Актът за цифровите пазари: Европейският отговор на пазарната доминация в дигиталната икономика
Европейският съюз мина от траяли години наред полемики към действителни правила за най-влиятелните играчи в цифровата стопанска система. С Акта за цифровите пазари Брюксел за първи път наложи превантивна рамка, която не просто глоби нарушаванията на огромните софтуерни компании, а авансово лимитира метода, по който те могат да употребяват пазарната си мощност. и пренарежда връзките сред платформи, бизнеси и консуматори в цифровия вътрешен пазар на Европейски Съюз.
Регламентът има предпазен темперамент и работи ex ante – преди настъпването на вреди за пазара. Той не заменя класическото антитръстово законодателство, а го добавя с ясни правила, които целят да предотвратят нелоялни практики на така наречен „ пазители на пазара “ – огромни платформи, които управляват достъпа до съществени цифрови услуги. Такива услуги включват онлайн търсачки, обществени мрежи, магазини за приложения, браузъри, платформи за видеобмен и посреднически услуги сред предприятия и консуматори. За да бъде избрана като „ страж на пазара “, една компания би трябвало да има доста влияние върху вътрешния пазар на Европейски Съюз, да оперира в най-малко три страни членки и да дава отговор на високи количествени прагове за оборот, пазарна капитализация и брой дейни консуматори.
През септември 2023 година Европейската комисия публично дефинира първите седем „ пазители на пазара “ – „ Алфабет “ (Alphabet), „ Амазон “ (Amazon), „ Епъл “ (Apple), „ БайтДенс “ (компанията майка на „ ТикТок “ - TikTok), „ Мета “ (Meta), „ Майкрософт “ (Microsoft) и „ Букинг “ (Booking). Регламентът планува обстоен лист от отговорности и забрани, измежду които възбрана за самооблагодетелстване, отговорности за оперативна съгласуемост, преносимост на данните, независимост на избор за потребителите и по-висока бистрота при рекламните услуги.
Ролята на Комисията за защита на конкуренцията в България
В използването на Акта за цифровите пазари основна роля има Европейската комисия, която е единственият орган с пълномощия да открива нарушавания и да постанова наказания. Националните органи, в това число Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в България, вземат участие в поддържащи и координационни механизми. С решение на Съвета по европейски въпроси и с промените в Закона за защита на конкуренцията, обнародвани през ноември 2025 година, Комисия за защита на конкуренцията е избрана за народен способен орган с разширени функционалности по подкрепяне на Европейската комисия.
, че регламентът се ползва централизирано, само че изисква интензивно национално присъединяване при изследвания, инспекции и мониторинг. Комисията ще подкрепя европейските следствия посредством подпомагане при инспекции на място, снемане на устни пояснения и даване на информация. Това се вписва във към този момент съществуващите механизми за съдействие в границите на Европейската мрежа по конкуренция и не съставлява напълно ново пълномощие, а разширение на досегашната процедура.
По оценка на Комисия за защита на конкуренцията, Актът за цифровите пазари ще сътвори по-благоприятна среда за българските предприятия, които употребяват огромни платформи за търговия, реклама и маркетинг. Ограниченията за самооблагодетелстване и за налагане на условия върху ценовата политика на бизнес клиентите се чака да разширят опциите за достъп до потребителите и за независимо установяване на комерсиалната тактика.
Практическо използване и първи наказания на европейско равнище
Регламентът към този момент навлезе във фаза на интензивно използване. Европейската комисия стартира първите инспекции против избрани „ пазители на пазара “ поради подозрения за ненапълно сходство с условията за бистрота и оперативна съгласуемост. В този подтекст „ на Акта. В началото на февруари тази година.
През април 2025 година Европейската комисия наложи санкции от по 500 млн. евро на „ Епъл “ и „ Мета “ за нарушавания на условията на Акта за цифровите пазари. Санкциите демонстрираха, че регламентът разполага с действителни принадлежности за правоприлагане. Същевременно други компании показаха проекти за сходство, които се преглеждат от службите на Комисията, а на пазара към този момент се следят промени, свързани с по-широк избор за потребителите и по-голям достъп до данни за бизнес клиентите.
В края на предходната година „. Европейската комисия приветства оповестените нововъведения, които са подбудени от използването на европейския акт. Американската софтуерна корпорация прибавя две нови функционалности в новата актуализация на операционната система „ айОуЕс26 “ (iOS 26), която бе пусната за разработчици предходната седмица в бета версия, преди да бъде публикувана за необятната аудитория.
Тези две нови функционалности на „ айФон “ произтичат от по отношение на съвместимостта сред операционната система „ айОуЕс “ (iOS) и обвързваните устройства. Тези функционалности би трябвало да бъдат налични в Европейски Съюз през 2026 година.
„ Епъл “, който през цялото време оспорва Акта за цифровите пазари, , потвърждавайки, че той е довел до утежняване на услугите за потребителите на продуктите на компанията и ги е изложил на опасности за сигурността и персоналните данни, от които преди са били предпазени.
Европейският модел на използване, националните подходи и вероятностите
Прилагането на Акта следва мощно централизирана логичност, само че страните членки играят значима поддържаща роля. Националните органи вземат участие в инспекции, продан на информация и консултативни механизми посредством Европейската мрежа по конкуренция и Консултативния комитет по цифровите пазари. – Германия употребява националното си конкурентно право редом с процедурите на Европейски Съюз, Франция подчертава върху оперативната съгласуемост, Нидерландия – върху отбраната на дребните разработчици, а Италия залага на пазарен мониторинг при стеснен потенциал.
В България Комисия за защита на конкуренцията се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху дребните и междинните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Регламентът не разрешава въвеждането на паралелни национални правила, ориентирани особено към „ пазителите на пазара “, само че позволява използването на общото конкурентно право, което поражда диспути за салдото сред европейската и националната подготвеност.
До май 2026 година Европейската комисия би трябвало да показа първия си повсеместен отчет за използването и успеваемостта на Акта за цифровите пазари. Очакванията са, че регламентът ще способства за по-хармонизиран дигитален вътрешен пазар, по-голяма правна сигурност за бизнеса и по-широки благоприятни условия за нововъведения при равни условия за всички участници.
Регламентът има предпазен темперамент и работи ex ante – преди настъпването на вреди за пазара. Той не заменя класическото антитръстово законодателство, а го добавя с ясни правила, които целят да предотвратят нелоялни практики на така наречен „ пазители на пазара “ – огромни платформи, които управляват достъпа до съществени цифрови услуги. Такива услуги включват онлайн търсачки, обществени мрежи, магазини за приложения, браузъри, платформи за видеобмен и посреднически услуги сред предприятия и консуматори. За да бъде избрана като „ страж на пазара “, една компания би трябвало да има доста влияние върху вътрешния пазар на Европейски Съюз, да оперира в най-малко три страни членки и да дава отговор на високи количествени прагове за оборот, пазарна капитализация и брой дейни консуматори.
През септември 2023 година Европейската комисия публично дефинира първите седем „ пазители на пазара “ – „ Алфабет “ (Alphabet), „ Амазон “ (Amazon), „ Епъл “ (Apple), „ БайтДенс “ (компанията майка на „ ТикТок “ - TikTok), „ Мета “ (Meta), „ Майкрософт “ (Microsoft) и „ Букинг “ (Booking). Регламентът планува обстоен лист от отговорности и забрани, измежду които възбрана за самооблагодетелстване, отговорности за оперативна съгласуемост, преносимост на данните, независимост на избор за потребителите и по-висока бистрота при рекламните услуги.
Ролята на Комисията за защита на конкуренцията в България
В използването на Акта за цифровите пазари основна роля има Европейската комисия, която е единственият орган с пълномощия да открива нарушавания и да постанова наказания. Националните органи, в това число Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в България, вземат участие в поддържащи и координационни механизми. С решение на Съвета по европейски въпроси и с промените в Закона за защита на конкуренцията, обнародвани през ноември 2025 година, Комисия за защита на конкуренцията е избрана за народен способен орган с разширени функционалности по подкрепяне на Европейската комисия.
, че регламентът се ползва централизирано, само че изисква интензивно национално присъединяване при изследвания, инспекции и мониторинг. Комисията ще подкрепя европейските следствия посредством подпомагане при инспекции на място, снемане на устни пояснения и даване на информация. Това се вписва във към този момент съществуващите механизми за съдействие в границите на Европейската мрежа по конкуренция и не съставлява напълно ново пълномощие, а разширение на досегашната процедура.
По оценка на Комисия за защита на конкуренцията, Актът за цифровите пазари ще сътвори по-благоприятна среда за българските предприятия, които употребяват огромни платформи за търговия, реклама и маркетинг. Ограниченията за самооблагодетелстване и за налагане на условия върху ценовата политика на бизнес клиентите се чака да разширят опциите за достъп до потребителите и за независимо установяване на комерсиалната тактика.
Практическо използване и първи наказания на европейско равнище
Регламентът към този момент навлезе във фаза на интензивно използване. Европейската комисия стартира първите инспекции против избрани „ пазители на пазара “ поради подозрения за ненапълно сходство с условията за бистрота и оперативна съгласуемост. В този подтекст „ на Акта. В началото на февруари тази година.
През април 2025 година Европейската комисия наложи санкции от по 500 млн. евро на „ Епъл “ и „ Мета “ за нарушавания на условията на Акта за цифровите пазари. Санкциите демонстрираха, че регламентът разполага с действителни принадлежности за правоприлагане. Същевременно други компании показаха проекти за сходство, които се преглеждат от службите на Комисията, а на пазара към този момент се следят промени, свързани с по-широк избор за потребителите и по-голям достъп до данни за бизнес клиентите.
В края на предходната година „. Европейската комисия приветства оповестените нововъведения, които са подбудени от използването на европейския акт. Американската софтуерна корпорация прибавя две нови функционалности в новата актуализация на операционната система „ айОуЕс26 “ (iOS 26), която бе пусната за разработчици предходната седмица в бета версия, преди да бъде публикувана за необятната аудитория.
Тези две нови функционалности на „ айФон “ произтичат от по отношение на съвместимостта сред операционната система „ айОуЕс “ (iOS) и обвързваните устройства. Тези функционалности би трябвало да бъдат налични в Европейски Съюз през 2026 година.
„ Епъл “, който през цялото време оспорва Акта за цифровите пазари, , потвърждавайки, че той е довел до утежняване на услугите за потребителите на продуктите на компанията и ги е изложил на опасности за сигурността и персоналните данни, от които преди са били предпазени.
Европейският модел на използване, националните подходи и вероятностите
Прилагането на Акта следва мощно централизирана логичност, само че страните членки играят значима поддържаща роля. Националните органи вземат участие в инспекции, продан на информация и консултативни механизми посредством Европейската мрежа по конкуренция и Консултативния комитет по цифровите пазари. – Германия употребява националното си конкурентно право редом с процедурите на Европейски Съюз, Франция подчертава върху оперативната съгласуемост, Нидерландия – върху отбраната на дребните разработчици, а Италия залага на пазарен мониторинг при стеснен потенциал.
В България Комисия за защита на конкуренцията се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху дребните и междинните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Регламентът не разрешава въвеждането на паралелни национални правила, ориентирани особено към „ пазителите на пазара “, само че позволява използването на общото конкурентно право, което поражда диспути за салдото сред европейската и националната подготвеност.
До май 2026 година Европейската комисия би трябвало да показа първия си повсеместен отчет за използването и успеваемостта на Акта за цифровите пазари. Очакванията са, че регламентът ще способства за по-хармонизиран дигитален вътрешен пазар, по-голяма правна сигурност за бизнеса и по-широки благоприятни условия за нововъведения при равни условия за всички участници.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ