Театралната прима и звезда от сериала „Тревожност“ Мария Стефанова навръх 85-годишния си юбилей: Душата ми иска да празнувам, че все още съм на този свят
На 42 години Мария Стефанова получава званието „ Народен актьор “, а на 55, е изпратена в пенсия, само че не по свое предпочитание. Разделя се с Имперската натрупа през 1993 година по гледище на тогавашния й началник Васил Стефанов. Нужни са й 25 години, преди още веднъж да се върне на най-престижната сцена и да напомни на публиката на какво е способна. На 9 октомври славната актриса навърши 85 години. Тя отпразнува своя празник в Театъра на армията, играейки в спектакъла „ Кралицата майка “. Другата й настояща роля е тази в „ Оскар и розовата дама “ на Театър 199, която й донесе влиятелния приз „ Аскеер “ в края на май.
Отбелязва, че сериалът „ Тревожност “ е доста забавен като сюжет, смисъл и получател в един обезпокоителен свят, в какъвто живеят хората по света през днешния ден. Признава, че тя самата се чувствала тревожна преди фотосите, тъй като в никакъв случай не е безусловно сигурна, когато стартира работа и когато я свършва. Дълго време не била работила пред камера, когато получила предлагането за присъединяване в сериала и по тази причина моментът бил комплициран за нея в професионално отношение.
С сътрудниците й се майтапят, че във филмите на режисьора Илиян Джевелеков, е абонирана за ролята на майка. За героинята си Розалия разкрива, че е вдовица, пианистка с огромна кариера, била правилен сателит на господин Манов – огромно име в психоанализата и психотерапията. Има наследник, израснал сред пианото и постулатите на строгия си татко. Синът е сензитивен като майка си, само че е живял под сянката на могъщото въздействие и тежкото име на татко с темперамент и позиция в психоанализата. Работи като психотерапевт, а жена му доктор Ясенова е детско-юношески психолог.
Розалия познава добре сина си и усеща прелестната сензитивност на снаха си, както и драмата посред им.
Разказва, че при нея работата в киното се случила доста изключително – когато приключила имала няколко благоприятни условия да се снима, само че се разминали в последния миг. Тогава отпътувала да работи по систематизиране отвън София. Често е била заменяна от други актриси поради интервенция на ползи, а някои от предложенията даже не стигали до нея. Никога обаче не е търсила метод да пробие в киното. Хубавото при нея е, че нещата стават инцидентно.
Веднага, щом почнала работа в Народния спектакъл, режисьорският интерес към нея се събудил и получила предложения от водещи имена. Благодарна е, че положителни и интелигентни режисьори, са желали да работят с нея.
След завръщането си в Народния спектакъл през 2018 година след 25-годишна пауза споделя, че в никакъв случай не го е напускала, а той я напуснал за известно време. Отбелязва, че чувството й е като при завръщане и се усеща добре в театъра.
Признава, че на нейната възраст от време на време се обаждат и болежки, само че бърза да добави, че се схваща прелестно с тях. Определя адреналина от работата на сцената като превъзходно лекарство за актьора. Макар след зрелище болежките още веднъж да припомнят за себе си, за нея най-важното е, че за следващ път е играла пред аудитория. Категорична е, че работи, с цел да е жива, взима си живот от сцената. Ако остане вкъщи, е уверена, че бързо ще настъпи смяна.
Баба й постоянно казвала, че в случай че не е огледалото, по сърцето в никакъв случай няма да схванеш, че си остаряла. В този ред на мисли Мария Стефанова акцентира, че нейното сърце към момента подскача при всяка среща с публиката, при всяка реакция в залата и когато дава изявление. Вълнува се и се надява. Няма пораженчески настроения и не чака да й се случи нещо неприятно.
Не е не запомнила огорченията, измените и подлостите. Не е толкова необятно скроена, че да ги заличи в главата си. Те обаче й припомнят за това, през което е минала, с какво се е справила, какъв брой е падала и по какъв начин по-късно се е изправяла. Цени доста пътя си и постоянно е разчитала на персоналната си орис, която я е удряла, само че и погалвала. Убедена е, че точно тя я държи към момента на този свят, за което й е признателна.
Автор: Уикенд