На 4 октомври се навършват 120 години от рождението на

На 4 октомври се навършват 120 години от рождението на проф. Джон Атанасов, предлагаме ви фрагмент от Книга I - „ Срещи “ от трилогията „ Притаени мигове “ на бившия министър на културата Георги Йорданов. 

Георги Йорданов

Наскоро минах около Централната, към този момент някогашна, телефонна палата. Около паметника на Джон Атанасов се бяха струпали чужденци. Екскурзоводката – младо момиче, постепенно, на прекрасен френски език обясняваше на туристите чия е главата, изобразена на истинския незабравим знак. Застоях се. Забелязах почудата, която бе обзела гостите. Те споделяха изненадата, че един от първооткривателите на актуалната осведомителна епоха е с българско родословие. 

Отдалечих се. В паметта ми още веднъж пробляснаха мемоари и размишления, свързани със популярния професор Джон Атанасов. 

Днес целият свят е зависим на осведомителните технологии. Утвърди се понятието информативен век. 

Известно е, че всяко значимо дело има начало. И най-дългият път стартира с първата стъпка. А първата стъпка в зашеметяващата технологическа гражданска война е направена от проф. Джон Атанасов, който (на това съм свидетел) питае усеща на горделивост със своите български родови корени. 

А от тях, от корените, впити в българската земя на предходниците, до научния героизъм на потомъка Иван – Джон, стават събития, които са обвеяни в митове. 

Било е през бурната пролет на 1876 година В Средногорието бушуват пожарите на Априлското въстание, които изпепеляват живописни селища. Героизмът на мощните и непокорни българи, предвождани от крилатия конник Георги Бенковски, припламва и във Втори Сливенски революционен окръг. Сформираната чета на Стоил челник с присъединяване на апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов води обезверени борби към Жеравна и Агликина поляна. Въстаниците на Георги Дражев отблъскват налитащите откъм Одрин орди, опиянени от фанатична пристрастеност да палят и грабят тракийски селища. 

Американска задача отпред с Юджийн Скайлър, секретар в консулството, осведоми света за ужасната покруса в Батак. Заедно със своя съотечественик Джанюариъс Макгахан – сътрудник на британския демократичен вестник „ Дейли нюз “, Скайлър посещава още Пловдив, Пещера, Пазарджик... Разказите му са потресающи.

„ …Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра, глави на девойки, по които към момента висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които към момента имаше облекла. Видяхме мястото, където селският отличник Трендафил е бил набучен на копие, а по-късно опечен. Видяхме една отвратителна яма, цялостна с разлагащи се трупове. Видяхме бент на воденица, цялостен с подути тела. Видяхме учебна сграда, където укрилите се двеста дами и деца били изгорени живи. Видяхме черква и църковен двор с полуразложените тела на хиляда души, а из цялото пространство се носеше ужасна воня... След моето посещаване шефът на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да форсира разложението на телата и да предотврати появяването на зараза... А Ахмед Ага, който ръководел клането, бил награден и нараснал в званието юзбаши... “ 

Подобни озверели пълчища потеглят да палят Сливен. Градът е прочут с първата в империята фабрика, учредена през 1834 година от Добри Желязков – Фабрикаджията. „ Най-ръкоделният град “, както пишат пътешественици, доставя шаяци за униформите на османската войска. Изкусните майсториковачи създават повече от 12 хиляди дула за армията...

Сливенският митрополит Серафим пресреща настръхналата паплач до река Тунджа, пада на колене пред пашата и му насочва трогателен вик да пощади града. За признателност му дава ей това свое най-мило дете – осемгодишното си момиченце, което стояло като подплашено пиленце до копитата на коня, оседлан от свирепия пълководец. „ Паша ефенди, нямам по-мило от това дете. Пощади ни... “ 

Пашата пощадил детето и града, защитаван от духовния овчар посредством жертвата на най-скъпата си рожба. Но не се смилил над други селища в Сливенското и Ямболското поле... 

Досами крайпътна чешма стопира файтон. С него пътува фамилията на служител от Американското консулство в Истанбул. Те отиват в Сливенския край, с цел да ревизират истина ли са разказите, достигащи в столицата на империята, за жестокости и кланета на въстанали българи. 

Младата американка слизала от файтона, когато чула настрана от чешмата заглушен детски рев. В храстите намерила изоставено бебе, което съвсем умирало. Просълзената дама взела младенеца и го приютила... 

Друг случай, за който споделя самият Джон Атанасов: 

„ Баща ми е роден на 6 януари 1876 година по Григорианския календар. Бил е на три месеца, когато турският патрон, който умъртвил дядо ми, засегнал главата на младенеца и му оставил белег за цялостен живот. След Освобождението майка му се омъжила наново. Години по-късно емигрира в Съединени американски щати дружно с чичо му, който търгувал с розово масло. Тогава татко ми е бил 13-годишен. След две години майка му умряла.

Осиротялото момче преживявало с невероятни компликации, само че съумяло да научи добре британски и да приключи междинното си обучение. А през 1901 година се дипломира в университета „ Колгейт “. 

Със мемоари от разкази за трагичната робска орис на народа български, за клането в родното село на татко му Бояджик, Ямболско, университетският професор Джон Атанасов потегля от Съединени американски щати за България. 

Пред мене той сподели: „ Не зная по какъв начин да нарека възприятията, които напират в мен, само че се веселя, че пристигам в земята на моя татко. Славянската ми кръв – завещание от родната ми земя, ме е спасявала неведнъж в моя живот. “ И добави: „ Чувал съм за Шипчанския проход, където са се водели борбите... Искам да видя това място... “ Шипчански проход! По този метод татко му произнасял името на чутовния връх. 

Академиците Ангел Балевски и Благовест Сендов непрестанно придружаваха госта и брачната половинка му. Завърза се трогателна дружба сред българските учени и техния другар оттатък океана. Новите му другари разясниха възторжено откритието и активността му, обвързвана с появяването на електронноизчислителната машина – основоположник на актуалните компютри. 

Нека си призная – изначало се отнасях недоверчиво към смесицата от митове и обстоятелства. Но след срещата със популярния академик подозренията дефинитивно се разсееха. Първото нещо, което сториха Джон Атанасов и брачната половинка му, беше да посетят село Бояджик… Спътниците му ми разказваха за срещите му с неговите земляци. Всеки желал да го пипне, да му стисне ръката. Появили се далечни и по-далечни роднини.

Разказвали му каквото се приказва в селото, каквото са чули от предците си. Гостът се вълнувал, като гледал по какъв начин съселяните му се гордеят с него. Повечето от тях нямали визия за епохалното значение на откритието му за развиването на технологиите. Но усещали със сърцата си, че техният нашенец е незабравим, международен академик... 

Оказа се, че скромността на Джон Атанасов е една от аргументите да се знае прекомерно малко за неговия влог в международната осведомителна гражданска война. Както постоянно става в живота – всяка истина е елементарна. От години той търси нови способи за решение на линейни диференциални уравнения. Скоростта на изчислителната опция обаче била незадоволителна и българският изобретател пристъпва към основаване на нови изчислителни детайли. Но резултатите все не го удовлетворявали.

През есента на 1937 година, след дълго пътешестване по автомагистрала, стопира да отдъхне в крайпътно заведение. Умореният му взор се вторачва върху рафтовете с подредени бутилки и в главата му проблеснала нова, чудновата концепция по какъв начин по-бързо да се вършат математически калкулации.

През 1939 година дружно със своя помощник Клифърд Бери съумява да сътвори така наречен машина ABC, или Компютърът на Атанасов/Бери. Откритието не идва инцидентно, както наподобява на пръв взор. А е резултат от дългогодишни теоретични проучвания. 

Решението се търси в сложни математически задания с присъединяване и взаимоотношението на многочислени учени и техните сътрудници. Джон декор Нойман да вземем за пример, бежанец от унгарските земи, работи в същата научна област. Познава добре сътрудника си инж. Джон Атанасов и неговите теоретични разработки и на практика опити. Двамата са родени в една и съща година – 1903-а!

По време на Втората международна война Конрад Цузе изобретява в Германия прекомерно сполучлив модел на компютър, употребяващ механично средство за запаметяване на числата. Подходът на Джон Атанасов е по-различен – запаметяването се прави благодарение на електрониката, която тогава едвам прохожда. През ноември 1939 година първият дигитален електронен компютър стартира да действа. Бил с големи размери. Разполагат го в целия първи етаж на постройката.

Смятало се, че потреблението му ще бъде лимитирано единствено до решаването на извънредно сложни научни и приложни задания. Нито Джон Атанасов, нито Джон декор Нойман си показват, че може да бъде употребен и за напълно елементарни интервенции, като пишеща машина и т.н. 

Електронните технологии се развиват с шеметна експедитивност. Фон Нойман взема решение числата и командите да се записват в една и съща памет, а машината да може да трансформира командите. Това е радикална концепция – превръщането на компютъра в универсално средство за информация. Тя се ражда директно след изобретението на Джон Атанасов за електронната обработка на числата. Ето за какво през днешния ден с цялостно съображение се приема, че професор Джон Атанасов е измежду пионерите на актуалните компютри. 

През годините на войната Джон Атанасов е трансфериран на работа в лабораторията на военноморските сили. Задачите му са свързани с проучвания на вибрациите и акустиката – област, прекомерно друга от компютъра. Поради научните занимания и преподаването, а евентуално и заради невзискателност, която възприемахме като демонстрация на известната българска затвореност, той не бе съумял да се снабди с патенти и с други документи, които да потвърждават, че e измежду първопроходците в новата технологическа ера. 

Насърчен и от новите си български другари, професорът потвърди по правосъден път своите заслуги. В края на живота си получи персонално от президента на Съединени американски щати Джордж Буш-баща именития авторски документ за изобретател. Разбира се, с това ни минимум не се омаловажават заслугите и на други учени, работили в същата област. Както всяко крупно дело, и компютърът е резултат на групово творчество. Но заслугата на първите стои най-високо. Известна е крилатата мисъл на Айнщайн, че актуалният студент по физика има повече научни знания от Исак Нютон, само че разликата в нравственото великолепие сред гениалния британски академик и студента е голяма. 

Имах достойнството на 17 май 1985 година да връча на проф. Джон Атанасов високото българско отличие медал „ Народна република България “ – първа степен, в Тържествената зала в Министерския съвет. Трудно ми е да опиша вълнението, с което фамозният академик поемаше премията. Той дефинира като същинско благополучие опцията да опознае България и да направи реверанс пред достолепията на нашия народ. Каза, че видяното, претърпяното изключително доста надвишава беглите показа, които от детска до зрелост е имал за земята на своя татко.

А ето и част от думите, с които се обърнах към проф. Джон Атанасов:

„ Драго ми е да подчертая, че Вие, скъпи професор Джон Атанасов, сте почетен по достолепие с високото българско държавно отличие. Приятно ми е да Ви поздравя в България, изконната земя на Вашия татко. Земята, която живее в нашите сърца, изпълвайки ни с дълбокото и крепко възприятие на хуманизъм и родолюбие. Гордеем се, че първият човек, достигнал до смелата откривателска концепция за потреблението на електрониката за броене, изумително създание с всесветско значение, има българско родословие. 

В нашия електронен век откритието Ви е знак на напредъка. Днес компютрите се трансформират в чудодейна мощ, която превзема всички области на живота. И ние сме щастливи, че в основата на този незабравим креативен героизъм е вградено името и дарованието на нашия съотечественик, позволете по този начин да Ви нарека, скъпи професор Джон Атанасов. 

Бихме желали да имаме вяра, че някъде в дълбоките корени на Вашето удивително създание, плод на извънредно научно просветление, лежи зрънце от откривателската заложба на надарения ни народ. Във Ваше лице, уважаеми професор Джон Атанасов, ние поздравяваме учения, който способства човешкият разсъдък и дух да се въоръжат с могъщо средство за прогрес. Бъдното развиване на света е неотделимо от най-широкото приложение на компютърна техника. Тази задача е неотложна и насъщна и за науката, стопанската система, културата, образованието в модерна България. 

Ние реализираме национална стратегия за образование и работа на младежта с електронноизчислителна техника, за всеобщо въвеждане на втора компютърна просветеност. Като показваме нашето удивление към доблестната Ви персона и към изключителното Ви научно дело, от все сърце и душа имаме вяра, че то постоянно ще служи на хората и напредъка в един кротичък свят. 

Честитим Ви от сърце почетната премия! Моля Ви да я приемете като знак на внимание и самопризнание за значимия Ви принос в международното творчество. 

Бъдете жизнен и здрав, скъпи професор Джон Атанасов! Нека Ви крепи както и до момента Вашият жилест български фамилен корен! Нека Ви дава нови сили мисълта за значимия Ви влог в общочовешката съкровищница! 

Желая Ви нови житейски и фамилни наслади, щастливо и плодотворно креативно дългоденствие! “ 

Във Варна по време на интернационалната конференция на тематика „ Децата в осведомителния век “ най-важният почетен посетител беше проф. Джон Атанасов. Присъствието му даваше смисъл и определяше висотата на диалозите за образованието и техническите средства, за ролята на информацията, за напредъка и по другите тематики, които в продължение на дни се разискваха с присъединяване на учени, младежи и деца от доста страни. През цялото време първооткривателят бе огрян от щастлива усмивка. Очевидно преживяваше едни от светлите мигове в живота си. Защото няма по-голяма премия от признанието на хората. 

В едно от писмата си огромният академик благодари за оказаната му чест – високата държавна премия. Сподели отличните си усещания от конференцията във Варна, от срещите и диалозите с учени и представители на разнообразни генерации от други страни и от родината на своя татко. 

„ 1 септември 1985 г. 

До Георги Йорданов,

заместник-председател на Министерския съвет 

Председател на Комитета за просвета на Народна република България

Уважаеми господин Йорданов, 

Вие и Вашата страна направихте нашето посещаване в България през месец май едно извънредно събитие в живота ни. Орденът „ Народна република България “- първа степен, с който бях почетен, е чест, каквато малко хора получават, и аз ще се старая да осъществя идеалите на тези, които поставиха неговите правила. 

Нашето посещаване във Варна ще запомня с един фактически превъзходен банкет, който Вие дадохте. Вие и Вашите сътрудници организирахте всички мероприятия в София, във Варна и на другите места по метод, който всички не ще забравим. 

Бях поласкан да получа от Вас редица музикални и видеозаписи, една доста скъпа книга за изкуството в България и други добре подбрани дарове за брачната половинка ми. Семейството ни високо оцени Вашите старания да ми бъде връчен ордена, до момента в който синът ми беше в България.

 – – – – – 

Мога единствено да се надявам още веднъж да се срещнем. Желая бъдещето да Ви донесе дълги години в работа на България. 

Най-искрено, Ваш 

проф. Джон Винсънт Атанасов “ 

След гибелта на популярния академик предприемчив комитет, ръководен от акад. Благовест Сендов, издигна паметника пред Палатата на известията. Откриването стана в тържествена конюнктура с богата художествена стратегия. Разпространи се документален филм за проф. Джон Атанасов; за него се издават книги на доста езици. Да се надяваме, че от ден на ден хора освен в Съединени американски щати и България ще се впечатляват от богатия витален път и изумителното креативно дело на проф. Джон Атанасов. 

2008 година