На 4 юли 1776 година Континенталния конгрес на САЩ приема

На 4 юли 1776 година Континенталния конгрес на Съединени американски щати приема документ, в който се афишира, че Тринадесетте колонии, които са във война с Англия от повече от година, към този момент не са част от Британската империя, а са „ свободни и самостоятелни щати “.

Този документ е наименуван Декларация за самостоятелност на Съединени американски щати.

Декларацията е написана най-много от Томас Джеферсън и дава публично пояснение за аргументите, заради които Конгреса е дал своя вот оповестяване на самостоятелност.

Рожденият ден на Съединени американски щати - Ден на независимостта - се чества на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е утвърден от Конгреса.

След сключване на текста на 4 юли, Конгресът популяризира Декларацията в няколко форми. Тя неотложно е оповестена в печатен тип и необятно публикувана измежду обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки, че документът е утвърден от Конгреса на 4 юли, датата на сключване е оспорвана. Някои историци считат, че Декларацията е подписана съвсем месец след нейното приемане, на 2 август 1776 година

В нощта на 4 против 5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго тя е публикувана и четена на всички места из Тринадесетте колонии. Първото публично публично четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден публични четения се състоят и в други щатове.

На 9 юли Декларацията е прочетена на бойците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, до момента в който английските сили са в близост. След като чуват Декларацията, тълпи в доста градове раздират и унищожават знаци и скулптури представляващи кралската власт. Конната скулптура на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е употребявано за леене на патрони. Текстът на Декларацията е оповестен в Лондонските вестници в средата на август.

На 19 юли Конгресът подрежда деликатно написано копие, озаглавено „ Единодушната декларация на тринадесетте Съединени американски щати “ да бъде направено за сключване. Декларацията за самостоятелност е подписана на 2 август 1776 година. Общо подписалите са 56 души, само че някои от тях прибавят подписа си по-късно.

Единодушна декларация на 13-те съединени страни в Америка

Когато в хода на човешката история настъпи нужда, щото един народ да раздра политическите окови, които са го привързали о различен, и от всички земни управляващи да се снабди с оня самостоятелен и еднакъв статут, на който естествените и божиите закони му дават право, благоприличието, уважението към мнението на човечеството изисква той да разгласи аргументите, които са го принудили да се самоотдели.

Ние считаме, че видни от единствено себе си са истините: всички хора са основани равни, а техният основател ги е дарил с някои неотнимаеми права, всред които правото на живот, на независимост и на блян към благополучие. И с цел да подсигуряват тези права, хората си учредяват ръководство, което извлича справедливата си власт от единодушието на ръководените.

Според нас, щом една форма на ръководство се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или отстрани и да учреди ново ръководство, поставяйки основите му на такива правила и организирайки властта му по подобен метод, каквито му се чинят най-подходящи, с цел да подсигуряват неговата сигурност и благополучие. Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, от дълго време открити ръководства не трябва да се видоизменят заради незначителни или преходни причини; и както е посочил досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда до тогава, до момента в който злините са към момента търпими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало.

Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи непроменяемо една и съща цел, приказват, че този народ е заплашен да бъде подложен под властта на един безспорен абсолютизъм, то тогава негово право и негово обвързване е да отхвърли сходно ръководство и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност. Така търпеливо понасяха и нашите колонии и такава е в този момент нуждата, която ги принуждава да променят предходната система на ръководство.

Историята на настоящия крал на Англия съставлява история на непрестанни противоправни действия и хищничество, при което директната цел е да се откри безспорна робия над нашите страни. В доказателство дано срещнем безпристрастния свят с обстоятелствата.

Той отхвърли да подпише закони, които са изключително здравословни и нужни за публичното богатство. Той забрани на своите губернатори да прокарват закони от директно и необходимо значение, като подреди да се считат невалидни, до момента в който не се получи неговото съгласие; и като обявяваше тези закони за невалидни, той въобще забравяше да си спомни за тях. Той отхвърли да признае други закони за споразумяване въпросите на огромни маси от хора, поставяйки изискване, щото тези люде да правят отстъпка правото си на посланичество в Законодателството право, неоценимо за тях, но ужасно за тираните.

Той свикваше законодателните органи на неуместни и невероятни места, отдалечени от хранилищата на тяхната социална документи, с едничката цел да ги склони да се преклонят пред неговите решения. Той неколкократно разпускаше Камарите на представителите, тъй като с мъжествена неотстъпчивост те се противопоставяха на похищенията му против правата на народа. След сходни разпускания той дълготрайно време отхвърляше да се изберат нови; ето за какво, неподатлива на унищожаване, законодателната власт на доста места си бе възвърната от народа; само че страната в това време остана изложена на опасността от външна интервенция и вътрешни безредици.

Той правеше всичко, с цел да затруднява популацията на нашите страни, като за тази цел се опълчи на законите за натурализирането на чужденците, отхвърли да признае различен закон, който да насърчи тяхното преселване по нашите места, и сложи условия за нови присвоявания на земи. Той попречи на юридическите управляващи, като отхвърли да признае закона за определяне на правосъдна власт. Съдиите трябваше да разчитат само на неговата воля за своите мандати и за количеството и изплащането на техните заплати.

Той сътвори голям брой нови служби и прати у нас тълпи от служители да задяват популацията и да му ядат хляба. В спокойно време той поддържаше у нас непрекъснати войски без единодушието на нашето законодателство. Той стори всичко, с цел да направи военните самостоятелни от гражданската власт и да ги сложи над нея. Той влезе в споразумение с други, с цел да ни подчини на пълномощия, непозната на нашата конституция и непризната от нашите закони, давайки единодушието си за всевъзможни разпоредби на това измислено законодателство:

Разквартируването на обилни съединения от военни сили. Тяхната отбрана чрез правосъдни фарсове от всякакво наказване за убийствата, които биха направили над жителите в нашите щати. Прокара закон за спирането на нашата търговия с всички елементи на света. За налагане на налози без нашето единодушие. За лишаването ни в доста случаи от правото на съд с жури.

За превозването на наши жители оттатък морето, та там да ги съдят за несъществуващи нарушавания. За премахването на свободната система на британското законодателство в една прилежаща провинция, установявайки там краткотрайна власт и разширявайки нейните граници по този начин, че да я трансформира в образец и в комфортен инструмент за въвеждането на същата безспорна власт и в нашите колонии. За отнемането на нашите харти, премахването на нашите най-тачени закони и радикално преустрояване във формите на нашето ръководство.

За разпускането на нашите лични законодателни органи. Той се отхвърли от властта си тук, разгласи, че сме отвън негова защита и поведе война против нас. Той нахлу в нашите води, ограбваше нашите крайбрежия, гореше градовете ни, отнемаше живота на нашите жители. В този миг изпраща големи армии от непознати наемници, с цел да довършат делата на гибел, опустошаване и робия, захванати към този момент с такава свирепост и низост, каквито надали ще се намерят и в най-варварските епохи, безусловно недостойни за главата на една цивилизована нация.

Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в намерено море, да обръщат оръжието си срещу своята страна, да стават палачи на своите приятели и братя или да падат от тяхната ръка. Той подстрекава вътрешни въстания срещу нас и се помъчи да насъска жителите на граничните региони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното изтребване на хора от всякаква възраст, пол и положение.

При всички случаи на това подтисничество ние сме изпращали петиции за компенсации и корекции в най-смирен звук. Но на нашите безбройни молби отговорът постоянно е бил нови противоправни действия. Един монарх, чиято същина всеки негов акт може да дефинира като тиранична, е несъответствуващ да бъде държател на един свободен народ. Ние не сме останали и до съчувствието на своите британски братя. От време на време сме ги предупреждавали за опитите на тяхното законодателство да ни наложи неприемлива пълномощия. Напомняли сме им събитията към нашата емиграция и заселване тук.

Призовавали сме тяхната вродена правдивост и милосърдие, умолявали сме ги в името на родствените връзки да се отрекат от тези похищения, които неизбежно биха прекратили нашите връзки и единодушие. Но те също останаха глухи за гласа на справедливостта и на кръвта. Ето за какво, като одобряваме безмълвно нуждата, ние сме длъжни да обявим своето обособяване и да ги одобряваме отсега нататък, както и останалото човечество, за неприятели във война и за другари в мир.

Ето за какво ние, представителите на Съединените американски щати, събрани в Генерален конгрес, призоваваме висшия арбитър на света да благослови правотата на нашите планове и в името и по волята на положителния народ, който обитава нашите колонии, тържествено написваме и разгласяваме, че тези Обединени колонии са и по право би трябвало да бъдат свободни и самостоятелни щати; че те се освобождават от всякаква взаимозависимост пред английската корона и че всички политически връзки сред тях и страната Англия са и би трябвало да бъдат изцяло прекъснати; и че като свободни и самостоятелни щати те имат цялостното право да афишират война, да подписват мир, да подписват съюзи, да откриват търговски връзки и да правят всички други действия и неща, на каквито имат право самостоятелните страни.

И в поддръжка на актуалната Декларация, като се уповаваме твърдо в поддръжката на божественото божество, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата орис и в свещената си чест.