На 4 май 1943 г. в София се ражда едно

...
На 4 май 1943 г. в София се ражда едно
Коментари Харесай

Гунди- 80 години безсмъртие!

На 4 май 1943 година в София се ражда едно събитие в българския и международния футбол – Георги Аспарухов-Гунди.
Аз съм от последното потомство българи, които си го спомнят. Бях навършил 21 години, когато на 30 юни 1971-ва той изгоря като факла с русокосата легенда Никола Котков след жестока злополука на Витиня. Беше едвам на 27 години. Още е пред очите ми в последния си мач против ЦСКА в понеделника, два дни преди да си отиде от този свят. Бях на 8-и ред на Сектор „ А “, покрай тунела, където излизат играчите. Нарочно там, с цел да го види какъв брой е хубав бъдещата ми брачна половинка, пристигнала от Унгария – студентката Мария.

В този злополучен мач той бе изритан свиреп на тъч линията в средата на терена тъкмо пред тунела на играчите. Не устоя на болката и отговори. Паднал, с двата крайници изрита съперника в гърдите. За пръв път в кариерата си този огромен спортсмен получи червен картон. Видях го на метри. Излизаше с наведена глава, доста, доста почервенял от яд, болежка и позор, че отговори, въпреки и предизвикан.

Дисциплинарната комисия трябваше да заседава в четвъртък, само че избърза и го наказа във вторник. Така в срядата потеглиха с Котков за юбилейно празненство във Враца. До последно се двоуми дали да се качи незабравимият Сашо Костов, само че затваря вратата и им пожелава лек път. „ Алфа Ромео “-то потегля и не се връща. Зла орис. Но и провокирана, напомня Ретро.бг

Гунди е вечен! Той в никакъв случай няма да бъде пропуснат! Беше събитие, надхвърлящо рамките на футбола и спорта, с невероятните си човешки качества – национализъм, невзискателност, усърдие, достойнство, образование, разсъдък. Беше едно от най-красивите момчета на България, за малко да играе и в киното – в „ Черните ангели “. Бабите по опашките му викаха Президента във времена, в които не сме мислили даже за такава институция.

Георги Аспарухов е създател на първия гол на международни шампионати за България през 1962 година в Чили. Тогава е едвам на 19 години. За да пристигна оня популярен за нашия футбол 29 декември 1965 година България играе плейоф за Световното в Англия против именития белгийски тим отпред с Ван Химст. „ Червените дяволи “ минаваха за най-силни в Европа.

Мачът е на безпристрастен терен във Флоренция. И чудото се случи, сътвори го Гунди. Белгия бе нокаутирана за 1 минута от Гунди. Първо Ването Колев центрира отляво с десния крайник – Гунди, който с изключение на растеж имаше и огромен отскок, се извиси и с глава я прати в противоположния ъгъл на вратаря, който не мръдна. От волейбола Аспарухов се бе научил, като скача, да не затваря очи и насочваше топката, където си желае. Минута след този брилянтен пас на Митата Якимов Гунди се измъкна сред двама и матира неспасяемо вратаря. България се класира за Световното в Англия 1966 година Първото, което гледахме на черно-бели тв приемници „ Опера “. И още веднъж вкара единствения гол за България, минавайки като дребна гара цялата унгарска отбрана отпред с Месьой. Тогава едно фамозно френско спортно издание излезе на първа страница със фотоси на четирите аса в нашата група: Пеле, Еузебио, Алберт и... Аспарухов.

Гунди ще остане в историята на международния футбол с гола на „ Уембли “ против международния първенец Англия на 1 декември 1968-а. Тогава от центъра надскочи цялостен букет англичани, с цел да се озове пред британската врата. Вкара безусловно по конец с левия крайник. Прочее играеше ослепително и с двата крайници, с изключение на с глава. Капитанът Боби Мър рече след мача, че голът на българина би трябвало да се извая с восък и да влезе в учебниците по футбол.

За „ Левски “ Гунди е икона! Направи заплашителен мач с великия тим на „ Милан “ с Ривера и Малдини. Щипнал топката с крайници, без да я пуска на земя, направи за смях русичкия немец Шнелингер. „ Аспарухов е център-нападателят на моите фантазии “, съобщи Нерео Роко – треньор на адзурите.

А какво да кажем за головете против блестящия тим на „ Бенфика “ – един в София и два в Лисабон. Случва се нещо невиждано след мача. Целият звезден тим на „ Бенфика “ прави шпалир на Гунди след мача, ръкопляскайки му отпред с унгарския треньор Бела Гутман. В шпалира са неповторимите Еузебио, Торес, Симоес, Колуна, Джермано.

В „ сините “ сърца са и трите гола против ЦСКА за 7 на 2 на 17 ноември 1968-а. Тогава прати в горната греда топката със задна ножица, която и през днешния ден малко футболисти могат да създадат.

След гибелта му, едвам през 80-те години, с помощта на Батето Славков бе изработен филм за Гунди. В него приказваха британската легенда сър Боби Чарлтън, любим на Гунди, маджаринът Флориян Алберт и други звезди. Премиерата бе в дребната заличка на Научно-техническите съюзи до ВИТИЗ. Едвам се уредих да вляза с помощта на другарството ми със брачната половинка му Литка, с която се слушам и до през днешния ден. Властта не обичаше Гунди, тъй като народът го обичаше непринудено, а трябваше да обичаме който ни кажат... Георги Димитров, овчарчето Калитко и прочие Все отново с помощта на огромния Иван Славков Българска национална телевизия пусна кино лентата. Махнаха единствено изявлението с игумена на Троянския манастир, където Гунди обичаше да върви и да води другари.

Горд съм, че като народен представител проведох превъзходен концерт по обичани песни на Гунди за неговата 50-годишнина в Зала 1 на НДК със съдействието на Томас Лафчис и Христо Друмев в осъществяване на Театър 13 на Боньо Лунгов с прелестни величия на художествената гимнастика като Лили Игнатова, Вили Бонева, Лили Георгиева. Най-любимата му ария съгласно Литка бе шлагерът на Рубетс Sugar Baby Love, кoйто прозвучи на сцената.

През 2003-та, като ръководител на УС на ПФК „ Левски “, ми пристигна концепцията да създадем филм за Гунди. Тошко Батков развърза кесията, оказа помощ и Спас Русев и Косьо Баждеков го взе драговолно.

Така се роди филмът на моя другар и огромен левскар Олег Ковачев „ Балада за Гунди “. Поклон на Българска национална телевизия за предоставените фрагменти.

За Гунди се пишеха балади и гундиади. Една завършваше по този начин: „ Той монумент заслужи по-висок от Александър Невски, на който да се написа: Да живее „ Левски “.

След 80 години нов Гунди не се е родил. Но в случай че се роди, дано го пазим и съхраним, а не да желаеме да го унищожим!

Източник: struma.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР