4 септември 1998 г. - Лари Пейдж и Сергей Брин основават корпорация с името Google
На 4 септември 1998 година Лари Пейдж и Сергей Брин основават корпорация с името Гугъл. Стартовият им капитал е 100 хиляди $, които са дадени от вложител. Това, което събрало Пейдж и Брин дружно, било желанието да се сътвори благонадежден способ за добиване на потребната информация от океана с данни в международната мрежа. Популярните към този миг търсачки страдали от доста дефекти и намирането на потребната информация в тях било доста мъчно и съвсем невероятно. Тогава доминирали директориите с ръчно определени уеб сайтове, а това не бил задоволително ефикасен способ за ръководство на информацията в такава динамична среда като интернет.
Създателите на Гугъл се срещнали през 1995 година в Станфорд и година по-късно основали своята първа търсачка, наречена BackRub. За благополучие на целия свят, те скоро решили да сменят името на плана си, както и да отстранен странното му лого. Новото име Гугъл било въодушевено от думата „ googol ”, с която се значи цифрата 1, последвано от 100 нули. Зад символиката на новото име се криело желанието да бъде обезпечен елементарен достъп до безконечен брой уеб запаси.
13 години по-късно корпорацията е водач в главните области, където работи, а името Гугъл е синоним за бързо намиране на търсената информация от всевъзможен жанр.
Малко прочут факт е, че с изключение на в търсенето на информация в интернет, Гугъл има принос и в изхранването на 200 кози, плюс техния овчар. За да поддържа тревата към централата си, Гугъл заплаща разноските към стадото с кози, което пасе и по този начин подсигурява хигиената в региона.
До 31 март 2001 година логото в началната страница на търсачката не е било центрирано, а е било подравнено отляво. За известно време, през 1998 година, в него даже е имало удивителна, сходна на тази в политематичния портал Yahoo.
Първият офис на Гугъл се е намирал в калифорнийски гараж. По това време бета версията на търсещата машина е записала по към 10 хиляди поръчки на ден. Едва след една година Лари Пейдж и Сергей Брин са съумели да се реалокират в същински офис.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 476 година — Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
• 1207 година — Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
• 1260 година — В борбата при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
• 1781 година — Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
• 1852 година — Състои се премиерата на операта Ако бях цар на Адолф Адам.
• 1867 година — Основан е ФК Шефилд Уензди.
• 1870 година — Френският император Наполеон III е свален и е оповестена Трета френска република.
• 1886 година — Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на Съединени американски щати.
• 1888 година — Джордж Йистман записва комерсиалната марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който употребява фотофилм.
• 1907 година — Франция, Русия, Германия и Англия подписват в Осло споразумение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
• 1911 година — Провеждат се избори за 15 Обикновено национално заседание, извоювани от ръководещите народняци и прогресивнолиберали.
• 1916 година — Първата международна война: Тутраканска борба: Трета българска войска, командвана от военачалник Пантелей Киселов стартира офанзива за преодоляване на крепостта край град Тутракан.
• 1916 година — Първата международна война: Войскови елементи, командвани от военачалник Тодор Катранджиев освобождават Добрич.
• 1947 година — В Авиньон (Франция) е открит първият сценичен фестивал, проведен от Жан Вилар.
• 1954 година — Произведен е първият български пеницилин.
• 1958 година — Във Франция е призната нова конституция на страната, която слага началото на Петата република.
• 1969 година — Открита е Топлоелектрическа централа Марица Изток 2.
• 1972 година — Марк Шпиц става първият играч, който печели седем медала в едни Олимпийски игри.
• 1973 година — Салвадор Алиенде е определен за президент на Чили.
• 1974 година — Пуснат е в деяние първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 година — Обявена е независимостта на Азорските острови.
• 1992 година — Тодор Живков е наказан от Върховния касационен съд на България на 7 година затвор и парична санкция за корист с държавни средства, само че след гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
• 1997 година — 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени офанзиви на военната формация Хамас в центъра на Йерусалим.
• 1999 година — В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок — умират 62 души, а повече от 100 са ранени.
• 2006 година — Завършва едноседмичният културен годишен фестивал Burning Man в Съединени американски щати.
Родени
• 1241 година — Александър III, шотландски крал († 1286 г.)
• 1729 година — Луи, дофин на Франция, дофин на Франция († 1765 г.)
• 1768 година — Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски публицист († 1848 г.)
• 1809 година — Юлиуш Словацки, полски стихотворец († 1849 г.)
• 1824 година — Антон Брукнер, австрийски композитор, органист и възпитател († 1896 г.)
• 1877 година — Карлис Улманис, латвийски политик и деспот († 1942 г.)
• 1892 година — Дариус Мийо, френски композитор († 1974 г.)
• 1896 година — Антонен Арто, френски драматург, артист и режисьор († 1948 г.)
• 1906 година — Макс Дебрюк, немски биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1969 година († 1981 г.)
• 1910 година — Ремо Джацото, италиански музиколог († 1998 г.)
• 1913 година — Кензо Танге, японски проектант († 2005 г.)
• 1913 година — Станфорд Мур американски биохимик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1972 година († 1982 г.)
• 1927 година — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен откривател († 2011 г.)
• 1933 година — Ричард Кастелано, американски артист († 1988 г.)
• 1941 година — Александър Шаламанов, български футболист
• 1942 година — Бисер Киров, български поп артист
• 1943 година — Боян Иванов, български поп артист († 2012 г.)
• 1955 година — Наталия Андреева, българска писателка
• 1957 година — Патриша Толман, американска актриса
• 1960 година — Деймън Уейънс, американски артист
• 1967 година — Игор Корнеев, съветски футболист
• 1969 година — Николина Чакърдъкова, българска национална певица
• 1970 година — Игор Кавалера, бразилски барабанист (Сепултура)
• 1971 година — Милен Велев, български тенисист
• 1975 година — Никос Либеропулос, гръцки футболист
• 1980 година — Хитоми Шиматани, японска певица
• 1981 година — Бионсе Ноулс, американска певица и актриса
• 1982 година — Лу Доайон, френска актриса
• 1983 година — Айдън Селчук, турски боксьор
• 1988 година — Дорис Пинчич, хърватска актриса
Починали
• 422 година — Бонифаций I, римски папа (*? г.)
• 1063 година — Тогрул I, селджукски султан (* ок. 990 г.)
• 1207 година — Бонифаций Монфератски, италиански аристократ (* 1155 г.)
• 1588 година — Робърт Дъдли, британски политик (* 1532 г.)
• 1899 година — Йован Ристич, сръбски политик (* 1831 г.)
• 1907 година — Едвард Григ, норвежки композитор (* 1843 г.)
• 1912 година — Уилям Джон Макгий, американски геолог (* 1853 г.)
• 1930 година — Владимир Арсениев, съветски откривател (* 1872 г.)
• 1936 година — Богомил Берон, български доктор (* 1866 г.)
• 1942 година — Горазд II, чешки светец (* 1878 г.)
• 1963 година — Робер Шуман, министър-председател на Франция (* 1886 г.)
• 1965 година — Алберт Швайцер, немски държавник, Нобелов лауреат (* 1875 г.)
• 1984 година — Панайот Пондалов, български волейболист (* 1926 г.)
• 1989 година — Жорж Сименон, френски публицист (* 1903 г.)
• 1997 година — Иван Ненов, български художник (* 1902 г.)
• 1997 година — Ханс Айзенк, немски психолог (* 1916 г.)
• 2001 година — Стефан Продев, български публицист (* 1927 г.)
• 2006 година — Джачинто Факети, италиански футболист (* 1942 г.)
• 2006 година — Стив Ъруин, австралийски ефирен водещ и естествоизпитател (* 1962 г.)
• 2011 година — Любен Йорданов, български цигулар (* 1926 г.)
Празници
• Беларус — Ден на писмеността и печата
Obekti.bg
Създателите на Гугъл се срещнали през 1995 година в Станфорд и година по-късно основали своята първа търсачка, наречена BackRub. За благополучие на целия свят, те скоро решили да сменят името на плана си, както и да отстранен странното му лого. Новото име Гугъл било въодушевено от думата „ googol ”, с която се значи цифрата 1, последвано от 100 нули. Зад символиката на новото име се криело желанието да бъде обезпечен елементарен достъп до безконечен брой уеб запаси.
13 години по-късно корпорацията е водач в главните области, където работи, а името Гугъл е синоним за бързо намиране на търсената информация от всевъзможен жанр.
Малко прочут факт е, че с изключение на в търсенето на информация в интернет, Гугъл има принос и в изхранването на 200 кози, плюс техния овчар. За да поддържа тревата към централата си, Гугъл заплаща разноските към стадото с кози, което пасе и по този начин подсигурява хигиената в региона.
До 31 март 2001 година логото в началната страница на търсачката не е било центрирано, а е било подравнено отляво. За известно време, през 1998 година, в него даже е имало удивителна, сходна на тази в политематичния портал Yahoo.
Първият офис на Гугъл се е намирал в калифорнийски гараж. По това време бета версията на търсещата машина е записала по към 10 хиляди поръчки на ден. Едва след една година Лари Пейдж и Сергей Брин са съумели да се реалокират в същински офис.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 476 година — Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
• 1207 година — Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
• 1260 година — В борбата при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
• 1781 година — Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
• 1852 година — Състои се премиерата на операта Ако бях цар на Адолф Адам.
• 1867 година — Основан е ФК Шефилд Уензди.
• 1870 година — Френският император Наполеон III е свален и е оповестена Трета френска република.
• 1886 година — Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на Съединени американски щати.
• 1888 година — Джордж Йистман записва комерсиалната марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който употребява фотофилм.
• 1907 година — Франция, Русия, Германия и Англия подписват в Осло споразумение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
• 1911 година — Провеждат се избори за 15 Обикновено национално заседание, извоювани от ръководещите народняци и прогресивнолиберали.
• 1916 година — Първата международна война: Тутраканска борба: Трета българска войска, командвана от военачалник Пантелей Киселов стартира офанзива за преодоляване на крепостта край град Тутракан.
• 1916 година — Първата международна война: Войскови елементи, командвани от военачалник Тодор Катранджиев освобождават Добрич.
• 1947 година — В Авиньон (Франция) е открит първият сценичен фестивал, проведен от Жан Вилар.
• 1954 година — Произведен е първият български пеницилин.
• 1958 година — Във Франция е призната нова конституция на страната, която слага началото на Петата република.
• 1969 година — Открита е Топлоелектрическа централа Марица Изток 2.
• 1972 година — Марк Шпиц става първият играч, който печели седем медала в едни Олимпийски игри.
• 1973 година — Салвадор Алиенде е определен за президент на Чили.
• 1974 година — Пуснат е в деяние първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 година — Обявена е независимостта на Азорските острови.
• 1992 година — Тодор Живков е наказан от Върховния касационен съд на България на 7 година затвор и парична санкция за корист с държавни средства, само че след гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
• 1997 година — 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени офанзиви на военната формация Хамас в центъра на Йерусалим.
• 1999 година — В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок — умират 62 души, а повече от 100 са ранени.
• 2006 година — Завършва едноседмичният културен годишен фестивал Burning Man в Съединени американски щати.
Родени
• 1241 година — Александър III, шотландски крал († 1286 г.)
• 1729 година — Луи, дофин на Франция, дофин на Франция († 1765 г.)
• 1768 година — Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски публицист († 1848 г.)
• 1809 година — Юлиуш Словацки, полски стихотворец († 1849 г.)
• 1824 година — Антон Брукнер, австрийски композитор, органист и възпитател († 1896 г.)
• 1877 година — Карлис Улманис, латвийски политик и деспот († 1942 г.)
• 1892 година — Дариус Мийо, френски композитор († 1974 г.)
• 1896 година — Антонен Арто, френски драматург, артист и режисьор († 1948 г.)
• 1906 година — Макс Дебрюк, немски биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1969 година († 1981 г.)
• 1910 година — Ремо Джацото, италиански музиколог († 1998 г.)
• 1913 година — Кензо Танге, японски проектант († 2005 г.)
• 1913 година — Станфорд Мур американски биохимик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1972 година († 1982 г.)
• 1927 година — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен откривател († 2011 г.)
• 1933 година — Ричард Кастелано, американски артист († 1988 г.)
• 1941 година — Александър Шаламанов, български футболист
• 1942 година — Бисер Киров, български поп артист
• 1943 година — Боян Иванов, български поп артист († 2012 г.)
• 1955 година — Наталия Андреева, българска писателка
• 1957 година — Патриша Толман, американска актриса
• 1960 година — Деймън Уейънс, американски артист
• 1967 година — Игор Корнеев, съветски футболист
• 1969 година — Николина Чакърдъкова, българска национална певица
• 1970 година — Игор Кавалера, бразилски барабанист (Сепултура)
• 1971 година — Милен Велев, български тенисист
• 1975 година — Никос Либеропулос, гръцки футболист
• 1980 година — Хитоми Шиматани, японска певица
• 1981 година — Бионсе Ноулс, американска певица и актриса
• 1982 година — Лу Доайон, френска актриса
• 1983 година — Айдън Селчук, турски боксьор
• 1988 година — Дорис Пинчич, хърватска актриса
Починали
• 422 година — Бонифаций I, римски папа (*? г.)
• 1063 година — Тогрул I, селджукски султан (* ок. 990 г.)
• 1207 година — Бонифаций Монфератски, италиански аристократ (* 1155 г.)
• 1588 година — Робърт Дъдли, британски политик (* 1532 г.)
• 1899 година — Йован Ристич, сръбски политик (* 1831 г.)
• 1907 година — Едвард Григ, норвежки композитор (* 1843 г.)
• 1912 година — Уилям Джон Макгий, американски геолог (* 1853 г.)
• 1930 година — Владимир Арсениев, съветски откривател (* 1872 г.)
• 1936 година — Богомил Берон, български доктор (* 1866 г.)
• 1942 година — Горазд II, чешки светец (* 1878 г.)
• 1963 година — Робер Шуман, министър-председател на Франция (* 1886 г.)
• 1965 година — Алберт Швайцер, немски държавник, Нобелов лауреат (* 1875 г.)
• 1984 година — Панайот Пондалов, български волейболист (* 1926 г.)
• 1989 година — Жорж Сименон, френски публицист (* 1903 г.)
• 1997 година — Иван Ненов, български художник (* 1902 г.)
• 1997 година — Ханс Айзенк, немски психолог (* 1916 г.)
• 2001 година — Стефан Продев, български публицист (* 1927 г.)
• 2006 година — Джачинто Факети, италиански футболист (* 1942 г.)
• 2006 година — Стив Ъруин, австралийски ефирен водещ и естествоизпитател (* 1962 г.)
• 2011 година — Любен Йорданов, български цигулар (* 1926 г.)
Празници
• Беларус — Ден на писмеността и печата
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ