Facebook на 20 години: Как социалната мрежа промени света
Н а 4 февруари 2004 година е даден старт на обществената мрежа Фейсбук от Марк Зукърбърг , тогава студент по компютърни науки в Харвардския университет, през днешния ден ръководител и основен изпълнителен шеф на Meta. Това сочи информация на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.
Днес Фейсбук навършва 20 години. През 2021 година американската компания Facebook променя името си на Meta, а част от нея са Instagram, Messenger и други платформи.
Освен за връзка Фейсбук през днешния ден се употребява и като източник на информация. В средата на м.г. институтът " Ройтерс " за проучване на журналистиката публикува отчет, съгласно който като главен източник на вести - 76% от интервюираните българи са показали онлайн източници, в това число обществените медии, 63% употребяват малките екрани и едвам 12% - печатните медии. При обществените медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от интервюираните ни сънародници го употребяват за вести, а 77% - " на общо съображение ".
С идването на Фейсбук и обществените мрежи се промени самата парадигма на информационния развой, сподели проф. Лилия Райчева - учител във Факултета по публицистика и всеобщи връзки в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Една от аргументите е, че потребителите стават и продуценти на наличие. Това е планувано още през 1980 година в " Третата вълна " на откривателя Алвин Тофлър. Той вкарва понятието " протребител " – съчетава консуматор и продуцент на вести. И актуалността на известията във Фейсбук е извънредно значима. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите сред обществените мрежи и обичайните медии, разяснява проф. Райчева.
Развитието на обществените мрежи и особено Фейсбук оказаха много огромно внимание върху живота на всички и метода, по който използваме информация , разяснява за Иван Радев от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България). Той уточни, че информацията се персонализира по отношение на нашите желания, логаритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на огромна част от обществото.
Фейсбук и въздействието му върху журналистиката
Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно между тях, уточни Радев. Следващата – да демократизират общуването в интернет, само че поради техния модел стана по този начин, че резултатът от това демократизиране е много нееднозначен. Изместиха значително част от публицистиката, сподели той и добави, че най-много е повлиял на печатните медии. Вместо да получаваме информация, минала през филтъра на професионални публицисти, се стигна до такава степен, че огромна част от информацията получаваме от обществените мрежи съгласно техните логаритми, които сортират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези логаритми са настроени по този начин, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в обществената мрежа, разяснява Иван Радев.
Има проблеми, свързани най-много с отговорността на тези, които споделят наличие, сподели проф. Райчева. С появяването на неточни и непроверени данни, бързо запълващи осведомителния вакуум, се образува публично мнение, което неведнъж може да не подхожда на действителността, а това е пагубно за публицистиката и основава огромни провокации пред спазването на професионалните стандарти. Така обществените мрежи спомагат за разпространяване на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества, изясни тя.
По думите на проф. Райчева посредством Фейсбук информацията се движи по-бързо, само че тя би трябвало да бъде верифицирана и всеки, който почита журналистическата специалност, би очаквал формалното и тествано известие. Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за отбрана таман на публицистичната самостоятелност на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и доста значимо – на прозрачността на медийната благосъстоятелност, сподели още тя.
Социалните мрежи повлияха за радикализация на обществата, счита Иван Радев. Всяка една от огромните обществени мрежи има " заслуги " за разцвета на дезинформацията. Те прекомерно закъсняха с реакциите против нея. В момента се взимат ограничения за битка с дезинформацията. Социалните мрежи осъзнаха какви са отрицателните резултати от това, че се трансфораха в подобен световен водач, само че към момента са в позицията на длъжници на обществото и публицистиката, която изместиха, разяснява той.
Според него постоянно, когато приказваме за битка с дезинформация, би трябвало да отчитаме салдото и недопускането на цензура. Има старания, които могат да се създадат, и са ефикасни в битката против дезинформацията. Колко и в каква степен зависи от волята на обществените мрежи и обществения напън върху тези платформи, изясни Радев.
Влиянието на Фейсбук върху хората
В проучване в границите на европейския план МЕДИАДЕЛКОМ екипът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " открива, че в поредицата от пет парламентарни избора - 2021 година - 2023г., интензивността на политическите водачи във Фейсбук страниците им не е повлияла на изборните резултати , сподели проф. Райчева.
" Данните демонстрират, че в по-крехките демокрации с по-уязвими медийни системи, каквато е нашата страна, залитането към обществените мрежи няма по какъв начин да не въздейства върху спада на доверието към обичайните медии. Продължаваме да сме подвластни на двата взаимосвързани процеса – медиатизация на политиката и политизация и комерсиализация на медиите ", разяснява тя.
По думите ѝ огромните социално-политически промени, които стартират преди повече от три десетилетия в някогашните социалистически страни, са катализирани от новите осведомителни и информационни технологии. Тяхното стремително развиване обаче изпреварва напасването със законовата и регулаторната рамка, очертаването на бизнес моделите в медийната среда, осмислянето на професионалните стандарти и психическите настройки на аудиторията. Всяко изобретение е като нож с две остриета – от една страна е доста положително чувството за независимост във Фейсбук, само че от друга - хората към момента не са задоволително готови за напастта на подправените вести в цифровата информационна среда, разяснява проф. Райчева.
Според нея към този момент сме изправени пред ново предизвикателство – оправянето с нашествието на изкуствения разсъдък.
Не би трябвало да разрешаваме на обществените мрежи да изместят професионалната публицистика, тъй като тя има своето място, съобщи Иван Радев. Ако до момента изкуственият разсъдък (ИИ) на обществените мрежи - така наречен логаритми, подрежда и избира какво наличие ще забележим, от в този момент нататък ИИ ще може и да основава наличие. Много е значимо да не се изоставя професионалната публицистика, последваща етични стандарти. Журналистиката, която да може да извършва ролята си – да държи хората с власт виновни и да осведоми правилно обществото, сподели той.
Днес Фейсбук навършва 20 години. През 2021 година американската компания Facebook променя името си на Meta, а част от нея са Instagram, Messenger и други платформи.
Освен за връзка Фейсбук през днешния ден се употребява и като източник на информация. В средата на м.г. институтът " Ройтерс " за проучване на журналистиката публикува отчет, съгласно който като главен източник на вести - 76% от интервюираните българи са показали онлайн източници, в това число обществените медии, 63% употребяват малките екрани и едвам 12% - печатните медии. При обществените медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от интервюираните ни сънародници го употребяват за вести, а 77% - " на общо съображение ".
С идването на Фейсбук и обществените мрежи се промени самата парадигма на информационния развой, сподели проф. Лилия Райчева - учител във Факултета по публицистика и всеобщи връзки в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Една от аргументите е, че потребителите стават и продуценти на наличие. Това е планувано още през 1980 година в " Третата вълна " на откривателя Алвин Тофлър. Той вкарва понятието " протребител " – съчетава консуматор и продуцент на вести. И актуалността на известията във Фейсбук е извънредно значима. Тя поражда съперничеството за вниманието на потребителите сред обществените мрежи и обичайните медии, разяснява проф. Райчева.
Развитието на обществените мрежи и особено Фейсбук оказаха много огромно внимание върху живота на всички и метода, по който използваме информация , разяснява за Иван Радев от Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България). Той уточни, че информацията се персонализира по отношение на нашите желания, логаритмите я подреждат и тя идва при нас и оформя възгледите на огромна част от обществото.
Фейсбук и въздействието му върху журналистиката
Първоначалната цел беше да се свързваме по-лесно между тях, уточни Радев. Следващата – да демократизират общуването в интернет, само че поради техния модел стана по този начин, че резултатът от това демократизиране е много нееднозначен. Изместиха значително част от публицистиката, сподели той и добави, че най-много е повлиял на печатните медии. Вместо да получаваме информация, минала през филтъра на професионални публицисти, се стигна до такава степен, че огромна част от информацията получаваме от обществените мрежи съгласно техните логаритми, които сортират какво да ни покажат и какво да скрият. Тези логаритми са настроени по този начин, че да задържаме колкото се може повече вниманието си в обществената мрежа, разяснява Иван Радев.
Има проблеми, свързани най-много с отговорността на тези, които споделят наличие, сподели проф. Райчева. С появяването на неточни и непроверени данни, бързо запълващи осведомителния вакуум, се образува публично мнение, което неведнъж може да не подхожда на действителността, а това е пагубно за публицистиката и основава огромни провокации пред спазването на професионалните стандарти. Така обществените мрежи спомагат за разпространяване на дезинформация, което е контрапродуктивно за демократичните общества, изясни тя.
По думите на проф. Райчева посредством Фейсбук информацията се движи по-бързо, само че тя би трябвало да бъде верифицирана и всеки, който почита журналистическата специалност, би очаквал формалното и тествано известие. Новият Европейски закон за свободата на медиите предлага обща рамка за отбрана таман на публицистичната самостоятелност на медиите в Европейския съюз, на плурализма, на качеството на журналистическото съдържани и доста значимо – на прозрачността на медийната благосъстоятелност, сподели още тя.
Социалните мрежи повлияха за радикализация на обществата, счита Иван Радев. Всяка една от огромните обществени мрежи има " заслуги " за разцвета на дезинформацията. Те прекомерно закъсняха с реакциите против нея. В момента се взимат ограничения за битка с дезинформацията. Социалните мрежи осъзнаха какви са отрицателните резултати от това, че се трансфораха в подобен световен водач, само че към момента са в позицията на длъжници на обществото и публицистиката, която изместиха, разяснява той.
Според него постоянно, когато приказваме за битка с дезинформация, би трябвало да отчитаме салдото и недопускането на цензура. Има старания, които могат да се създадат, и са ефикасни в битката против дезинформацията. Колко и в каква степен зависи от волята на обществените мрежи и обществения напън върху тези платформи, изясни Радев.
Влиянието на Фейсбук върху хората
В проучване в границите на европейския план МЕДИАДЕЛКОМ екипът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " открива, че в поредицата от пет парламентарни избора - 2021 година - 2023г., интензивността на политическите водачи във Фейсбук страниците им не е повлияла на изборните резултати , сподели проф. Райчева.
" Данните демонстрират, че в по-крехките демокрации с по-уязвими медийни системи, каквато е нашата страна, залитането към обществените мрежи няма по какъв начин да не въздейства върху спада на доверието към обичайните медии. Продължаваме да сме подвластни на двата взаимосвързани процеса – медиатизация на политиката и политизация и комерсиализация на медиите ", разяснява тя.
По думите ѝ огромните социално-политически промени, които стартират преди повече от три десетилетия в някогашните социалистически страни, са катализирани от новите осведомителни и информационни технологии. Тяхното стремително развиване обаче изпреварва напасването със законовата и регулаторната рамка, очертаването на бизнес моделите в медийната среда, осмислянето на професионалните стандарти и психическите настройки на аудиторията. Всяко изобретение е като нож с две остриета – от една страна е доста положително чувството за независимост във Фейсбук, само че от друга - хората към момента не са задоволително готови за напастта на подправените вести в цифровата информационна среда, разяснява проф. Райчева.
Според нея към този момент сме изправени пред ново предизвикателство – оправянето с нашествието на изкуствения разсъдък.
Не би трябвало да разрешаваме на обществените мрежи да изместят професионалната публицистика, тъй като тя има своето място, съобщи Иван Радев. Ако до момента изкуственият разсъдък (ИИ) на обществените мрежи - така наречен логаритми, подрежда и избира какво наличие ще забележим, от в този момент нататък ИИ ще може и да основава наличие. Много е значимо да не се изоставя професионалната публицистика, последваща етични стандарти. Журналистиката, която да може да извършва ролята си – да държи хората с власт виновни и да осведоми правилно обществото, сподели той.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ