Попова Коледа е. Желанията се сбъдват! Новини
На 5 януари, ден преди Богоявление, Православната черква отбелязва Попова Коледа, известна още като Зимен Кръстовден, Кръстци, Водокръст, Водокръщи. Народът има вяра, че този ден прогонва злите сили.
Според поверието през така наречен „ мръсни дни “, които стартират на Стефановден и свършват на Богоявлиние (Йордановден), на всички места царува галактически безпорядък и демонични сили бродят навсякъде по земята. В християнския смисъл това са " некръстените " дни, в които новороденият Исус Христос не е получил към момента Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва специфична водокръстна работа, на която свещеникът кръщава водата, като в нея пуска кръст. След това със светената вода и китка босилек в ръка той ръси къщата, с цел да изгони нечистите сили и заболяванията от нея, като оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем. Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Наричан още Водокръщи, този ден е първият от поредност водни обреди, които по начало са извънредно сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, които тук-там се назовават още мъжка Водица и женска Водица. Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва.
Вярва се още, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят, както и че всяка отправена към небето молитва ще се сбъдне.
В някои региони из страната съществува поверието, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета стопират за момент, с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите пък имат вяра, че в нощта на Попова Коледа против Йордановден ветровете се бият между тях.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете обикалят така наречен " совойници " – неженени моми, облечени като младоженка и жених. Със себе си те носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Подобно на коледарите те са съпроводени от по-малки момичена, които носят торбички с дарове, дарени за совойниците – монети, брашно, орехи, лук, фасул.
На трапезата на Попова Коледа участват единствено постни храни – фасул, леща, постни сърми, плодове. На места се прави и обредна пита с паричка, също както на Бъдни вечер. Имен ден честват: Кръстьо, Кръстана и всички, в чието име участва думата " кръст ".
Снимки: Getty/Images, Колаж: Woman.bg
Според поверието през така наречен „ мръсни дни “, които стартират на Стефановден и свършват на Богоявлиние (Йордановден), на всички места царува галактически безпорядък и демонични сили бродят навсякъде по земята. В християнския смисъл това са " некръстените " дни, в които новороденият Исус Христос не е получил към момента Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва специфична водокръстна работа, на която свещеникът кръщава водата, като в нея пуска кръст. След това със светената вода и китка босилек в ръка той ръси къщата, с цел да изгони нечистите сили и заболяванията от нея, като оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем. Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Наричан още Водокръщи, този ден е първият от поредност водни обреди, които по начало са извънредно сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, които тук-там се назовават още мъжка Водица и женска Водица. Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва.
Вярва се още, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят, както и че всяка отправена към небето молитва ще се сбъдне.
В някои региони из страната съществува поверието, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета стопират за момент, с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите пък имат вяра, че в нощта на Попова Коледа против Йордановден ветровете се бият между тях.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете обикалят така наречен " совойници " – неженени моми, облечени като младоженка и жених. Със себе си те носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Подобно на коледарите те са съпроводени от по-малки момичена, които носят торбички с дарове, дарени за совойниците – монети, брашно, орехи, лук, фасул.
На трапезата на Попова Коледа участват единствено постни храни – фасул, леща, постни сърми, плодове. На места се прави и обредна пита с паричка, също както на Бъдни вечер. Имен ден честват: Кръстьо, Кръстана и всички, в чието име участва думата " кръст ".
Снимки: Getty/Images, Колаж: Woman.bg
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ