4 юли: Роден е човекът, вдъхновил българските революционери
На 4 юли 1807 година е роден италианският военачалник, политик и родолюбец Джузепе Гарибалди. Заедно с Камило Кавур, Виктор Емануил II и Джузепе Мацини е считан за един от „ бащите на отечеството “ на Италия. Като бунтовник той взема ефективно присъединяване в обединяването на Италия и в Италианската гражданска война. Гарибалди е предопределен за италианското Рисорджименто, персонално управлява и се бори в огромен брой военни акции, които разрешават основаването на обединена Италия.
Опитва най-често да работи от позиция на закона, което прави названието „ бунтовник “ неопределено :
създаден е в звание военачалник от краткотрайното държавно управление на Милано през 1848 година, военачалник на Римската република от 1849 година от военния министър и в името и със единодушието на Виктор-Емануил II, води Похода на хилядата.
Military hero of Italian unification Giuseppe Garibaldi. Earlier, as a political exile in South America, he fought guerrilla wars in Brazil and Uruguay. Photo taken 1866.
— History Calendar (@historycalendar)
Твърд републиканец по разбиране, оставя на назад във времето своите персонални визии, признавайки монархическата власт на Карл Алберт и Виктор-Емануил II, които се трансформират в носители и средоточие на обединителното дело, с което се опълчва на Мацини, макар че бива един от неговите почитатели при започване на политическия си живот.
Походът на хилядата през 1860 година е кулминационният детайл в делото му: печели Юга на полуострова, който слага под властта на Виктор-Емануил II, с което го прави крал на цяла Италия. Последните му инициативи, целящи да интегрират Рим към италианското кралство, са несполучливи.
От Похода на хилядата са повлияни доста български революционни дейци
като Георги Раковски, Петко челник, Димитър Общи и полковник Стефан Дуньов. Много българи вземат участие като доброволци в Похода на хилядата, те са наречени българи-гарибалдийци. Българските доброволци минават под директното управление на Джузепе Гарибалди; измежду тях е и капитан Петко челник. Много от българите, взели участие в италианските освободителни войни, по-късно употребяват насъбрания опит в освободителните битки на България.
Статуята на Свободата
Статуята на Свободата е публично показана на американския дипломат в Париж дипломат Ливай Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година Тогава е оповестено, че френското държавно управление е приело да заплати за транспорта ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в построяването на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена и опакована за презокеанското си пътешестване. Тя идва на 17 юни 1885 година
ON THIS DAY: The Statue of Liberty, designed by French sculptor Auguste Bartholdi, arrived in New York Harbor. Reassembly of the statue on what was then called Bedloe’s Island, now Liberty Island, would be completed a year later.
— ABC News (@ABC)
Статуята на Свободата е неокласическа статуя, голям монумент, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща структура. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Статуята на Свободата е един от най-популярните американски знаци и като цяло въплъщава свободата и устрема към нея. От 1886 година до откриването на самолета, е първият американски знак, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души приблизително на година. Обявена е за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година.
Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати
Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати е документ признат от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 година, обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Англия от повече от година, към този момент не са част от Британската империя, а са „ свободни и самостоятелни щати “. Написана най-много от Томас Джеферсън, Декларацията дава публично пояснение за аргументите, заради които Конгресът е дал своя вот оповестяване на самостоятелност на 2 юли 1776 година Рожденият ден на Съединени американски щати – Денят на независимостта – се чества на 4 юли - денят, в който текстът на Декларацията е утвърден от Конгреса.
2 July 1776: The American Continental adopts a resolution breaking with Great Britain. A formal Declaration of is approved on July 4, Independence Day.
— Today In History (@URDailyHistory)
След сключване на текста на 4 юли, Конгресът популяризира Декларацията в няколко форми. Тя неотложно е оповестена в печатен тип и необятно публикувана измежду обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки че документът е утвърден от Конгреса на 4 юли, датата на сключване е оспорвана. Някои историци считат, че Декларацията е подписана съвсем месец след нейното приемане, на 2 август 1776 година
Още събития на 4 юли :
1927 година – родена е италианската актриса Джина Лолобриджида („ Фанфан Лалето “, „ Парижката Света Богородица “)1826 година – умира американският президент Томас Джеферсън– умира американският президент Джон Адамс1934 година – умира полският физик, Нобелов лауреат Мария КюриООН – Международен ден на кооперативите (за 2015 г.) – Отбелязва се от 1995 година по самодейност на Организация на обединените нации през първата събота на юли
По темата
Опитва най-често да работи от позиция на закона, което прави названието „ бунтовник “ неопределено :
създаден е в звание военачалник от краткотрайното държавно управление на Милано през 1848 година, военачалник на Римската република от 1849 година от военния министър и в името и със единодушието на Виктор-Емануил II, води Похода на хилядата.
Military hero of Italian unification Giuseppe Garibaldi. Earlier, as a political exile in South America, he fought guerrilla wars in Brazil and Uruguay. Photo taken 1866.
— History Calendar (@historycalendar)
Твърд републиканец по разбиране, оставя на назад във времето своите персонални визии, признавайки монархическата власт на Карл Алберт и Виктор-Емануил II, които се трансформират в носители и средоточие на обединителното дело, с което се опълчва на Мацини, макар че бива един от неговите почитатели при започване на политическия си живот.
Походът на хилядата през 1860 година е кулминационният детайл в делото му: печели Юга на полуострова, който слага под властта на Виктор-Емануил II, с което го прави крал на цяла Италия. Последните му инициативи, целящи да интегрират Рим към италианското кралство, са несполучливи.
От Похода на хилядата са повлияни доста български революционни дейци
като Георги Раковски, Петко челник, Димитър Общи и полковник Стефан Дуньов. Много българи вземат участие като доброволци в Похода на хилядата, те са наречени българи-гарибалдийци. Българските доброволци минават под директното управление на Джузепе Гарибалди; измежду тях е и капитан Петко челник. Много от българите, взели участие в италианските освободителни войни, по-късно употребяват насъбрания опит в освободителните битки на България.
Статуята на Свободата
Статуята на Свободата е публично показана на американския дипломат в Париж дипломат Ливай Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година Тогава е оповестено, че френското държавно управление е приело да заплати за транспорта ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в построяването на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена и опакована за презокеанското си пътешестване. Тя идва на 17 юни 1885 година
ON THIS DAY: The Statue of Liberty, designed by French sculptor Auguste Bartholdi, arrived in New York Harbor. Reassembly of the statue on what was then called Bedloe’s Island, now Liberty Island, would be completed a year later.
— ABC News (@ABC)
Статуята на Свободата е неокласическа статуя, голям монумент, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща структура. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Статуята на Свободата е един от най-популярните американски знаци и като цяло въплъщава свободата и устрема към нея. От 1886 година до откриването на самолета, е първият американски знак, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души приблизително на година. Обявена е за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година.
Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати
Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати е документ признат от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 година, обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Англия от повече от година, към този момент не са част от Британската империя, а са „ свободни и самостоятелни щати “. Написана най-много от Томас Джеферсън, Декларацията дава публично пояснение за аргументите, заради които Конгресът е дал своя вот оповестяване на самостоятелност на 2 юли 1776 година Рожденият ден на Съединени американски щати – Денят на независимостта – се чества на 4 юли - денят, в който текстът на Декларацията е утвърден от Конгреса.
2 July 1776: The American Continental adopts a resolution breaking with Great Britain. A formal Declaration of is approved on July 4, Independence Day.
— Today In History (@URDailyHistory)
След сключване на текста на 4 юли, Конгресът популяризира Декларацията в няколко форми. Тя неотложно е оповестена в печатен тип и необятно публикувана измежду обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки че документът е утвърден от Конгреса на 4 юли, датата на сключване е оспорвана. Някои историци считат, че Декларацията е подписана съвсем месец след нейното приемане, на 2 август 1776 година
Още събития на 4 юли :
1927 година – родена е италианската актриса Джина Лолобриджида („ Фанфан Лалето “, „ Парижката Света Богородица “)1826 година – умира американският президент Томас Джеферсън– умира американският президент Джон Адамс1934 година – умира полският физик, Нобелов лауреат Мария КюриООН – Международен ден на кооперативите (за 2015 г.) – Отбелязва се от 1995 година по самодейност на Организация на обединените нации през първата събота на юли
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ