края на 70-те напрежението сред членовете на бандата нараства, а Technical Ecstasy (1976) бележи началото на креативен спад.
Ози напуща групата за малко, с цел да стартира солов план, само че се връща за албума Never Say Die! (1978), записан в атмосфера на упоителен транс. През май същата година Black Sabbath потеглят на турне с Van Halen, чиято свежа сила засенчва „ измореното “ показване на групата.
Последният концерт с Ози е през декември 1978 година, а през април 1979 година – по гледище на Айоми и с утвърждението на останалите – той е публично изпъден. Макар всички да злоупотребяват с опиати, точно Озбърн е апетитен като най-непредсказуемият.
Сменен е не от кого да е, а от Рони Джеймс Дио.
Конфликтите сред Озбърн и Айоми не са от през вчерашния ден – двамата се познават от учебно заведение, а разногласията сред тях постоянно минават в юмручни битки. Но точно в този безпорядък се ражда митологията на Ози – изгоненият оракул на мрака, който ще трансформира изгнанието си в нова епоха на популярност.
Шарън, Шарън, вечно Шарън
Любовната история сред Ози и Шарън Озбърн е по едно и също време бурна и устойчива – връзка, белязана от зависимости, спорове, изменничества и дълбока обязаност, която оцелява все пак. Двамата се срещат още през 1970 година, когато Шарън е едвам на 18, а татко ѝ Дон Ардън е управител на Black Sabbath.
Истинската им връзка стартира през 1979 година, откакто Ози е изпъден от групата. Шарън го изважда от тримесечно алкохолно затъване, поема ръководството на кариерата му и провежда записа на Blizzard of Ozz – албума, с който стартира соловата му промяна. Женят се на 4 юли през 1982 година в Хавай и основават семейство с три деца – Ейми, Кели и Джак. Датата е определена неслучайно – Денят на независимостта на Съединени американски щати, с цел да може Ози да е сигурен, че в никакъв случай няма да я не помни - както самичък се майтапи.
Връзката им минава през жестоки тествания – в това число ареста на Ози през 1989 година за опит за ликвидиране на Шарън, който самичък изяснява с цялостна некомпетентност от алкохол и опиати.
Следват изневери, разлъка, кавги, терапия за полова взаимозависимост, обществени извинения и наново възобновяване на брачните клетви през 2017 година През 2024 година Шарън признава, че е направила опит за самоубийство, откакто открива, че Ози е имал четиригодишна връзка с фризьорката Мишел Пю. Тя изяснява, че през годините е била привикнала с многочислените му изневери и наличието на последователки към него, само че дългата и прочувствена спекулация, която е била повече от мимолетно въодушевление, я е наранила най-дълбоко.
Въпреки всичко остава с него. „ Без Шарън съм нищо “, споделя Ози и добавя: „ Никога не съм обичал никого по този начин. “ А тя обобщава: „ Ние сме другари, любовници, съпрузи, баба и дядо, сродни души. Винаги един до различен. “
Солова кариера
След раздялата си с Black Sabbath Ози Озбърн стартира соловата си кариера с албума Blizzard of Ozz (1980), който реализира голям триумф, макар персоналните му проблеми с опиати и алкохол. Сформира група с китариста Ранди Роудс, чиято гибел при самолетна злополука през 1982 година бележи дълбока персонална и професионална рецесия.
Ози съумява да продължи с нови музиканти и албуми като Diary of a Madman, Bark at the Moon, The Ultimate Sin и No Rest for the Wicked, като в процеса сменя няколко китаристи – измежду които Джейк Е. Лий, Зак Уайлд и Джо Холмс.
През 90-те години затвърждава триумфа си с No More Tears и Ozzmosis, печели " Грами " и издава концертни албуми – в това число Tribute, отдаден на Ранди Роудс, и Live & Loud, който съдържа парчето " I Don`t Want to Change the World ", отличено с " Грами ".
В началото на новото хилядолетие злополука с ATV едвам не убива Принца на мрака, само че той още веднъж се завръща – този път с Down to Earth (2001) и първия си №1 сингъл във Англия – дуета Changes с щерка си Кели.
Именно в този интервал идва и различен преломен миг – риалити шоуто The Osbournes (2002–2005), което трансформира хаоса вкъщи в световно представление. С псувни, нервности и непрекъснато комплициран Ози, който се лута из кухнята по халат, предаването печели милиони фенове и утвърждава имиджа му на паметен антигерой.
Ейми, най-голямата му щерка, отхвърля присъединяване и обществено осъжда формата. Джак и Кели стават звезди, Шарън получава лично шоу, а Ози признава по-късно, че е бил „ надрусан от самото начало “ и не желае да гледа нито един епизод.
След финала на шоуто семейство Озбърн не слиза от екрана – пробват се да възродят формата с Osbournes Reloaded (2009), по-късно Джак и Ози пътуват в Ozzy & Jack`s World Detour, а през 2020 година се появява The Osbournes Want to Believe. През 2025 година, във връзка 20-годишнината от края на истинската поредност, задачите сезони стартират да се качват в формалния им YouTube канал, където натрупват нова аудитория.
„ От всички неща, които съм изгубил, най-вече ми липсва мозъкът ми “ – споделя Ози Озбърн с типичната си самоирония, трансформирала се в ризница против времето, заболяването и всичко, което го е тласкало към ръба. Но на 5 юли 2025 година в Бирмингам – там, където всичко стартира – той сигурно осъзна какво е спечелил: безконечната обич на почитателите и същинско величие.
Над 45 хиляди души съпреживяха онлайн Back to the Beginning – последния концерт на Принца на мрака - Ози Озбърн, и последното събиране на Black Sabbath родния им град. През 2020 година Ози разгласи, че е болен от паркинсон. Затова за последния концерт почитателите желаеха единствено едно - да видят идола на генерации меломани - няма потребност да пее, нито да се движи - задоволително ще е просто да бъде там, споделя The New York Тimes.
От ранния следобяд до късно през нощта сцената се трансформира в олтар, към който се събраха генерации почитатели и цялата жива история на тежката музика – Metallica, Guns N’ Roses, Slayer, Pantera, Alice in Chains, Tool, Steven Tyler, Judas Priest, Yungblud, Red Hot Chili Peppers и още десетки митове, които пристигнаха да почетат индивида, който промени посоката на рока вечно.
За света той е „ Принцът на мрака “. За Бирмингам е просто Джон Майкъл „ Ози “ Озбърн, който се завърна вкъщи, с цел да си вземе довиждане със сцената.
Откакто Ози Озбърн (вокали), Тони Айоми (китара), Бил Уорд (барабани) и Гийзър Бътлър (бас) основават Black Sabbath в Бирмингам през 1968 година, те се трансформират в бащите на хеви метъла. Повече от половин век по-късно четиримата – за пръв път от 2005 година – още веднъж свириха дружно. За последно.
Шоуто в събота стартира още в 13:00 ч. с Mastodon, последвани от барабанна борба сред Травис Баркър (Blink-182), Чад Смит (Red Hot Chili Peppers) и Дани Кери (Tool), а сред сетовете на сцената се появяват видеопослания от изненадващи посетители – измежду тях Доли Партън и Елтън Джон.
В 21:00 ч. черният престол с прилеп и два черепа се издига от сцената и на него се появява самият Ози. “Are you ready? ”, извиква той, преди да поведе соловия си сет с Mr. Crowley, Mama, I’m Coming Home и Crazy Train, като сред песните пръска публиката с вода от прикован воден револвер, прави гримаси и дирижира с ръце.
„ Шест години бях на легло – благодаря ви от цялото си сърце “, обръща се той към публиката. Малко по-късно сцената се отваря с надпис Back to the Beginning, прожектират се архивни фрагменти от златните години на групата. Тогава излизат истинските членове на Black Sabbath за финален път дружно.
Те откриват с War Pigs – антивоенния химн от 1970 година, последван от Iron Man, Children of the Grave и финала – Paranoid, в който Озбърн хваща микрофона с татуираното „ OZZY “ на пръстите на дясната си ръка и изкрещява: “Go fucking crazy, it’s the last song! ”.
Сцената се завърта, фойерверки избухват, а тълпата скандира в транс: „ Oz-zy! Oz-zy! Oz-zy! “.
„ Biblical moment ", би споделил Лиъм Гахалър от Oasis, който ден по-рано се събра на сцената с брат си Ноел след цели 16 години.
Back to the beginning
Ози Озбърн е роден на 3 декември 1948 година и израства в работническия квартал " Астън ", Бирмингам. Майка му Лилиън е неособено религиозна католичка, която работи във фабрика на „ Лукас “, а татко му Джон Томас „ Джак “ Озбърн работи нощни смени като шлосер. Семейството живее в дребна къща с две стаи – пет деца - три по-големи сестри и двама по-малки братя.
Прякорът „ Ози “ се появява още в детството. В учебно заведение той е диагностициран с дислексия и постоянно става обект на насмешки. На 11 става жертва на полово принуждение от по-големи момчета, които постоянно го тормозели. Споделя, че през тийнеджърските си години е правил доста опити за самоубийство.
Напуска учебно заведение на 15 години и стартира да работи – на градеж, като чирак водопроводчик, шлосер, в автомобилна фабрика и в касапница. Когато е на 17 е наказан за грабеж на магазин, а татко му отхвърля да заплати гаранцията, „ с цел да му даде урок “. Така Озбърн прекарва шест седмици в пандиза " Уинсън Грийн ". Още като възпитаник взе участие в театрални постановки, а когато чува The Beatles по радиото - тогава е 14-годишен, към този момент е сигурен, че животът му ще бъде невероятен.
Коронясването на Принца на мрака
В края на 60-те години на предишния век Ози Озбърн се причислява към първата група на Гийзър Бътлър – Rare Breed, а скоро по-късно с Тони Айоми и Бил Уорд основават Polka Tulk Blues. През 1969 година, въодушевени от едноименен филм на ужасите и от концепцията, че страхът е част от удоволствието в изкуството, се преименуват на Black Sabbath.
Дебютният албум Black Sabbath и последвалият Paranoid се трансформират в комерсиални и културни явления. Следват Master of Reality, Vol. 4, Sabbath Bloody Sabbath и Sabotage – поредност от мултиплатинени албуми, които утвърждават мрачния, тежък тон на групата. Въпреки изключителния триумф към края на 70-те напрежението сред членовете на бандата нараства, а Technical Ecstasy (1976) бележи началото на креативен спад.
Ози напуща групата за малко, с цел да стартира солов план, само че се връща за албума Never Say Die! (1978), записан в атмосфера на упоителен транс. През май същата година Black Sabbath потеглят на турне с Van Halen, чиято свежа сила засенчва „ измореното “ показване на групата.
Последният концерт с Ози е през декември 1978 година, а през април 1979 година – по гледище на Айоми и с утвърждението на останалите – той е публично изпъден. Макар всички да злоупотребяват с опиати, точно Озбърн е апетитен като най-непредсказуемият.
Сменен е не от кого да е, а от Рони Джеймс Дио.
Конфликтите сред Озбърн и Айоми не са от през вчерашния ден – двамата се познават от учебно заведение, а разногласията сред тях постоянно минават в юмручни битки. Но точно в този безпорядък се ражда митологията на Ози – изгоненият оракул на мрака, който ще трансформира изгнанието си в нова епоха на популярност.
Шарън, Шарън, вечно Шарън
Любовната история сред Ози и Шарън Озбърн е по едно и също време бурна и устойчива – връзка, белязана от зависимости, спорове, изменничества и дълбока обязаност, която оцелява все пак. Двамата се срещат още през 1970 година, когато Шарън е едвам на 18, а татко ѝ Дон Ардън е управител на Black Sabbath.
Истинската им връзка стартира през 1979 година, откакто Ози е изпъден от групата. Шарън го изважда от тримесечно алкохолно затъване, поема ръководството на кариерата му и провежда записа на Blizzard of Ozz – албума, с който стартира соловата му промяна. Женят се на 4 юли през 1982 година в Хавай и основават семейство с три деца – Ейми, Кели и Джак. Датата е определена неслучайно – Денят на независимостта на Съединени американски щати, с цел да може Ози да е сигурен, че в никакъв случай няма да я не помни - както самичък се майтапи.
Връзката им минава през жестоки тествания – в това число ареста на Ози през 1989 година за опит за ликвидиране на Шарън, който самичък изяснява с цялостна некомпетентност от алкохол и опиати.
Следват изневери, разлъка, кавги, терапия за полова взаимозависимост, обществени извинения и наново възобновяване на брачните клетви през 2017 година През 2024 година Шарън признава, че е направила опит за самоубийство, откакто открива, че Ози е имал четиригодишна връзка с фризьорката Мишел Пю. Тя изяснява, че през годините е била привикнала с многочислените му изневери и наличието на последователки към него, само че дългата и прочувствена спекулация, която е била повече от мимолетно въодушевление, я е наранила най-дълбоко.
Въпреки всичко остава с него. „ Без Шарън съм нищо “, споделя Ози и добавя: „ Никога не съм обичал никого по този начин. “ А тя обобщава: „ Ние сме другари, любовници, съпрузи, баба и дядо, сродни души. Винаги един до различен. “
Солова кариера
След раздялата си с Black Sabbath Ози Озбърн стартира соловата си кариера с албума Blizzard of Ozz (1980), който реализира голям триумф, макар персоналните му проблеми с опиати и алкохол. Сформира група с китариста Ранди Роудс, чиято гибел при самолетна злополука през 1982 година бележи дълбока персонална и професионална рецесия.
Ози съумява да продължи с нови музиканти и албуми като Diary of a Madman, Bark at the Moon, The Ultimate Sin и No Rest for the Wicked, като в процеса сменя няколко китаристи – измежду които Джейк Е. Лий, Зак Уайлд и Джо Холмс.
През 90-те години затвърждава триумфа си с No More Tears и Ozzmosis, печели " Грами " и издава концертни албуми – в това число Tribute, отдаден на Ранди Роудс, и Live & Loud, който съдържа парчето " I Don`t Want to Change the World ", отличено с " Грами ".
В началото на новото хилядолетие злополука с ATV едвам не убива Принца на мрака, само че той още веднъж се завръща – този път с Down to Earth (2001) и първия си №1 сингъл във Англия – дуета Changes с щерка си Кели.
Именно в този интервал идва и различен преломен миг – риалити шоуто The Osbournes (2002–2005), което трансформира хаоса вкъщи в световно представление. С псувни, нервности и непрекъснато комплициран Ози, който се лута из кухнята по халат, предаването печели милиони фенове и утвърждава имиджа му на паметен антигерой.
Ейми, най-голямата му щерка, отхвърля присъединяване и обществено осъжда формата. Джак и Кели стават звезди, Шарън получава лично шоу, а Ози признава по-късно, че е бил „ надрусан от самото начало “ и не желае да гледа нито един епизод.
След финала на шоуто семейство Озбърн не слиза от екрана – пробват се да възродят формата с Osbournes Reloaded (2009), по-късно Джак и Ози пътуват в Ozzy & Jack`s World Detour, а през 2020 година се появява The Osbournes Want to Believe. През 2025 година, във връзка 20-годишнината от края на истинската поредност, задачите сезони стартират да се качват в формалния им YouTube канал, където натрупват нова аудитория.
„ От всички неща, които съм изгубил, най-вече ми липсва мозъкът ми “ – споделя Ози Озбърн с типичната си самоирония, трансформирала се в ризница против времето, заболяването и всичко, което го е тласкало към ръба. Но на 5 юли 2025 година в Бирмингам – там, където всичко стартира – той сигурно осъзна какво е спечелил: безконечната обич на почитателите и същинско величие.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ