На 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка

На 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разгласяват конвергентните си отчети по отношение на готовността на България за присъединение към еврозоната. Това е един от финалните стадии от процеса на евроинтеграция на страната, откакто тя към този момент е член на Европейския съюз и от тази година – отчасти и на Шенгенското пространство.

Публикуването на конвергентните отчети е значима институционална стъпка, която прави оценка дали страната дава отговор на по този начин наречените Маастрихтски критерии – пет основни условия, които всяка държава-членка би трябвало да покрие, с цел да одобри еврото като своя публична валута. Критериите обгръщат ценова непоклатимост, фискална дисциплинираност, непоклатимост на обменния курс, дълготрайни лихвени проценти и правна конвергенция.

Според последните налични данни, България към този момент извършва критерия за ценова непоклатимост – един от най-сложните и чувствителни в актуалната инфлационна конюнктура в Европа. Страната поддържа и фискална дисциплинираност, с релативно невисок обществен дълг и недостиг, което я слага в по-добра позиция спрямо някои остарели членки на еврозоната.

Какво следва?

След представянето на отчетите, предстоят политически и механически оценки в Съвета по стопански и финансови въпроси на Европейски Съюз (ЕКОФИН), както и в неофициалния формат на финансовите министри от еврозоната – Еврогрупата . Ако отчетите бъдат позитивни – каквито са упованията на редица анализатори – ще се пристъпи към формалното решение за присъединение на България към еврозоната. При сполучливо прекосяване на процедурите, страната може да вкара еврото най-рано от 1 януари 2025 година

Кои страни към този момент употребяват еврото?

Към момента еврото е публична валута в 20 страни от Европейския съюз. Това са: Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия, Финландия, Ирландия, Гърция, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта и Хърватия (от 1 януари 2023 г.).

С присъединението на България, еврозоната ще се разшири до 21 членки , което има както алегорично, по този начин и икономическо значение – изключително в подтекста на районната интеграция на Югоизточна Европа.

Последният стадий от дълъг път

Присъединяването към еврозоната е финалната стъпка от евроинтеграцията , почнала с участието на България в Европейски Съюз през 2007 година Страната към този момент е част от Валутния механизъм II (ERM II) от юли 2020 година – така наречен „ чакалня “ за еврото. Това е прелиминарен интервал, в който националната валута би трябвало да показва непоклатимост по отношение на еврото за най-малко две години. Българският лев е привързан с еврото още от началото на валутния ръб през 1997 година, което на процедура улеснява този преход.

През 2024 година България реализира и отчасти присъединение към Шенген , като сухопътните граници остават отвън обсега на свободното пътешестване. Еврозоната обаче е икономическо ядро на Европейски Съюз и влизането в нея носи както преимущества, по този начин и провокации.

Ако конвергентните отчети бъдат позитивни, България ще бъде единствено на крачка от приемането на еврото – 18 години след влизането си в Европейски Съюз и 28 години след въвеждането на валутния ръб. С това страната би затворила цялостния цикъл на своята институционална и икономическа интеграция в сърцевината на Европейския съюз.