В очакване на еврото в България - проблеми и отговори от Хърватия...
На 4 юни ще е ясно дали от януари 2026 ще стартираме да плащаме в евро. Неведнъж сме чували „ в този момент като минем на евро и всичко ще нарастне ”. Дали, обаче, еврото носи всички вини за повишаването?
Разчетите на еврокомисията за последните страни, които одобриха еврото демонстрират, че в първите месеци, резултатът от самото въвеждане на единната валута върху инфлацията е под една трета от %. В Хърватия, Литва и Латвия еврото покачва цените с пунктове от % - от 0,04 до 0,21%.
В последната страна, въвела еврото - Хърватия – през 2023 година средногодишната инфлация е 8.4 %. През 2022 година обаче тя гони 11 на 100. Има разумно пояснение за това двуцифрено повишаване. Това е годината, когато стартира войната в Украйна и Европа се изправи пред енергийна, а и продоволствена рецесия. Европейска комисия пресмята, че резултатът от промяната хърватската куна с евро върху цените през януари 2023 година е под една четвърт от %.
На този декор обаче помним, че се стигна до доста повишаване на някои съществени артикули и даже до протест на магазините.
В отговор на публичното неодобрение, хърватското държавно управление предприе ограничения против голословното повишение на цените, в това число санкции за търговци, които в някои случаи надхвърляха 20 хиляди евро.
Всъщност, става известно, че не толкоз еврото е отговорно за повишаването, а - от една страна желанието на някои търговци да завоюват повече на гърба на потребителя и от друга неналичието на държавни механизми, които да предотвратят в задатък сходни злоупотреби.
Ако се върнем още няколко години обратно през 2015 година, когато еврото е въведено в Литва – даже виждаме че годишната инфлация през 2015 година и е негативна – минус 0.7%. Само през януари дефлацията или поевтиняването на годишна база е било 1.27. Без резултата от еврото регистрираното поевтиняване, трябвало да е минус 1.35 – почти. Предходната година инфлацията в Литва е под половин %, а идната – 2016 година – малко под 1 на 100.
През май 2016 година, обаче, поражда импровизиран митинг, който остава в историята с името „ карфиоловата гражданска война “. Той стартира след обява във Фейсбук на фотография на карфиол, закупен за 3,49 евро. Хиляди литовци споделят фотографията, възмутени от бързо растящите цени и бавния растеж на заплатите след въвеждането на еврото. Спорно е до каква степен съвсем година и половина след въвеждане на единната валута, това повишаване поради нея.
Тогавашните управляващи признават, че цените порастват по-бързо от приходите, само че са безапелационни, че по-високите цени се дължат не на еврото, а на това, че се разчита главно на импорт. Протестите са главно против няколко огромни хранителни вериги, които държат към 80% от пазара на храни. За да се реши казусът, държавните органи стартират да следят по-стриктно ценовото държание на съществени търговски вериги. Освен това вкарват наказания за всички търговци, които не могат да обосноват цените си.
Година преди Литва, в еврозоната влиза и Латвия. Тук средногодишната инфлация при въвеждането на еврото е под 1%. При 0 % година по-рано, а през 2015 година повишаването е 0.2 на 100.
И тук еврото върви със страхове от висока инфлация, които обаче се оказват единствено страхове.
Преходът минава безпрепятствено. Година преди въвеждането на еврото обаче латвийските управляващи стартират да следят цените на 120 постоянно артикули и услуги в седемте най-големи града. Тук се включват с изключение на цените на съществени храни и тези на фризьорски салони, заведения за хранене и автосервизи. Може би това е добра концепция, която нашите управляващи елементарно могат да приложат. Така ще наблюдават и дали в очакване на еврото, цените няма да тръгнат чисто спекулативно нагоре още през ноември - декември да вземем за пример.
А ето и по какъв начин наподобява инфлацията през предходната година – в действителност усещане прави, че по-високи са стойностите в страните, които не употребяват евро. Най-висока е инфлацията в Румъния – гони 6%. Най-ниска е в Литва и Латвия. В България повишаването по хармонизираният показател е 2.6 %.
Разчетите на еврокомисията за последните страни, които одобриха еврото демонстрират, че в първите месеци, резултатът от самото въвеждане на единната валута върху инфлацията е под една трета от %. В Хърватия, Литва и Латвия еврото покачва цените с пунктове от % - от 0,04 до 0,21%.
В последната страна, въвела еврото - Хърватия – през 2023 година средногодишната инфлация е 8.4 %. През 2022 година обаче тя гони 11 на 100. Има разумно пояснение за това двуцифрено повишаване. Това е годината, когато стартира войната в Украйна и Европа се изправи пред енергийна, а и продоволствена рецесия. Европейска комисия пресмята, че резултатът от промяната хърватската куна с евро върху цените през януари 2023 година е под една четвърт от %.
На този декор обаче помним, че се стигна до доста повишаване на някои съществени артикули и даже до протест на магазините.
В отговор на публичното неодобрение, хърватското държавно управление предприе ограничения против голословното повишение на цените, в това число санкции за търговци, които в някои случаи надхвърляха 20 хиляди евро.
Всъщност, става известно, че не толкоз еврото е отговорно за повишаването, а - от една страна желанието на някои търговци да завоюват повече на гърба на потребителя и от друга неналичието на държавни механизми, които да предотвратят в задатък сходни злоупотреби.
Ако се върнем още няколко години обратно през 2015 година, когато еврото е въведено в Литва – даже виждаме че годишната инфлация през 2015 година и е негативна – минус 0.7%. Само през януари дефлацията или поевтиняването на годишна база е било 1.27. Без резултата от еврото регистрираното поевтиняване, трябвало да е минус 1.35 – почти. Предходната година инфлацията в Литва е под половин %, а идната – 2016 година – малко под 1 на 100.
През май 2016 година, обаче, поражда импровизиран митинг, който остава в историята с името „ карфиоловата гражданска война “. Той стартира след обява във Фейсбук на фотография на карфиол, закупен за 3,49 евро. Хиляди литовци споделят фотографията, възмутени от бързо растящите цени и бавния растеж на заплатите след въвеждането на еврото. Спорно е до каква степен съвсем година и половина след въвеждане на единната валута, това повишаване поради нея.
Тогавашните управляващи признават, че цените порастват по-бързо от приходите, само че са безапелационни, че по-високите цени се дължат не на еврото, а на това, че се разчита главно на импорт. Протестите са главно против няколко огромни хранителни вериги, които държат към 80% от пазара на храни. За да се реши казусът, държавните органи стартират да следят по-стриктно ценовото държание на съществени търговски вериги. Освен това вкарват наказания за всички търговци, които не могат да обосноват цените си.
Година преди Литва, в еврозоната влиза и Латвия. Тук средногодишната инфлация при въвеждането на еврото е под 1%. При 0 % година по-рано, а през 2015 година повишаването е 0.2 на 100.
И тук еврото върви със страхове от висока инфлация, които обаче се оказват единствено страхове.
Преходът минава безпрепятствено. Година преди въвеждането на еврото обаче латвийските управляващи стартират да следят цените на 120 постоянно артикули и услуги в седемте най-големи града. Тук се включват с изключение на цените на съществени храни и тези на фризьорски салони, заведения за хранене и автосервизи. Може би това е добра концепция, която нашите управляващи елементарно могат да приложат. Така ще наблюдават и дали в очакване на еврото, цените няма да тръгнат чисто спекулативно нагоре още през ноември - декември да вземем за пример.
А ето и по какъв начин наподобява инфлацията през предходната година – в действителност усещане прави, че по-високи са стойностите в страните, които не употребяват евро. Най-висока е инфлацията в Румъния – гони 6%. Най-ниска е в Литва и Латвия. В България повишаването по хармонизираният показател е 2.6 %.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ