САЩ срещу Иран: Хроника на едно противопоставяне от над 4 десетил...
На 4 ноември 1979 година, седем месеца след основаването на Ислямската република, студентски деятели завладяват американското посолство в Техеран с искане за екстрадиция на сваления шах Мохамед Реза Пахлави, който се намира на лекуване в Съединени американски щати. Около 52 американци са държани в плен 444 дни.
През април 1980 година Вашингтон прекъсва дипломатическите връзки с Техеран и постанова търговски и пътнически ограничавания. Заложниците са освободени девет месеца по-късно.
През 1995 година президентът Бил Клинтън афишира цялостна възбрана на търговията и вложенията с Иран, обвинявайки страната в поддръжка на тероризма. Санкции са наложени и против задгранични компании, инвестиращи в иранския енергиен бранш.
През януари 2002 година президентът Джордж У. Буш дефинира Иран, Ирак и Северна Корея като част от „ оста на злото “, а през 2019 година Съединени американски щати афишират Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война за „ терористична организация “.
В началото на новия век разкрития за недекларирани нуклеарни обекти в Иран ускоряват съмненията, че Техеран работи по основаване на нуклеарно оръжие – обвиняване, което страната отхвърля. Доклад на Международната организация за атомна сила от 2011 година показва обаче, че до 2003 година Иран е правил действия, свързани с създаването на нуклеарно взривно устройство.
През 2015 година е реализирано интернационално съглашение във Виена сред Иран и шест международни сили, което планува облекчение на глобите в подмяна на ограничавания върху нуклеарната стратегия. През 2018 година президентът Доналд Тръмп изтегля Съединени американски щати от договорката и възвръща глобите, а година по-късно Иран стартира последователно да се отхвърля от част от поетите задължения.
През септември 2025 година глобите на Организация на обединените нации са обновени, а срокът на съглашението изтича през октомври.
На 3 януари 2020 година Съединени американски щати убиват иранския военачалник Касем Сюлеймани при удар в Багдад. Тръмп декларира, че той е възнамерявал „ неизбежна “ офанзива против американски цели. Иран отвръща с ракетни удари по бази в Ирак, където има американски сили.
През юни 2025 година, по време на 12-дневна израелско-иранска война, Съединени американски щати нанасят удари по три огромни ирански нуклеарни обекта. Тръмп афишира, че те са „ заличени “, само че мащабът на вредите остава неразбираем.
В началото на 2026 година напрежението още веднъж ескалира. След всеобщи митинги в Иран Тръмп заплашва с удари и изпраща американска „ армада “ в Персийския залив. Преговорите, водени с посредничеството на Оман, се възобновяват, само че страните не реализират единодушие – Техеран упорства диалозите да се лимитират до нуклеарната стратегия, до момента в който Вашингтон желае да включи и балистичните ракети, и поддръжката за въоръжени групировки.
На 19 февруари Тръмп декларира, че дава „ 10, 15 дни, съвсем най-много “ за реализиране на съглашение, „ в противоположен случай ще се случат неприятни неща “. На 28 февруари той афишира началото на „ огромни бойни интервенции “, откакто Израел първи нанася удари по Иран.
През април 1980 година Вашингтон прекъсва дипломатическите връзки с Техеран и постанова търговски и пътнически ограничавания. Заложниците са освободени девет месеца по-късно.
През 1995 година президентът Бил Клинтън афишира цялостна възбрана на търговията и вложенията с Иран, обвинявайки страната в поддръжка на тероризма. Санкции са наложени и против задгранични компании, инвестиращи в иранския енергиен бранш.
През януари 2002 година президентът Джордж У. Буш дефинира Иран, Ирак и Северна Корея като част от „ оста на злото “, а през 2019 година Съединени американски щати афишират Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война за „ терористична организация “.
В началото на новия век разкрития за недекларирани нуклеарни обекти в Иран ускоряват съмненията, че Техеран работи по основаване на нуклеарно оръжие – обвиняване, което страната отхвърля. Доклад на Международната организация за атомна сила от 2011 година показва обаче, че до 2003 година Иран е правил действия, свързани с създаването на нуклеарно взривно устройство.
През 2015 година е реализирано интернационално съглашение във Виена сред Иран и шест международни сили, което планува облекчение на глобите в подмяна на ограничавания върху нуклеарната стратегия. През 2018 година президентът Доналд Тръмп изтегля Съединени американски щати от договорката и възвръща глобите, а година по-късно Иран стартира последователно да се отхвърля от част от поетите задължения.
През септември 2025 година глобите на Организация на обединените нации са обновени, а срокът на съглашението изтича през октомври.
На 3 януари 2020 година Съединени американски щати убиват иранския военачалник Касем Сюлеймани при удар в Багдад. Тръмп декларира, че той е възнамерявал „ неизбежна “ офанзива против американски цели. Иран отвръща с ракетни удари по бази в Ирак, където има американски сили.
През юни 2025 година, по време на 12-дневна израелско-иранска война, Съединени американски щати нанасят удари по три огромни ирански нуклеарни обекта. Тръмп афишира, че те са „ заличени “, само че мащабът на вредите остава неразбираем.
В началото на 2026 година напрежението още веднъж ескалира. След всеобщи митинги в Иран Тръмп заплашва с удари и изпраща американска „ армада “ в Персийския залив. Преговорите, водени с посредничеството на Оман, се възобновяват, само че страните не реализират единодушие – Техеран упорства диалозите да се лимитират до нуклеарната стратегия, до момента в който Вашингтон желае да включи и балистичните ракети, и поддръжката за въоръжени групировки.
На 19 февруари Тръмп декларира, че дава „ 10, 15 дни, съвсем най-много “ за реализиране на съглашение, „ в противоположен случай ще се случат неприятни неща “. На 28 февруари той афишира началото на „ огромни бойни интервенции “, откакто Израел първи нанася удари по Иран.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ