Какво се прави в деня на Света Варвара?
На 4 декември църквата уважава Света мъченица Варвара. Родена е в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като госпожица приема Христовата религия. Подложена е на мъчения дружно с християнката Юлиана. И двете са наказани на гибел поради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една дребна парченце от тях се намира в софийската черква " Свето Преображение " в квартал " Лозенец ".
Знатната дама от град Илиопол е убита от личния си татко - богохулник, тъй като приема християнството.
Народът уважава Св. Варвара като закрилница от заболявания и изключително от шарката. Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, дамите подготвят обредно вариво от разнообразни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се подрежда софра за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
В националните показа Варвара и сестра й Сава, празнувана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
На Варвара дамите приготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои региони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с късчета тиква, патладжан и други плодове) и ги раздават на пасажерите, с цел да отнесат със себе си заболяването.
В Южна България Св. Варвара се уважава като повелителка на заболяванията, на плодородието и домашните птици. На този ден се подготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, с цел да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта против празника за нея се подготвя софра или се оставя през нощта медена питка на лавица, с цел да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не атакува децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек срещу дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги подаряват с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има бит против Варвара да се поставя ритуален хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели обезпечаването на изобилие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се резервира и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, с цел да се развъждат и резервират.
Обредна софра: Царевица, нахут, грах, бакла, боб, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз. Разрешава се риба.
Имен ден честват: Барбара, Варвара, Варвардан
Рецепта за постна царевична питка:
Необходими Продукти
царевично брашно - 2 ч.ч. от 200 г
брашно - 2.5 ч.ч. бяло
олио - 8 с.л.
оцет - 2 ч.л.
сода за самун - 1 и 1/2 ч.л.
бакпулвер - 1/2 ч.л.
сол - 1 равна ч.л.
хладка вода - 300 мл
сънчогледово семе - 3 с.л.
чубрица - за поръсване
олио - за намазване
Начин на подготвяне
В тавичка се смесват царевично и бяло брашно. В средата се оформя кладенче, сипваме хладка вода, олиото и солта. Отделно се разбъркват содата за самун и бакпулверът в оцета, до момента в който шупнат.
Добавят се в кладенчето и с вилица се бърка да се смесят продуктите. Сипва се на плот, посипан с брашно, прибавят се слънчогледовите семена сурови и замесваме приблизително меко тесто, да не лепне.
Оставя се за 10 минути да почине. С ръце се оформя на кръгла питка и слагаме върху хартия за печене, поръсена с малко царевично брашно.
Отгоре се намазва с олио и с вилица се оформят шарки. Поръсваме с две щипки ронена чубрица и печем в загрята фурна 180°C към 35 минути.
Изважда се върху решетка, леко се поръсва с малко вода и покриваме с забрадка за 5-10 минути.
Хапваме топла с шарена сол. Много е вкусна.
Добър вкус!
Знатната дама от град Илиопол е убита от личния си татко - богохулник, тъй като приема християнството.
Народът уважава Св. Варвара като закрилница от заболявания и изключително от шарката. Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, дамите подготвят обредно вариво от разнообразни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се подрежда софра за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
В националните показа Варвара и сестра й Сава, празнувана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
На Варвара дамите приготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои региони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с късчета тиква, патладжан и други плодове) и ги раздават на пасажерите, с цел да отнесат със себе си заболяването.
В Южна България Св. Варвара се уважава като повелителка на заболяванията, на плодородието и домашните птици. На този ден се подготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, с цел да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта против празника за нея се подготвя софра или се оставя през нощта медена питка на лавица, с цел да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не атакува децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек срещу дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги подаряват с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има бит против Варвара да се поставя ритуален хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели обезпечаването на изобилие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се резервира и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, с цел да се развъждат и резервират.
Обредна софра: Царевица, нахут, грах, бакла, боб, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз. Разрешава се риба.
Имен ден честват: Барбара, Варвара, Варвардан
Рецепта за постна царевична питка:
Необходими Продукти
царевично брашно - 2 ч.ч. от 200 г
брашно - 2.5 ч.ч. бяло
олио - 8 с.л.
оцет - 2 ч.л.
сода за самун - 1 и 1/2 ч.л.
бакпулвер - 1/2 ч.л.
сол - 1 равна ч.л.
хладка вода - 300 мл
сънчогледово семе - 3 с.л.
чубрица - за поръсване
олио - за намазване
Начин на подготвяне
В тавичка се смесват царевично и бяло брашно. В средата се оформя кладенче, сипваме хладка вода, олиото и солта. Отделно се разбъркват содата за самун и бакпулверът в оцета, до момента в който шупнат.
Добавят се в кладенчето и с вилица се бърка да се смесят продуктите. Сипва се на плот, посипан с брашно, прибавят се слънчогледовите семена сурови и замесваме приблизително меко тесто, да не лепне.
Оставя се за 10 минути да почине. С ръце се оформя на кръгла питка и слагаме върху хартия за печене, поръсена с малко царевично брашно.
Отгоре се намазва с олио и с вилица се оформят шарки. Поръсваме с две щипки ронена чубрица и печем в загрята фурна 180°C към 35 минути.
Изважда се върху решетка, леко се поръсва с малко вода и покриваме с забрадка за 5-10 минути.
Хапваме топла с шарена сол. Много е вкусна.
Добър вкус!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ