На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно

На 5 септември Украйна одобри закон за обучение, който непосредствено стъпква главно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видяли обаче реакция от София?

Досегашното законодателство на Украйна разрешава на малцинстната да се образоват и да поддържат връзка на родния си език, в случай че те съставляват най-малко 10% от популацията на съответния район. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на районни езици.

Новият закон отстранява това състояние. От 2020 година украинският език става единственият език на образованието за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е позволен единствено в началното учебно заведение – или първите четири класа. Отделно украинският език става преобладаващ във всички сфери на публичния живот – институциите, магазините, лечебни заведения, ще се лимитират и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и санкции за нарушавания на закона.

Повечето страни с етнически малцинства към този момент реагираха против закона. Унгарският външен министър Пете Сийярто разгласи пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „ позор и срам “, а страната му стопира всякаква поддръжка за Украйна на интернационалната сцена, до момента в който Киев не промени закона. Румъния и Молдова също скочиха против „ езикония абсолютизъм “ на титулната нация.

А апропо унгарското, румънското, че и полското мацинство поотделно са по-малко от българското, което е 5-то по бройка. Тези три малцинства съставляват 0,3% от украинското население, до момента в който българското е 0,4 %. Тези данни от предишното десетилетие най-вероятно търпят корекции към днешна дата, тъй като след Майдана хиляди унгарци, поляци и румънци избягаха от Украйна, до момента в който етническите българи останаха като цяло в страната.

А София ехти с гробно безмълвие. Въпреки че украинският народен представител Антон Кисе, който е от български генезис, разкритикува законопроекта още при разискването му във Върховната Рада. Сега обаче не реагира нито външния ни министър, нито негов заместинк или прес-службата на министерството. Няма най-малко изразена позиция, публикувана на уеб страницата на ведомството. Камо ли да бъде привикан украинския дипломат, с цел да му се изрази най-малко устен изострен митинг, въпреки и без изискването, сложено от Будапеща.

Да не би във Външно министерство да считат, че премахването на образованието на майчиния език е висшо човешко право? Или пък да се вършат на ни чул, ни видял против посягане към етнически българи и да считат, че мълчанието е апотеоз на родолюбие и висша държавническа мъдрост? Дали пък не смеят да гъкнат даже на Киев, тъй като нямат благословията от Вашингтон?

Да не се изненадаме тогава, в случай че българското малцинство в Украйна вземе, че изиска от Петер Сийярто, от Румъния или Молдова да отбрани техния, а и българския интерес. /БГНЕС