Кого почита църквата днес
На 4 март почитаме преподобния Герасим, християнски подвижник от V век. Бил родом от област Ликия в Югозападна Мала Азия.
Произхождал от заможно семейство, само че в устрема си да води нравствен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под въздействието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос единствено божествена природа) и даже станал бранител на учението им.
След време обаче му се отдала опция да отиде на поклонение в Йерусалим.
Там, в Палестина, Герасим се срещнал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поуки съумял да върне Герасим в православната религия и той решил да остане като аскет в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които поискали да го имат за собствен нравствен ментор. Така последователно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал свещеник.
Той открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на съвършена безкористност и строго самоограничение.
Пет дни през седмицата братята прекарвали в уединение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели напълно нищожно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, с цел да вземат причестяване, по-късно обядвали на обща софра.
В неделя след литургията всеки отново се прибирал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клонки, с цел да плете кошници.
С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, с цел да се отдаде на нравствен живот. Станал пример на отшелнически живот през всички епохи.
Свети Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година Обителта му съществува и през днешния ден.
Произхождал от заможно семейство, само че в устрема си да води нравствен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под въздействието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос единствено божествена природа) и даже станал бранител на учението им.
След време обаче му се отдала опция да отиде на поклонение в Йерусалим.
Там, в Палестина, Герасим се срещнал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поуки съумял да върне Герасим в православната религия и той решил да остане като аскет в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които поискали да го имат за собствен нравствен ментор. Така последователно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал свещеник.
Той открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на съвършена безкористност и строго самоограничение.
Пет дни през седмицата братята прекарвали в уединение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели напълно нищожно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, с цел да вземат причестяване, по-късно обядвали на обща софра.
В неделя след литургията всеки отново се прибирал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клонки, с цел да плете кошници.
С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, с цел да се отдаде на нравствен живот. Станал пример на отшелнически живот през всички епохи.
Свети Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година Обителта му съществува и през днешния ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ