Зимен Кръстовден е - тази нощ се сбъдват желания
На 5 януари означаваме Попова Коледа. Празникът е именуван още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Този празник затваря цикъла на " мръсните дни ", започващи от 25 декември. " Мръсни " или " некръстни " се назовават съгласно християнството тези дни, в които новороденият Иисус към момента не е получил Светото Кръщение. В българските вярвания се счита, че през тези дни има галактически безпорядък и демонични сили бродят по земята.
Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва.
Сутринта в църквата се отслужва работа, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, с цел да изгони неприятни, нечисти сили и болест от нея. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Народът има вяра, че в случай че на Зимния Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредност водни обреди, които по начало са доста сходни . Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито " водни имена " тук-там се назовават мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден, небето се отваря , само че единствено праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас , а всички реки и поточета стопират за момент с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите считат, че в тази нощ ветровете се бият между тях.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете вървят " совойници ". Те са неженени моми, облечени като младоженка и жених. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Придружени са сходно на коледарите от по-малки девойки, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на днешния ден е постна: фасул, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Имен ден честват Кръстьо и Кръстана.
Този празник затваря цикъла на " мръсните дни ", започващи от 25 декември. " Мръсни " или " некръстни " се назовават съгласно християнството тези дни, в които новороденият Иисус към момента не е получил Светото Кръщение. В българските вярвания се счита, че през тези дни има галактически безпорядък и демонични сили бродят по земята.
Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва.
Сутринта в църквата се отслужва работа, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, с цел да изгони неприятни, нечисти сили и болест от нея. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Народът има вяра, че в случай че на Зимния Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредност водни обреди, които по начало са доста сходни . Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито " водни имена " тук-там се назовават мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден, небето се отваря , само че единствено праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас , а всички реки и поточета стопират за момент с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите считат, че в тази нощ ветровете се бият между тях.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете вървят " совойници ". Те са неженени моми, облечени като младоженка и жених. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Придружени са сходно на коледарите от по-малки девойки, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на днешния ден е постна: фасул, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Имен ден честват Кръстьо и Кръстана.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ