5 януари 1933 г. – Започва строежът на моста Голдън гейт
На 5 януари 1933 година стартира градежът на един от знаците на Америка и най-много на тихоокеанското й крайбрежие – моста Голдън гейт в Сан Франциско.
До построяването му протокът Голдън гейт, свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан, се пресича с фериботи. За пръв път концепцията за моста е издигната от инженера Джеймс Уилкинс, а името му е обещано от инженера на града М. М. О`Шонеси. Самата конструкция е проектирана от Джоузеф Строс, изтъкнат мостостроител, създател на над 400 уреди, множеството от които обаче са по-малки и ситуирани над сушата. Той стартира да тръби за потребността от сходен мост още през 1921 година и му би трябвало над десетилетие, с цел да набере нужната поддръжка за започване на градежа. При дизайна и точните математически пропорции на оборудването му оказват помощ архитектът Ървинг Мороу и инженерите Чарлс Елис и Лиън Мойсееф. Проектът набира скорост, когато е подсилен от полк. Хърбърт Дийкин от името на министерството на защитата.
След основаването на особено сдружение по градежа на моста през 1928 година стартира набирането на средства и през 1930 година е насъбран първичен капитал от 35 млн. $. Строежът стартира през 1933 година и приключва през април 1937 година, а на 27 май е отворен за пешеходци. На идващия ден на специфична гала по пладне оборудването е отворено и за моторни транспортни средства. По време на градежа му загиват 11 служащи, а други 19 са избавени от опънатите в близост мрежи. През цялото си битие мостът четири пъти е затварян заради бурни ветрове – през 1951 година, 1982 година, 1983 година и 1996 година Централната част на оборудването е най-дългата висяща такава до 1964 година, когато е издигнат мостът Веразано - Нероус в Ню Йорк. Голдън гейт разполага с шест ленти за придвижване и тротоари от двете страни. Ежедневно е прекосяван от над 100 000 автомобила. Според формалната статистика до момента, скачайки от моста, са се самоубили към 1300 души.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1762 година — Петър III става император на Русия, след гибелта на кралица Елисавета.
1775 година — Екзекутиран е Емилян Пугачов, лидер на селско въстание в Русия.
1919 година — В Мюнхен, Германия е учредена Националсоциалистическата партия. В Берлин е учредена Германска работническа партия. По-късно двете се сплотяват под името Националсоциалистическа немска работническа партия.
1937 година — В Съюз на съветските социалистически републики е извършено броене на популацията.
1968 година — Александър Дубчек идва на власт; стартира " Пражката пролет " в Чехословакия.
1969 година — От Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян автоматизирания галактически уред Венера 5.
1971 година — Израел, Египет и Йордания стартират непреки договаряния с посредничеството на Организация на обединените нации.
1972 година — По разпореждане на президента на Съединени американски щати Ричард Никсън НАСА стартира да създава план по основаване на галактическа совалка.
1976 година — Режимът на Пол Пот преименува страната Камбоджа на Кампучия.
2005 година — Ерида, най-голямата планета-джудже в Слънчевата система, е открита от научния екип на Майкъл Браун при проучване на фотоси, направени в обсерватория Паломар на 21 октомври 2003.
2007 година — В Тайван е пуснат в придвижване високоскоростен трен (300 км/час).
Родени
1548 година — Франсиско Суарес, испански мъдрец — теолог († 1617 г.)
1592 година — Шах Джахан, император на Великите Моголи († 1666 г.)
1767 година — Жан-Батист Сей, френски икономист († 1832 г.)
1846 година — Рудолф Ойкен, немски мъдрец, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1849 година — Василий Немирович-Данченко, съветски публицист († 1936 г.)
1860 година — Георги Вазов, български военачалник, брат на поета Иван Вазов († 1934 г.)
1874 година — Джоузеф Ърленгър, американски химик, Нобелов лауреат през 1944 година († 1965 г.)
1876 година — Конрад Аденауер, немски канцлер († 1967 г.)
1893 година — Парамаханса Йогананда, индийски гуру († 1952 г.)
1909 година — Андон Митов, български доктор († 1975 г.)
1913 година — Джак Хейг, английски артист († 1989 г.)
1914 година — Джордж Рийвс, американски артист († 1959 г.)
1916 година — Добри Джуров, български офицер и политик († 2002 г.)
1916 година — Иван Тодоров-Горуня, български военачалник и политик († 1965 г.)
1917 година — Джейн Уаймън, американска актриса († 2007 г.)
1921 година — Фридрих Дюренмат, швейцарски публицист († 1990 г.)
1928 година — Зулфикар Али Бхуто, президент на Пакистан († 1979 г.)
1931 година — Робърт Дювал, американски артист и режисьор
1932 година — Раиса Горбачова, руска общественичка († 1999 г.)
1932 година — Умберто Еко, италиански публицист и мъдрец
1935 година — Васил Методиев, български футболист и треньор
1936 година — Жулиета Шишманова, българска треньорка († 1978 г.)
1938 година — Хуан Карлос I, крал на Испания
1946 година — Даян Кийтън, американска актриса
1951 година — Николай Пекарев, български художник
1952 година — Ули Хьонес, немски футболист
1953 година — Василий Соломин, руски боксьор († 1997 г.)
1953 година — Джордж Тенет, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ
1959 година — Кланси Браун, американски артист
1965 година — Вини Джоунс, уелски футболист и артист
1967 година — Джо Фланиган, американски артист
1968 година — DJ BoBo, швейцарски артист, композитор и продуцент
1969 година — Мерилин Менсън, американски артист
1972 година — Сакис Рувас, гръцки поп артист
1982 година — Яница Костелич, хърватска скиорка
1982 година — Ярослав Плашил, чешки футболист
1986 година — Дипика Падуконе, индийска актриса
1990 година - Яна Акимова, многократна шампионка по спортни танци
Починали
1589 година — Катерина Медичи, кралица на Франция (* 1519 г.)
1762 година — Елисавета (Русия), съветска императрица (* 1709 г.)
1858 година — Йозеф Радецки, австрийски офицер (* 1766 г.)
1922 година — Ърнест Шекълтън, ирландски откривател на Антарктида (* 1874 г.)
1933 година — Калвин Кулидж, 30-ти президент на Съединени американски щати (* 1872 г.)
1944 година — Паисий Каравелов, български свещеник и държавник (* 1891 г.)
1952 година — Христо Татарчев, български бунтовник (* 1869 г.)
1970 година — Макс Борн, немски физик, Нобелов лауреат през 1954 година (* 1882 г.)
1973 година — Христо Миндов, български стихотворец и есеист (* 1888 г.)
1981 година — Харолд Юри, американски физик и физикохимик, Нобелов лауреат през 1934 година (* 1893 г.)
1989 година — Янко Янков, български артист (* 1924 г.)
1995 година — Георги Стоянов, български артист (* 1934 г.)
1996 година — Александър Петков, български политик (* 1942 г.)
1996 година — Яхия Аяш, палестински терорист (* 1966 г.)
1998 година — Сони Боно, американски музикант и политик (* 1935 г.)
2014 година — Еузебио, португалски футболист (* 1942 г.)
Празници
Беларус — Ден на чиновниците в обществената отбрана
Сърбия и Черна гора — Tutsindan (Ден на облаците) - Национален набожен християнски празник
Obekti.bg
До построяването му протокът Голдън гейт, свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан, се пресича с фериботи. За пръв път концепцията за моста е издигната от инженера Джеймс Уилкинс, а името му е обещано от инженера на града М. М. О`Шонеси. Самата конструкция е проектирана от Джоузеф Строс, изтъкнат мостостроител, създател на над 400 уреди, множеството от които обаче са по-малки и ситуирани над сушата. Той стартира да тръби за потребността от сходен мост още през 1921 година и му би трябвало над десетилетие, с цел да набере нужната поддръжка за започване на градежа. При дизайна и точните математически пропорции на оборудването му оказват помощ архитектът Ървинг Мороу и инженерите Чарлс Елис и Лиън Мойсееф. Проектът набира скорост, когато е подсилен от полк. Хърбърт Дийкин от името на министерството на защитата.
След основаването на особено сдружение по градежа на моста през 1928 година стартира набирането на средства и през 1930 година е насъбран първичен капитал от 35 млн. $. Строежът стартира през 1933 година и приключва през април 1937 година, а на 27 май е отворен за пешеходци. На идващия ден на специфична гала по пладне оборудването е отворено и за моторни транспортни средства. По време на градежа му загиват 11 служащи, а други 19 са избавени от опънатите в близост мрежи. През цялото си битие мостът четири пъти е затварян заради бурни ветрове – през 1951 година, 1982 година, 1983 година и 1996 година Централната част на оборудването е най-дългата висяща такава до 1964 година, когато е издигнат мостът Веразано - Нероус в Ню Йорк. Голдън гейт разполага с шест ленти за придвижване и тротоари от двете страни. Ежедневно е прекосяван от над 100 000 автомобила. Според формалната статистика до момента, скачайки от моста, са се самоубили към 1300 души.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1762 година — Петър III става император на Русия, след гибелта на кралица Елисавета.
1775 година — Екзекутиран е Емилян Пугачов, лидер на селско въстание в Русия.
1919 година — В Мюнхен, Германия е учредена Националсоциалистическата партия. В Берлин е учредена Германска работническа партия. По-късно двете се сплотяват под името Националсоциалистическа немска работническа партия.
1937 година — В Съюз на съветските социалистически републики е извършено броене на популацията.
1968 година — Александър Дубчек идва на власт; стартира " Пражката пролет " в Чехословакия.
1969 година — От Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян автоматизирания галактически уред Венера 5.
1971 година — Израел, Египет и Йордания стартират непреки договаряния с посредничеството на Организация на обединените нации.
1972 година — По разпореждане на президента на Съединени американски щати Ричард Никсън НАСА стартира да създава план по основаване на галактическа совалка.
1976 година — Режимът на Пол Пот преименува страната Камбоджа на Кампучия.
2005 година — Ерида, най-голямата планета-джудже в Слънчевата система, е открита от научния екип на Майкъл Браун при проучване на фотоси, направени в обсерватория Паломар на 21 октомври 2003.
2007 година — В Тайван е пуснат в придвижване високоскоростен трен (300 км/час).
Родени
1548 година — Франсиско Суарес, испански мъдрец — теолог († 1617 г.)
1592 година — Шах Джахан, император на Великите Моголи († 1666 г.)
1767 година — Жан-Батист Сей, френски икономист († 1832 г.)
1846 година — Рудолф Ойкен, немски мъдрец, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1849 година — Василий Немирович-Данченко, съветски публицист († 1936 г.)
1860 година — Георги Вазов, български военачалник, брат на поета Иван Вазов († 1934 г.)
1874 година — Джоузеф Ърленгър, американски химик, Нобелов лауреат през 1944 година († 1965 г.)
1876 година — Конрад Аденауер, немски канцлер († 1967 г.)
1893 година — Парамаханса Йогананда, индийски гуру († 1952 г.)
1909 година — Андон Митов, български доктор († 1975 г.)
1913 година — Джак Хейг, английски артист († 1989 г.)
1914 година — Джордж Рийвс, американски артист († 1959 г.)
1916 година — Добри Джуров, български офицер и политик († 2002 г.)
1916 година — Иван Тодоров-Горуня, български военачалник и политик († 1965 г.)
1917 година — Джейн Уаймън, американска актриса († 2007 г.)
1921 година — Фридрих Дюренмат, швейцарски публицист († 1990 г.)
1928 година — Зулфикар Али Бхуто, президент на Пакистан († 1979 г.)
1931 година — Робърт Дювал, американски артист и режисьор
1932 година — Раиса Горбачова, руска общественичка († 1999 г.)
1932 година — Умберто Еко, италиански публицист и мъдрец
1935 година — Васил Методиев, български футболист и треньор
1936 година — Жулиета Шишманова, българска треньорка († 1978 г.)
1938 година — Хуан Карлос I, крал на Испания
1946 година — Даян Кийтън, американска актриса
1951 година — Николай Пекарев, български художник
1952 година — Ули Хьонес, немски футболист
1953 година — Василий Соломин, руски боксьор († 1997 г.)
1953 година — Джордж Тенет, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ
1959 година — Кланси Браун, американски артист
1965 година — Вини Джоунс, уелски футболист и артист
1967 година — Джо Фланиган, американски артист
1968 година — DJ BoBo, швейцарски артист, композитор и продуцент
1969 година — Мерилин Менсън, американски артист
1972 година — Сакис Рувас, гръцки поп артист
1982 година — Яница Костелич, хърватска скиорка
1982 година — Ярослав Плашил, чешки футболист
1986 година — Дипика Падуконе, индийска актриса
1990 година - Яна Акимова, многократна шампионка по спортни танци
Починали
1589 година — Катерина Медичи, кралица на Франция (* 1519 г.)
1762 година — Елисавета (Русия), съветска императрица (* 1709 г.)
1858 година — Йозеф Радецки, австрийски офицер (* 1766 г.)
1922 година — Ърнест Шекълтън, ирландски откривател на Антарктида (* 1874 г.)
1933 година — Калвин Кулидж, 30-ти президент на Съединени американски щати (* 1872 г.)
1944 година — Паисий Каравелов, български свещеник и държавник (* 1891 г.)
1952 година — Христо Татарчев, български бунтовник (* 1869 г.)
1970 година — Макс Борн, немски физик, Нобелов лауреат през 1954 година (* 1882 г.)
1973 година — Христо Миндов, български стихотворец и есеист (* 1888 г.)
1981 година — Харолд Юри, американски физик и физикохимик, Нобелов лауреат през 1934 година (* 1893 г.)
1989 година — Янко Янков, български артист (* 1924 г.)
1995 година — Георги Стоянов, български артист (* 1934 г.)
1996 година — Александър Петков, български политик (* 1942 г.)
1996 година — Яхия Аяш, палестински терорист (* 1966 г.)
1998 година — Сони Боно, американски музикант и политик (* 1935 г.)
2014 година — Еузебио, португалски футболист (* 1942 г.)
Празници
Беларус — Ден на чиновниците в обществената отбрана
Сърбия и Черна гора — Tutsindan (Ден на облаците) - Национален набожен християнски празник
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ