Десетте най-разпространени лъжи за еврото и еврозоната
На 4 юни Европейската комисия и Европейската централна банка. Страната има най-продължителната кандидатура за участие от всички членки на общоевропейското валутно пространство – съвсем 20 години след присъединението към Европейски Съюз. През последните години зачестиха дезинформационните акции против еврото. Редица играчи, в това число политици и техните представители, целеустремено популяризират погрешни и подвеждащи изказвания за да насадят боязън у хората..
Журналисти от Mediapool.bg, " Сега ", toest.bg и Factcheck.bg подредиха:
1. " Ще има всеобщо обедняване – приходите на българите ще намалеят внезапно след влизането ни в еврозоната ".
Какви са обстоятелствата:
Въвеждането на еврото не води до понижаване на действителните приходи. Дали българите ще " обеднеят ", или ще " забогатеят " зависи от голям брой фактори, в това число икономическата политика, акомодацията на бизнеса и потребителите, както и световните стопански условия. Стабилната валута и по-ниските лихвени проценти, да вземем за пример, могат да подтикват икономическия напредък и повишението на приходите. В доста страни от Централна и Източна Европа, в това число Хърватия, минималните заплати са се нараснали доста, което е довело до възобновяване на покупателната дарба на нископлатените служащи.
2. " Заради приемането на еврото всички цени на стоките и услугите ще нарастнат доста. "
Какви са обстоятелствата:
Историческият опит на други страни, включили се към еврозоната в последните 10 години демонстрира, че въвеждането на новата валута води до минимално и краткотрайно нарастване на цените, нормално под 0.5%. Основната причина за това е закръгляване на цените при конвертиране, само че резултатът е временен и стеснен.
В Словакия, която вкара еврото през 2009 година, Националната банка показва, че въвеждането на еврото е довело до еднократно нарастване на инфлацията с 0.2 до 0.4 процентни пункта. Евростат регистрира, че годишната инфлация в Словакия е спаднала от 3.5% през декември 2008 година на 2.4% през февруари 2009 година Това демонстрира, че резултатът от въвеждането на еврото върху инфлацията е бил стеснен.
В Естония, която е в еврозоната от 2011 година, действителното въздействие върху цените е било минимално – към 0.2–0.3 процентни пункта, сочи отчет на Европейската централна банка. Най-голямо нарастване на цените се следи измежду услугите – таксита, заведния и така нататък
Данните от хърватския статистически институт демонстрират, че Хърватия, която последна се причисли към еврозоната през 2023 година, по-голямата част от инфлационния напън се е случил преди приемането на еврото. В инфлационния пик през есента на 2022 година инфлацията в страната доближава 13.2%, след което стартира последователно да спада. До май 2023 година тя към този момент е под 9%. Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 година потвърждава, че промяната на валутата оказва пренебрежимо малко въздействие върху цените.
Няма учредения да се счита, че промяната на валутата ще окаже значително въздействие върху инфлацията. Цените се въздействат от разнообразни фактори и в даден интервал от време е допустимо да има покачване на инфлацията по разнообразни аргументи, несвързани с прекосяването от една валута към друга.
3. " Българската стопанска система не е готова за участие в еврозоната и ще изпаднем в икономическа рецесия. "
Какви са обстоятелствата:
България изиска правенето на ексклузивен конвергентен отчет, който удостовери, че страната покрива всички критерии за влизане в еврозоната. Сред тях са:
постоянна инфлация (не повече от 1,5 процентни пункта над междинната за трите най-добре представящи се страни от еврозоната), бюджетен недостиг до 3%, държавен дълг от към 24,1% от Брутният вътрешен продукт (втори най-нисък в ЕС), постоянен валутен курс поради валутния ръб, устойчиви дълготрайни лихвени проценти и правна конвергенция.
Въпреки това събитията в последните месеци демонстрираха, че данните за инфлацията и публичните и политическите чувства се разминават. Разликата сред чувството за инфлация и действителната инфлация има научно пояснение. Потребителите образуват усещанията си за равнищата на инфлация съгласно избран кръг артикули, които се купуват по-често и са релативно евтини. Проучванията демонстрират, че покачванията на цените притеглят вниманието на хората повече от постоянните или спадащите цени.
4. " България може да бъде принудена да влезе в еврозоната при по-неизгоден курс на лв., друг от този в чакалнята. "
Какви са обстоятелствата:
Решението за валутния курс, при който една страна се причислява към еврозоната, се взима с единогласие от страните от еврозоната (общо 20) и държавата-кандидат. То не може да бъде взето без единодушието на последната по отношение на Договора за действие на Европейския съюз. През 2022 година 48-ото Народно заседание приема решение, с което дефинира, че България ще одобри еврото при опазване на формалния валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Две години по-късно решението е препотвърдено. Макар че тези актове не са правнообвързващи за ЕЦБ и Европейска комисия, те задължават финансовия министър Теменужка Петкова да подпише съглашението единствено в случай че на България бъде препоръчано да се причисли към еврозоната при досегашния закрепен курс. При смяна в курса България ще има правото да се откаже от приемането на европейската валута.
5. " Лихвите по заемите ще се покачат след приемането на еврото. "
Какви са обстоятелствата:
Законът за въвеждане на еврото планува лихвите по заемите и депозитите да не се трансформират след влизането в еврозоната, както неотдавна напомни Българска народна банка. Лихвите по контракти за заем с изменчив лихвен % няма да могат да бъдат по-високи от равнището им преди този момент, а тези по контракти с закрепен лихвен % ще се запазят. Очаква се присъединението към еврозоната да ускори стабилността на банковата система посредством достъп до механизмите на Европейската централна банка. Тъй като лихвените проценти в еврозоната нормално са по-ниски, това би могло да докара до по-достъпни заеми.
6. " България няма да има глас при вземането на решения в Европейската централна банка и Евросъюза. "
Какви са обстоятелствата:
Като член на еврозоната, България ще има посланичество и право на глас в Европейската централна банка и ще взе участие в процеса на взимане на решения. Управителят на Българска народна банка ще има опция да гласоподава в към 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ, като гласът му ще бъде еднакъв на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и други Освен това той ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – органът, който дефинира паричната политика на Еврозоната. Това значи, че Българска народна банка ще може да взе участие в определянето на лихвените проценти и паричните принадлежности.
7. " Чехия, Унгария и Румъния са се отказали да одобряват еврото. "
Какви са обстоятелствата:
Чехия, Унгария и Румъния публично не са се отказали от приемането на еврото. Като членки на Европейския съюз, те са юридически задължени да вкарат единната валута, откакто изпълнят нужните стопански и правни критерии. Въпреки това, на процедура, всяка от тези страни отсрочва процеса по разнообразни аргументи.
Преди да се причисли към Европейски Съюз през 2004 година, Чехия подлага въпроса за участието си на референдум. В поддръжка на присъединението, от което произтича и задължението за приемане на еврото, гласоподават 77,3% от участниците в референдума. Настоящите ръководещи в странат обаче не слагат като приоритет влизането в еврозоната. В началото на 2024 година министър-председателят на Чехия Петр Фиала съобщи, че въпросът за приемането на еврото няма да бъде настоящ за страната до края на мандата му през 2025 година, защото страната към момента не извършва множеството от изискванията за участие и няма да ги е изпълнила до тогава. Той обаче посочи, че държавното управление му подхваща съответни стъпки за възстановяване на положението на обществените финанси, което е едно от нужните условия за присъединение.
Румъния си беше сложила за цел да одобри еврото от 2024 година, само че не съумя да реализира задачата си поради композиция от стопански, институционални и политически фактори. От една страна Румъния не съумява да извърши критериите за приемане в еврозоната поради несъразмерен недостиг и висока инфлация. Страната планираше да се причисли към механизма ERM II през 2024 година, само че поради фискалната неустойчивост това бе отсрочено за 2026–2027 година
През март 2023 година финансовият министър Адриан Качиу изрази предпочитание за ускорено приемане на еврото до 2026 година, а не през 2029 година, при изискване че се извърши Националният проект за възобновяване и резистентност.
Към този миг Унгария също не извършва техническите критерии за влизане в еврозоната. Към това се прибавя и острата политическа изразителност на евроскептичния министър председател Виктор Орбан и партията му " Фидез ", които считат, че еврото може да бъде превърнато в евентуален инструмент за външен надзор, изключително от Брюксел и ЕЦБ. Управителят на Унгарската национална банка, Дьорд Матолчи, твърди, че еврото би навредило на икономическия напредък, като отнеме опцията за независима парична политика. Въпреки това страната не се е отказала да одобри еврото, а политиците настояват, че това ще стане, когато Унгария е подготвена.
8. " Ще бъдем принудени да плащаме задълженията на други страни-членки на еврозоната, които имат финансови проблеми. "
Какви са обстоятелствата:
Механизмите за финансова непоклатимост в еврозоната са доброволни и изискват единодушие от всички страни членки. Европейският механизъм за непоклатимост (ЕМС) е инструментът за подкрепяне на страни от еврозоната, които имат финансови усложнения. Всяка страна от еврозоната взе участие в него с избрана сума. Дали да бъде провиснал заем в поддръжка на друга страна се взема решение с гласоподаване с квалифицирано болшинство от две трети, в което всяка страна има еднакъв глас. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на рецесия, то те не са непрекъснати прехвърляния. Тези средства подлежат на връщане с дял за акционерите. Всички активи, с които България взе участие в капитала на Европейския механизъм за непоклатимост, остават благосъстоятелност на страната.
9. " Европейската централна банка ще поеме ръководството на валутните запаси на Българска народна банка, в това число златния и ще разполага с нашите средства. "
Какви са обстоятелствата:
Българската национална банка ще продължи да ръководи валутните запаси на страната. Част от валутните запаси на Българска народна банка ще бъдат трансферирани към салдото на ЕЦБ. Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка задължава страните членки да се допитват и да получават утвърждение от ЕЦБ при интервенции и покупко-продажби, реализирани с настоящите им средства в задгранична валута.
Що се отнася до златото през април от Българска народна банка прецизираха за Factcheck.bg, че ЕЦБ няма отношение към ръководството на златния запас на България и той ще остане благосъстоятелност на Българска народна банка и след присъединението към еврозоната. Kъм април 2025 година златният запас на България се състои от почти 1,314 милиона тройунции злато, което е еквивалентно на към 40.9 тона. Според седмичния баланс на ръководство " Емисионно " на Българската национална банка (БНБ) сега 41 тона злато възлизат на 7.31 милиарда лв.. Малко над половината от златния запас е подаден в Централната банка на Обединеното кралство – Bank of England.
10. " Приемането на еврото значи загуба на националния ни суверенитет – няма да имаме надзор върху паричната си политика. "
Какви са обстоятелствата:
Паричната политика на България не е самостоятелна от еврото и преди то да бъде въведено като публична валута. От 1 юли 1997 година страната се намира във валутен ръб. Първоначално левът е закрепен към немската марка, а откакто Германия приема еврото, курсът автоматизирано се трансформира по отношение на формалния курс, по който немската марка се конвертира към еврото – на 1955,83 лв. за 1 евро. След деноминацията на лв. през 1999 година фиксингът остава 1,95583 лева за 1 евро.Заради присъединяване си във валутен ръб България не може да " печатa пари " или да дефинира независимо равнището на главния лихвен % (технически индикатор, изчисляван по формула, основана на междубанкови депозити). Когато България стане част от еврозоната, шефът на Българска народна банка ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, който дефинира паричната политика на еврозоната. В момента България следва тези решения без да има право на глас, тъй като не е въвела еврото. Българска народна банка въпреки всичко фактически ще загуби избрани пълномощия, като да вземем за пример опцията сама да дефинира равнището на наложителните минимални запаси на банките и с това индиректно да въздейства върху кредитирането.
Журналисти от Mediapool.bg, " Сега ", toest.bg и Factcheck.bg подредиха:
1. " Ще има всеобщо обедняване – приходите на българите ще намалеят внезапно след влизането ни в еврозоната ".
Какви са обстоятелствата:
Въвеждането на еврото не води до понижаване на действителните приходи. Дали българите ще " обеднеят ", или ще " забогатеят " зависи от голям брой фактори, в това число икономическата политика, акомодацията на бизнеса и потребителите, както и световните стопански условия. Стабилната валута и по-ниските лихвени проценти, да вземем за пример, могат да подтикват икономическия напредък и повишението на приходите. В доста страни от Централна и Източна Европа, в това число Хърватия, минималните заплати са се нараснали доста, което е довело до възобновяване на покупателната дарба на нископлатените служащи.
2. " Заради приемането на еврото всички цени на стоките и услугите ще нарастнат доста. "
Какви са обстоятелствата:
Историческият опит на други страни, включили се към еврозоната в последните 10 години демонстрира, че въвеждането на новата валута води до минимално и краткотрайно нарастване на цените, нормално под 0.5%. Основната причина за това е закръгляване на цените при конвертиране, само че резултатът е временен и стеснен.
В Словакия, която вкара еврото през 2009 година, Националната банка показва, че въвеждането на еврото е довело до еднократно нарастване на инфлацията с 0.2 до 0.4 процентни пункта. Евростат регистрира, че годишната инфлация в Словакия е спаднала от 3.5% през декември 2008 година на 2.4% през февруари 2009 година Това демонстрира, че резултатът от въвеждането на еврото върху инфлацията е бил стеснен.
В Естония, която е в еврозоната от 2011 година, действителното въздействие върху цените е било минимално – към 0.2–0.3 процентни пункта, сочи отчет на Европейската централна банка. Най-голямо нарастване на цените се следи измежду услугите – таксита, заведния и така нататък
Данните от хърватския статистически институт демонстрират, че Хърватия, която последна се причисли към еврозоната през 2023 година, по-голямата част от инфлационния напън се е случил преди приемането на еврото. В инфлационния пик през есента на 2022 година инфлацията в страната доближава 13.2%, след което стартира последователно да спада. До май 2023 година тя към този момент е под 9%. Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 година потвърждава, че промяната на валутата оказва пренебрежимо малко въздействие върху цените.
Няма учредения да се счита, че промяната на валутата ще окаже значително въздействие върху инфлацията. Цените се въздействат от разнообразни фактори и в даден интервал от време е допустимо да има покачване на инфлацията по разнообразни аргументи, несвързани с прекосяването от една валута към друга.
3. " Българската стопанска система не е готова за участие в еврозоната и ще изпаднем в икономическа рецесия. "
Какви са обстоятелствата:
България изиска правенето на ексклузивен конвергентен отчет, който удостовери, че страната покрива всички критерии за влизане в еврозоната. Сред тях са:
постоянна инфлация (не повече от 1,5 процентни пункта над междинната за трите най-добре представящи се страни от еврозоната), бюджетен недостиг до 3%, държавен дълг от към 24,1% от Брутният вътрешен продукт (втори най-нисък в ЕС), постоянен валутен курс поради валутния ръб, устойчиви дълготрайни лихвени проценти и правна конвергенция.
Въпреки това събитията в последните месеци демонстрираха, че данните за инфлацията и публичните и политическите чувства се разминават. Разликата сред чувството за инфлация и действителната инфлация има научно пояснение. Потребителите образуват усещанията си за равнищата на инфлация съгласно избран кръг артикули, които се купуват по-често и са релативно евтини. Проучванията демонстрират, че покачванията на цените притеглят вниманието на хората повече от постоянните или спадащите цени.
4. " България може да бъде принудена да влезе в еврозоната при по-неизгоден курс на лв., друг от този в чакалнята. "
Какви са обстоятелствата:
Решението за валутния курс, при който една страна се причислява към еврозоната, се взима с единогласие от страните от еврозоната (общо 20) и държавата-кандидат. То не може да бъде взето без единодушието на последната по отношение на Договора за действие на Европейския съюз. През 2022 година 48-ото Народно заседание приема решение, с което дефинира, че България ще одобри еврото при опазване на формалния валутен курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Две години по-късно решението е препотвърдено. Макар че тези актове не са правнообвързващи за ЕЦБ и Европейска комисия, те задължават финансовия министър Теменужка Петкова да подпише съглашението единствено в случай че на България бъде препоръчано да се причисли към еврозоната при досегашния закрепен курс. При смяна в курса България ще има правото да се откаже от приемането на европейската валута.
5. " Лихвите по заемите ще се покачат след приемането на еврото. "
Какви са обстоятелствата:
Законът за въвеждане на еврото планува лихвите по заемите и депозитите да не се трансформират след влизането в еврозоната, както неотдавна напомни Българска народна банка. Лихвите по контракти за заем с изменчив лихвен % няма да могат да бъдат по-високи от равнището им преди този момент, а тези по контракти с закрепен лихвен % ще се запазят. Очаква се присъединението към еврозоната да ускори стабилността на банковата система посредством достъп до механизмите на Европейската централна банка. Тъй като лихвените проценти в еврозоната нормално са по-ниски, това би могло да докара до по-достъпни заеми.
6. " България няма да има глас при вземането на решения в Европейската централна банка и Евросъюза. "
Какви са обстоятелствата:
Като член на еврозоната, България ще има посланичество и право на глас в Европейската централна банка и ще взе участие в процеса на взимане на решения. Управителят на Българска народна банка ще има опция да гласоподава в към 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ, като гласът му ще бъде еднакъв на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и други Освен това той ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – органът, който дефинира паричната политика на Еврозоната. Това значи, че Българска народна банка ще може да взе участие в определянето на лихвените проценти и паричните принадлежности.
7. " Чехия, Унгария и Румъния са се отказали да одобряват еврото. "
Какви са обстоятелствата:
Чехия, Унгария и Румъния публично не са се отказали от приемането на еврото. Като членки на Европейския съюз, те са юридически задължени да вкарат единната валута, откакто изпълнят нужните стопански и правни критерии. Въпреки това, на процедура, всяка от тези страни отсрочва процеса по разнообразни аргументи.
Преди да се причисли към Европейски Съюз през 2004 година, Чехия подлага въпроса за участието си на референдум. В поддръжка на присъединението, от което произтича и задължението за приемане на еврото, гласоподават 77,3% от участниците в референдума. Настоящите ръководещи в странат обаче не слагат като приоритет влизането в еврозоната. В началото на 2024 година министър-председателят на Чехия Петр Фиала съобщи, че въпросът за приемането на еврото няма да бъде настоящ за страната до края на мандата му през 2025 година, защото страната към момента не извършва множеството от изискванията за участие и няма да ги е изпълнила до тогава. Той обаче посочи, че държавното управление му подхваща съответни стъпки за възстановяване на положението на обществените финанси, което е едно от нужните условия за присъединение.
Румъния си беше сложила за цел да одобри еврото от 2024 година, само че не съумя да реализира задачата си поради композиция от стопански, институционални и политически фактори. От една страна Румъния не съумява да извърши критериите за приемане в еврозоната поради несъразмерен недостиг и висока инфлация. Страната планираше да се причисли към механизма ERM II през 2024 година, само че поради фискалната неустойчивост това бе отсрочено за 2026–2027 година
През март 2023 година финансовият министър Адриан Качиу изрази предпочитание за ускорено приемане на еврото до 2026 година, а не през 2029 година, при изискване че се извърши Националният проект за възобновяване и резистентност.
Към този миг Унгария също не извършва техническите критерии за влизане в еврозоната. Към това се прибавя и острата политическа изразителност на евроскептичния министър председател Виктор Орбан и партията му " Фидез ", които считат, че еврото може да бъде превърнато в евентуален инструмент за външен надзор, изключително от Брюксел и ЕЦБ. Управителят на Унгарската национална банка, Дьорд Матолчи, твърди, че еврото би навредило на икономическия напредък, като отнеме опцията за независима парична политика. Въпреки това страната не се е отказала да одобри еврото, а политиците настояват, че това ще стане, когато Унгария е подготвена.
8. " Ще бъдем принудени да плащаме задълженията на други страни-членки на еврозоната, които имат финансови проблеми. "
Какви са обстоятелствата:
Механизмите за финансова непоклатимост в еврозоната са доброволни и изискват единодушие от всички страни членки. Европейският механизъм за непоклатимост (ЕМС) е инструментът за подкрепяне на страни от еврозоната, които имат финансови усложнения. Всяка страна от еврозоната взе участие в него с избрана сума. Дали да бъде провиснал заем в поддръжка на друга страна се взема решение с гласоподаване с квалифицирано болшинство от две трети, в което всяка страна има еднакъв глас. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на рецесия, то те не са непрекъснати прехвърляния. Тези средства подлежат на връщане с дял за акционерите. Всички активи, с които България взе участие в капитала на Европейския механизъм за непоклатимост, остават благосъстоятелност на страната.
9. " Европейската централна банка ще поеме ръководството на валутните запаси на Българска народна банка, в това число златния и ще разполага с нашите средства. "
Какви са обстоятелствата:
Българската национална банка ще продължи да ръководи валутните запаси на страната. Част от валутните запаси на Българска народна банка ще бъдат трансферирани към салдото на ЕЦБ. Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка задължава страните членки да се допитват и да получават утвърждение от ЕЦБ при интервенции и покупко-продажби, реализирани с настоящите им средства в задгранична валута.
Що се отнася до златото през април от Българска народна банка прецизираха за Factcheck.bg, че ЕЦБ няма отношение към ръководството на златния запас на България и той ще остане благосъстоятелност на Българска народна банка и след присъединението към еврозоната. Kъм април 2025 година златният запас на България се състои от почти 1,314 милиона тройунции злато, което е еквивалентно на към 40.9 тона. Според седмичния баланс на ръководство " Емисионно " на Българската национална банка (БНБ) сега 41 тона злато възлизат на 7.31 милиарда лв.. Малко над половината от златния запас е подаден в Централната банка на Обединеното кралство – Bank of England.
10. " Приемането на еврото значи загуба на националния ни суверенитет – няма да имаме надзор върху паричната си политика. "
Какви са обстоятелствата:
Паричната политика на България не е самостоятелна от еврото и преди то да бъде въведено като публична валута. От 1 юли 1997 година страната се намира във валутен ръб. Първоначално левът е закрепен към немската марка, а откакто Германия приема еврото, курсът автоматизирано се трансформира по отношение на формалния курс, по който немската марка се конвертира към еврото – на 1955,83 лв. за 1 евро. След деноминацията на лв. през 1999 година фиксингът остава 1,95583 лева за 1 евро.Заради присъединяване си във валутен ръб България не може да " печатa пари " или да дефинира независимо равнището на главния лихвен % (технически индикатор, изчисляван по формула, основана на междубанкови депозити). Когато България стане част от еврозоната, шефът на Българска народна банка ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, който дефинира паричната политика на еврозоната. В момента България следва тези решения без да има право на глас, тъй като не е въвела еврото. Българска народна банка въпреки всичко фактически ще загуби избрани пълномощия, като да вземем за пример опцията сама да дефинира равнището на наложителните минимални запаси на банките и с това индиректно да въздейства върху кредитирането.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ