На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица

На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара - закрилница на децата от разнообразни заболявания и най-много от едрата шарка.

Св. Варвара е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като госпожица е привлечена от христовото обучение и става негова вярна последователка и ревностна защитничка. След като отхвърля да се отхвърли от християнството, младата Варвара е подложена на мъчения дружно с християнката Юлиана. И двете са наказани на гибел. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една дребна парченце от тях се намира в софийската черква " Свето Преображение " в квартал " Лозенец ".

Името Варвара в превод от гръцки значи " варварка, чужденка, негъркиня ". 

Денят на св. Варвара е прочут още като Варварица, Варваринден, Варвардан. В националните показа Варвара и сестра ѝ Сава, празнувана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. Сава постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: ''Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава''. 



Широко публикувано е поверието, че св. Варвара е настойничка на детските заболявания (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена остаряла баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.

На Варвара дамите приготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои региони на страната месят питки, намазват ги с мед и ги раздават на посетители и съседи, с цел да омилостивят шарката. Приготвя се и рачел (сварен гроздов сок с късчета тиква, патладжан и други плодове). В някои региони още вечерта против празника се подготвя софра или се оставя през нощта медена питка на лавица, с цел да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не атакува децата. 

В някои краища св. Варвара е призната и за настойничка на домашните птици. Също по този начин в обособени райони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови облекла. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и изобилие. Момите се назовават варварки, а самият празник - женска Коледа, тъй като в него вземат участие единствено девойки. В някои краища на страната три, пет или седем деца отиват на бунището, като носят на гърба си дърва и фасул. Там те го варят и го оставят " за баба Шарка ". За здраве и за омилостивяване на заболяванията дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; признато е, че която завоюва, ще се омъжи първа през годината. Именичките посрещат посетители през целия ден.

В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек срещу дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. Момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги подаряват с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки.



В Южна България има бит против Варвара да се поставя ритуален самун (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели обезпечаването на изобилие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се резервира и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка.

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, с цел да се развъждат и резервират. В други региони на страната празникът се свързва с обичая полязване. През целия ден домакините наблюдават какъв човек ще прекрачи на първо време прага им. Щом първият посетител е доброжелателен и състоятелен, има вяра се, че годината ще е имотна.

Честит празник на имениците!