4 март - Православната Църква чества Св. Герасим Йордански
На 4 март Православната Църква празнува Преподобни Герасим. Той бил родом от Ливия, от младини се посветил на служение Богу и като оставил света, се отдръпнал в Тиваидската пустиня. След като проживял там доста години, той посетил Йерусалим се заселил покрай река Йордан. Около него се събрали доста подвижници и се основала огромна обител.
В това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно сладкодумство увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това подвеждане, тъй като откровено обичал истината и ревниво я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и се разкаял за краткотрайното си подвеждане.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на напълно безкористие и строга умереност. Братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на коята спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
В това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно сладкодумство увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това подвеждане, тъй като откровено обичал истината и ревниво я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и се разкаял за краткотрайното си подвеждане.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на напълно безкористие и строга умереност. Братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на коята спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ