`Разработка на учени от БАН дава насоки за по-практическо обучение
На 4 октомври екип учени от Българската академия на науките ще показа групова монография, отдадена на процесуалния метод в образованието и развиването на основни компетентности посредством предметите по философия и гражданско обучение. Книгата е предопределена за учители, преподаватели и възпитатели в междинните учебни заведения, както и за всички, които се интересуват от проблемите на образованието. Събитието ще стартира в 18.00 часа на Сцена „ Централни Хали “ в София.
Какво е равнището на децибелите при шепот, естествен диалог, придвижване на лек автомобил със скорост от 60 км/ч, самолетен мотор, дискотека, рок концерт, заря или ръчна бормашина ? Кои са безвредните и рисковите равнища на децибелите за човешкото здраве и за животните? Тези и още въпроси са включени в практическата част на монографията „ Процесуален метод в образованието. Развитие на основни компетентности посредством философия и гражданско обучение. Теория и процедура “.
„ Монографията цели да даде запаси, аргументация, подготвени уроци за учителите и да насърчи ученето посредством прекарване на насърчаване на основни компетентности “, изясни една от авторките на монографията – доктор. Веселина Качакова от Института по философия и социология на Българската академия на науките.
„ Монографията включва съответни уроци по тематики, свързани със здравословния метод на живот в градска среда, със сетивното усещане и идентичността, медиите и гражданското обучение, междуличностните връзки, обществената среда и психологичното здраве . За тяхната подготовка е употребен процесуалния метод на британския мъдрец и математик Алфред Уайтхед “, описа доцент Силвия Борисова от Българската академия на науките.
Процесуалният метод на Уайтхед не е непознат за българските учители, тъй като наподобява на други способи, които се ползват в неофициалното и новаторското преподаване. Но към момента обаче не е задоволително добре прочут и публикуван измежду учителите.
„ Едно от заключенията в книгата демонстрира, че в актуалните просветителни системи освен в България, само че и в други страни има потребност от по-засилена практическа устременост „, отбелязва Веселина Качакова.
Младите хора изпитват безпокойствие и неустановеност към личното си присъединяване в публичния живот, демонстрират анализите на българските учени.
Преди 4 години „ Гражданското обучение “ става част от наложителната обучителна стратегия на учениците от 11 и 12 клас, само че тематики като правото на благосъстоятелност, трудови права, здравни, осигурителни, прави и данъчни отговорности, права на съпрузите при подписване на брак и други са едва застъпени . Не са застъпени тематики от интервала на близкото минало в България, както и събития от сегашния обществено-политически живот в страната и чужбина, добавя Качакова.
„ Монографията не просто прави рекапитулация на постигнатото, само че и насочва към осъществяване на съответни задания за осъществяване като основаване на професионална общественост, основаване на публичен съвет за правене на наличие и съответни промени в образователните стратегии у нас , разпространяване на подобаващи запаси в помощ на преподавателите и други “
Какво е равнището на децибелите при шепот, естествен диалог, придвижване на лек автомобил със скорост от 60 км/ч, самолетен мотор, дискотека, рок концерт, заря или ръчна бормашина ? Кои са безвредните и рисковите равнища на децибелите за човешкото здраве и за животните? Тези и още въпроси са включени в практическата част на монографията „ Процесуален метод в образованието. Развитие на основни компетентности посредством философия и гражданско обучение. Теория и процедура “.
„ Монографията цели да даде запаси, аргументация, подготвени уроци за учителите и да насърчи ученето посредством прекарване на насърчаване на основни компетентности “, изясни една от авторките на монографията – доктор. Веселина Качакова от Института по философия и социология на Българската академия на науките.
„ Монографията включва съответни уроци по тематики, свързани със здравословния метод на живот в градска среда, със сетивното усещане и идентичността, медиите и гражданското обучение, междуличностните връзки, обществената среда и психологичното здраве . За тяхната подготовка е употребен процесуалния метод на британския мъдрец и математик Алфред Уайтхед “, описа доцент Силвия Борисова от Българската академия на науките.
Процесуалният метод на Уайтхед не е непознат за българските учители, тъй като наподобява на други способи, които се ползват в неофициалното и новаторското преподаване. Но към момента обаче не е задоволително добре прочут и публикуван измежду учителите.
„ Едно от заключенията в книгата демонстрира, че в актуалните просветителни системи освен в България, само че и в други страни има потребност от по-засилена практическа устременост „, отбелязва Веселина Качакова.
Младите хора изпитват безпокойствие и неустановеност към личното си присъединяване в публичния живот, демонстрират анализите на българските учени.
Преди 4 години „ Гражданското обучение “ става част от наложителната обучителна стратегия на учениците от 11 и 12 клас, само че тематики като правото на благосъстоятелност, трудови права, здравни, осигурителни, прави и данъчни отговорности, права на съпрузите при подписване на брак и други са едва застъпени . Не са застъпени тематики от интервала на близкото минало в България, както и събития от сегашния обществено-политически живот в страната и чужбина, добавя Качакова.
„ Монографията не просто прави рекапитулация на постигнатото, само че и насочва към осъществяване на съответни задания за осъществяване като основаване на професионална общественост, основаване на публичен съвет за правене на наличие и съответни промени в образователните стратегии у нас , разпространяване на подобаващи запаси в помощ на преподавателите и други “
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ