Доц. Чилингирова: Оръжия в борбата с рака са таргетна терапия, радиохирургия и доверие от пациента
На 4 февруари означаваме Световния ден за битка с онкологичните болести. Кампанията на Международния съюз за надзор на рака (UICC) тази година е под мотото „ Стесняване на пропастта в достъпа до лекуване “ и концентрира публичното внимание върху неравнопоставеността при лекуването на рака по света. Разговаряме с доцент доктор Наталия Чилингирова, един от водещите онколози в България.
- Доц. Чилингирова, къде се намира България на международната онкологична карта?
- Онкологичните болести заемат второ място по смъртност след сърдечносъдовите болести, като наклонността за нарастване на заболяемостта и смъртността се резервира през годините. По данни на СЗО, през 2020 година в света са регистрирани 19,3 млн. нови случая и 10 млн. смъртни случая в резултат на онкологично заболяване. Докато през 2018 година белодробният карцином бе водещата по заболяемост неоплазма, през 2020 година най-разпространеният рак към този момент е карциномът на гърдата при дамите (2,3 млн. нови случая или 11,7% от всички онкологични заболявания). Но от своя страна белодробният карцином остава най-смъртоносен.
В Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с онкологично заболяване през 2020 година – 1,3 млн. са умряли, а прогнозите са, че смъртността ще се увеличи с повече от 24% към 2035 година Статистиката и за България следва тези притеснителни трендове, като у нас за жалост по-голямата част от болесттите се диагностицират в напреднал етап, а това трансформира лечебното държание. Имайки предвидзаболяемостта и смъртността от онкологични болести, можем да твърдим, че България изрично участва на международната онкологична карта. Дали обаче страната ни ще заема челните места, зависи от нас. Затова аз и сътрудниците ми не стопираме да обръщаме внимание върху смисъла на скрининга и профилактиката.
- На фона на многото проблеми в опазването на здравето, сякаш профилактиката не е част от дневния ред на обществото…
- А би трябвало. Вярвам, че точно предварителната защита, както и скрининговите стратегии (в това число профилактичните прегледи), са главен инструмент за ранно разкриване на болестта, а това е методът да променим мрачната статистика. Това е потвърдено работещият метод и главен принцип даже в ерата на прецизната медицина и нововъведенията в онкологията. Въвеждането на цифрови технологии и платформи, телемедицината в действителната клинична процедура са катализатор за реализиране на още по-добри резултати. Целта е да бъде провеждан съответен скрининг на таргетни популации, да вземем за пример за рак на гърдата, маточната шийка, белия дроб, колоректалния кардцином и други Такива стратегии съществуват и се организират на национално равнище в редица страни, само че тук в България процесът не е приключен, макар непрекъснатите старания на сътрудниците.
На този декор ‚Сърце и Мозък‘ Плевен ползва актуален, мултидисциплинарен и високотехнологичен метод, а онкологичният ни център е на интернационално равнище. При нас всички нужни стъпки – диагностичният и лечебният развой, както и основното дълготрайно следене, се реализират на едно място, без пациентът да се лута сред обособени институции в толкоз тежък миг.
Неразривна част от триумфа на лекуването е и обезпечаването на психическа поддръжка и рехабилитация. За следене на характерни странични резултати, най-честият от които е кардиотоксичността, интегрирахме в действителната си клинична процедура достиженията на кардиоонкологията – ново хибридно направление в медицината, което сплотява диагностично-терапевтичните подходи на кардиолози и онколози за по-доброто лекуване на онкологично болните.
- Доц. Чилингирова, Вие сте един от дребното представители на нашата страна и единствен експерт по здравна онкология от България, взел участие в чуванията пред Специалния комитет за битка с рака (ВЕСА) към Европейския парламент по отношение на европейския антираков проект. Какви са задачите на проекта и каква е ролята му за нас?
- Поради голямата обществена значителност на онкологичните болести Европа се ангажира със собствен антираков проект (Europe’s Beating Cancer Plan), одобряван за главен дирек на здравната политика на Европейски Съюз. Целта му е да сложи начало на нова епоха в предварителната защита и грижите за онкологично болните с помощта на устойчивото развиване на нововъведенията като модерно оръжие в борбата с рака. Планът отразява груповите, координирани дейности във връзка с предварителната защита, скрининга, лекуването, грижите за онкоболните и не на последно място – постигането на положително качество на живот на пациентите с онкологично заболяване и претърпелите такова, като ефикасната здравна политика зависи от работещо съдействие сред страните. Освен това новата амбициозна стратегия EU4Health и други принадлежности на Европейски Съюз ще обезпечат забележителна финансова поддръжка на страните членки в напъните им да създадат здравните си системи по-стабилни и по-способни да се оправят с рака.
Планът цели и подкрепяне на откривателите в обмяната на опит, постижения и концепции сред обособените страни членки. В ерата на цифровите технологии от основно значение е достъпът до значими здравни данни за евентуалните аргументи за рак, само че и за обещаващи лечебни открития. Ние, лекарите откриватели, медицинският личен състав и лечебните заведения ще можем да се възползваме от незаменимото преимущество на споделената информация, опит и запаси. В последна сметка това ще подсигурява, че пациентите в Европа ще могат равнопоставено да получат от по-добри грижи и лекуване. Конкретно, България е на прага на въвеждането на своя антираков проект, който да сложи ясни цели, да стъпи на опциите на новите технологии и нововъведенията за даване на модерна грижа на всички наши пациенти. Затова проектът е екипна работа на национално равнище. Освен верни насоки и ясни цели в битката с рака, за нас той значи и обезпечаване на задоволително целеви запаси за постигането им. Така дефинираните тактики обрисуват бъдеще, което би трябвало да разпознаем и да вградим в сегашното.
Именно това е фокусът на работата ни в комплексния онкологичен център на,Сърце и Мозък‘ в Плевен – да предоставим на своите пациенти безкомпромисна грижа на европейско равнище през днешния ден в България. Усилията ни са ориентирани както към предварителната защита и скрининга, по този начин и към точната диагностика и новаторски лечебни подходи, с цел да сме сигурни, че пациентите ни получават грижи, отговарящи на най-високите международни стандарти. Изключително скъпо е, че на едно място разполагаме с опциите на неоадювантната и адювантната химиотерапия, таргетната и хормоналната терапия, имунотерапията и палиативната химиотерапия, наред с лъчетерапията и радиохирургичното лекуване. Болница ‚Сърце и Мозък‘ е единствената на Балканите, която е оборудвана с последно последно потомство – за лекуване на мозъчни тумори, и линеен ускорител, който посредством точно ориентиране разрешава да бъдат унищожени болните тъкани без нужда от отворени интервенции и високо лъченатоварване. През тази пролет вкарваме и високотехнологична роботизирана хирургия за лекуване на солидни тумори.
- А къде е мястото на генетиката в актуалната онкология?
- Навсякъде, във всяка една стъпка от диагнозата до лекуването и следенето. Днес ракът се приема и за заболяване на генома. А водеща задача на раковия геномен разбор е изясняването на молекулярните механизми, подлежащи в биологията на рака, и идентифицирането на онкогени, които по формулировка носят разновидности и могат да бъдат обект за нови прицелни лечения. Именно концепцията за прецизна медицина върви ръка за ръка с разбирането за генома на рака.
С откриването на съответните таргети (мутации) бе маркирана нова епоха в лекуването на редица злокачествени тумори, като пациентите получиха новаторски благоприятни условия за лекуване с по-добри резултати във връзка с отговора към лечението и преживяемостта.
В МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен разполагаме със супер съвременна изцяло оборудвана генетична лаборатория с одобрени експерти, които ползват достиженията на актуалната генетика в действителната ни клинична процедура, тъй че лечебният метод към всеки наш пациент да бъде строго самостоятелен на база характерностите на неговия израстък. Така можем да реализираме по-добри резултати от лекуването (напр. при карцином на гърдата, белия дроб, яйчниците, при редки тумори и тн.). В актуалната онкологията генетиката е крайъгълният камък за точно лекуване, а в нашата болница е действителна част от ежедневната грижа за пациента.
____
Доц. доктор Наталия Чилингирова е Началник на Клиниката по здравна онкология в МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен. Завършва МУ София. След това професионалният ѝ път продължава в СБАЛ по онкология в София, където специализира здравна онкология и работи като помощник в клиниката. Защитава научна дисертация в региона на лекуването на карцинома на белия дроб, като създава нови подходи за индивидуализиране на лекуването му с акцент върху генетичните аспекти.
Доц. Чилингирова се е посветила на лекуването на пациенти от цялата страна и използването на последните научни достижения в региона на онкологията.
Специализира в Швейцария и Австрия, минава сполучливо редица интернационалните образования и онкологични семинари на едни от най-реномираните международни научни центрове като MSKCC в Съединени американски щати. Член е на български и интернационалните научни сдружения – ESMO, ASCO и други Автор е на над 50 научни труда в български и интернационалните сборници и списания.
- Доц. Чилингирова, къде се намира България на международната онкологична карта?
- Онкологичните болести заемат второ място по смъртност след сърдечносъдовите болести, като наклонността за нарастване на заболяемостта и смъртността се резервира през годините. По данни на СЗО, през 2020 година в света са регистрирани 19,3 млн. нови случая и 10 млн. смъртни случая в резултат на онкологично заболяване. Докато през 2018 година белодробният карцином бе водещата по заболяемост неоплазма, през 2020 година най-разпространеният рак към този момент е карциномът на гърдата при дамите (2,3 млн. нови случая или 11,7% от всички онкологични заболявания). Но от своя страна белодробният карцином остава най-смъртоносен.
В Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с онкологично заболяване през 2020 година – 1,3 млн. са умряли, а прогнозите са, че смъртността ще се увеличи с повече от 24% към 2035 година Статистиката и за България следва тези притеснителни трендове, като у нас за жалост по-голямата част от болесттите се диагностицират в напреднал етап, а това трансформира лечебното държание. Имайки предвидзаболяемостта и смъртността от онкологични болести, можем да твърдим, че България изрично участва на международната онкологична карта. Дали обаче страната ни ще заема челните места, зависи от нас. Затова аз и сътрудниците ми не стопираме да обръщаме внимание върху смисъла на скрининга и профилактиката.
- На фона на многото проблеми в опазването на здравето, сякаш профилактиката не е част от дневния ред на обществото…
- А би трябвало. Вярвам, че точно предварителната защита, както и скрининговите стратегии (в това число профилактичните прегледи), са главен инструмент за ранно разкриване на болестта, а това е методът да променим мрачната статистика. Това е потвърдено работещият метод и главен принцип даже в ерата на прецизната медицина и нововъведенията в онкологията. Въвеждането на цифрови технологии и платформи, телемедицината в действителната клинична процедура са катализатор за реализиране на още по-добри резултати. Целта е да бъде провеждан съответен скрининг на таргетни популации, да вземем за пример за рак на гърдата, маточната шийка, белия дроб, колоректалния кардцином и други Такива стратегии съществуват и се организират на национално равнище в редица страни, само че тук в България процесът не е приключен, макар непрекъснатите старания на сътрудниците.
На този декор ‚Сърце и Мозък‘ Плевен ползва актуален, мултидисциплинарен и високотехнологичен метод, а онкологичният ни център е на интернационално равнище. При нас всички нужни стъпки – диагностичният и лечебният развой, както и основното дълготрайно следене, се реализират на едно място, без пациентът да се лута сред обособени институции в толкоз тежък миг.
Неразривна част от триумфа на лекуването е и обезпечаването на психическа поддръжка и рехабилитация. За следене на характерни странични резултати, най-честият от които е кардиотоксичността, интегрирахме в действителната си клинична процедура достиженията на кардиоонкологията – ново хибридно направление в медицината, което сплотява диагностично-терапевтичните подходи на кардиолози и онколози за по-доброто лекуване на онкологично болните.
- Доц. Чилингирова, Вие сте един от дребното представители на нашата страна и единствен експерт по здравна онкология от България, взел участие в чуванията пред Специалния комитет за битка с рака (ВЕСА) към Европейския парламент по отношение на европейския антираков проект. Какви са задачите на проекта и каква е ролята му за нас?
- Поради голямата обществена значителност на онкологичните болести Европа се ангажира със собствен антираков проект (Europe’s Beating Cancer Plan), одобряван за главен дирек на здравната политика на Европейски Съюз. Целта му е да сложи начало на нова епоха в предварителната защита и грижите за онкологично болните с помощта на устойчивото развиване на нововъведенията като модерно оръжие в борбата с рака. Планът отразява груповите, координирани дейности във връзка с предварителната защита, скрининга, лекуването, грижите за онкоболните и не на последно място – постигането на положително качество на живот на пациентите с онкологично заболяване и претърпелите такова, като ефикасната здравна политика зависи от работещо съдействие сред страните. Освен това новата амбициозна стратегия EU4Health и други принадлежности на Европейски Съюз ще обезпечат забележителна финансова поддръжка на страните членки в напъните им да създадат здравните си системи по-стабилни и по-способни да се оправят с рака.
Планът цели и подкрепяне на откривателите в обмяната на опит, постижения и концепции сред обособените страни членки. В ерата на цифровите технологии от основно значение е достъпът до значими здравни данни за евентуалните аргументи за рак, само че и за обещаващи лечебни открития. Ние, лекарите откриватели, медицинският личен състав и лечебните заведения ще можем да се възползваме от незаменимото преимущество на споделената информация, опит и запаси. В последна сметка това ще подсигурява, че пациентите в Европа ще могат равнопоставено да получат от по-добри грижи и лекуване. Конкретно, България е на прага на въвеждането на своя антираков проект, който да сложи ясни цели, да стъпи на опциите на новите технологии и нововъведенията за даване на модерна грижа на всички наши пациенти. Затова проектът е екипна работа на национално равнище. Освен верни насоки и ясни цели в битката с рака, за нас той значи и обезпечаване на задоволително целеви запаси за постигането им. Така дефинираните тактики обрисуват бъдеще, което би трябвало да разпознаем и да вградим в сегашното.
Именно това е фокусът на работата ни в комплексния онкологичен център на,Сърце и Мозък‘ в Плевен – да предоставим на своите пациенти безкомпромисна грижа на европейско равнище през днешния ден в България. Усилията ни са ориентирани както към предварителната защита и скрининга, по този начин и към точната диагностика и новаторски лечебни подходи, с цел да сме сигурни, че пациентите ни получават грижи, отговарящи на най-високите международни стандарти. Изключително скъпо е, че на едно място разполагаме с опциите на неоадювантната и адювантната химиотерапия, таргетната и хормоналната терапия, имунотерапията и палиативната химиотерапия, наред с лъчетерапията и радиохирургичното лекуване. Болница ‚Сърце и Мозък‘ е единствената на Балканите, която е оборудвана с последно последно потомство – за лекуване на мозъчни тумори, и линеен ускорител, който посредством точно ориентиране разрешава да бъдат унищожени болните тъкани без нужда от отворени интервенции и високо лъченатоварване. През тази пролет вкарваме и високотехнологична роботизирана хирургия за лекуване на солидни тумори.
- А къде е мястото на генетиката в актуалната онкология?
- Навсякъде, във всяка една стъпка от диагнозата до лекуването и следенето. Днес ракът се приема и за заболяване на генома. А водеща задача на раковия геномен разбор е изясняването на молекулярните механизми, подлежащи в биологията на рака, и идентифицирането на онкогени, които по формулировка носят разновидности и могат да бъдат обект за нови прицелни лечения. Именно концепцията за прецизна медицина върви ръка за ръка с разбирането за генома на рака.
С откриването на съответните таргети (мутации) бе маркирана нова епоха в лекуването на редица злокачествени тумори, като пациентите получиха новаторски благоприятни условия за лекуване с по-добри резултати във връзка с отговора към лечението и преживяемостта.
В МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен разполагаме със супер съвременна изцяло оборудвана генетична лаборатория с одобрени експерти, които ползват достиженията на актуалната генетика в действителната ни клинична процедура, тъй че лечебният метод към всеки наш пациент да бъде строго самостоятелен на база характерностите на неговия израстък. Така можем да реализираме по-добри резултати от лекуването (напр. при карцином на гърдата, белия дроб, яйчниците, при редки тумори и тн.). В актуалната онкологията генетиката е крайъгълният камък за точно лекуване, а в нашата болница е действителна част от ежедневната грижа за пациента.
____
Доц. доктор Наталия Чилингирова е Началник на Клиниката по здравна онкология в МБАЛ ‚Сърце и Мозък‘ Плевен. Завършва МУ София. След това професионалният ѝ път продължава в СБАЛ по онкология в София, където специализира здравна онкология и работи като помощник в клиниката. Защитава научна дисертация в региона на лекуването на карцинома на белия дроб, като създава нови подходи за индивидуализиране на лекуването му с акцент върху генетичните аспекти.
Доц. Чилингирова се е посветила на лекуването на пациенти от цялата страна и използването на последните научни достижения в региона на онкологията.
Специализира в Швейцария и Австрия, минава сполучливо редица интернационалните образования и онкологични семинари на едни от най-реномираните международни научни центрове като MSKCC в Съединени американски щати. Член е на български и интернационалните научни сдружения – ESMO, ASCO и други Автор е на над 50 научни труда в български и интернационалните сборници и списания.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ