На 4 май се отбелязаха 123 години от гибелта на

На 4 май се означиха 123 години от гибелта на революционера Гоце Делчев. Темата за личността и историческото завещание на Гоце Делчев продължава да провокира остри разногласия сред България и Северна Македония, очевидци сме на систематичната замяна на историческата памет. За фамилните мемоари за Гоце Делчев, за политическата приложимост на неговото име и за най-тежката рецесия в връзките сред София и Скопие… Пред ФАКТИ приказва музикантът и диригент Христо Христов – директен правоприемник на рода Делчеви.

- Г-н Христов, като директен правоприемник на рода Делчеви, каква е най-важната фамилна история или спомен за Гоце Делчев, излъчен през поколенията?
- Не давайте народа курбан! Някой от народа те ражда, някой от народа те погребва. Чрез народа си жив, посредством него съществуванието ти има смисъл - и в положителни, и в тежки времена. Пази го!

- В последните години тематиката за личността и идентичността на Гоце Делчев още веднъж провокира политически напрежения сред София и Скопие. Според Вас за какво историята продължава да бъде поле на спор?
- Защото не са излекувани старите югославски патологии. Изградили са неверни теоретични обосновки за съществуването на лична страна и не желаят да се разделят със старите и компрометиращи фрагменти. Там така и така са два файтона хора - няма и толкоз.

- Казвали сте, че „ Гоце Делчев самичък се е определял като българин “. Смятате ли, че историческите обстоятелства съзнателно се подменят по политически аргументи?
- Да, безусловно. Настоящият политически “елит ” се крепи единствено на построения боязън, че някой желае да им вземе нещо или напряко да ги унищожи. Заради този боязън хората се затварят и не приказват. Писанията им в обществените мрежи са анонимни. Директен разговор се заобикаля непременно. Уплашеното население гласоподава за едни и същи политически структури. Всеки пристигнал на власт взима нови интернационалните заеми - заплаща лихви на лихвите на още по-старите лихви - не се стига до погашение не действителния дълг. Стигат до миг, в който и още неродените имат да изплащат заеми. Младите бягат, а останалите в страната зависят от ден на ден от нечии подаяния.

- Като човек от рода Делчеви, по какъв начин приемате обстоятелството, че личността на Гоце Делчев постоянно се употребява за политически цели и в България, и в Северна Македония?
- Неизбежно е потреблението на личността на Гоце Делчев за политически цели. Той е незаобиколим фактор и всеки желае да го има на своя страна. Затова и в Северна Македония вършат всичко допустимо достоверния глас на рода Делчеви да не се чува. Правят всичко допустимо да ни маргинализират, само че ние сме живи и нямаме желание да умираме.

- В едно от интервютата си сравнявате работата на „ скопските историчари “ с лекарска неточност. Какво съгласно Вас е най-опасното в подмяната на историческата памет?
- Същото както при лекарите: неверната диагноза не води до изцеление, а до утежняване на здравето. Дългата липса на съответни лекари може да докара и до най-лошия край. Резултатът от подмяната на историческата памет може да се види и през днешния ден в Скопие: замяна на многовековна архитектура. И по този начин с архитектурата, и по този начин с литературата, и по този начин с музиката, и по този начин навсякъде… Уж се събуждаш заран, а гледаш някакви фигури като че ли продължаваш да бълнуваш… А би трябвало да работиш… Резултатът?

- Смятате ли, че днешните генерации в България познават задоволително добре делото на Гоце Делчев, или той последователно остава единствено име от учебниците?
- Като всяка фигура и Гоце потъва последователно в съзнанието на хората. Това е обикновено, а ние от фондация “Гоце Делчев ” вършим всичко, което можем, поколенията да помнят Гоце. Нека помнят един добър човек, за който свободата е най-високият блян.

- Вие сте и музикант, и диригент. Помага ли културата повече от политиката за съхраняването на историческата памет и връзките сред хората от двете страни на границата?
- Културата във всичките ѝ форми е допустима, когато не ѝ пречат политици. Културата е меката мощ на всяко интелигентно ръководство. Не инцидентно най-хубавите достижения на дипломацията са обгърнати постоянно в културни форми.

- Как гледате на връзките сред България и Северна Македония през днешния ден – вероятен ли е почтен разговор по историческите тематики без език на омразата?
- На моите 63 години не съм видял по-лоши връзки сред България и Северна Македония. Разбира се, че е вероятен почтен разговор, в случай че има естествени хора. След като международни войни са завършвали, значи и недоразбиранията ще завършат. Необходими са точните хора.

- Ако Гоце Делчев можеше да види Балканите през днешния ден, по какъв начин съгласно Вас би оценил протичащото се сред народите, за чието избавление и обединяване се е борил?
- С омерзение. Необходими са точните хора, които да подхващат точните дейности. Народите на Балканите заслужават по-добър живот.