На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено

На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно нормално 17 годишно момиче от Бургас - да напусне този свят. Но то вечно ще остане като " слънчевото момиче " на българската лирика.

Сама поискала да се отдръпна от света, без той да успее да види целия й искра на стихотворец. Необикновената и изтънчена психика, копнежът й към положителното, красивото, непостижимият идеал за всеобща човешка обич през призмата на едно 17 годишно момиче, това ще я остави безсмъртна в сърцата ни. Дори и да не принадлежим на нейното смутно потомство, стиховете й постоянно ще ни допират с дълбочината на простотата си. Трудно е да се избере едно стихотворение, с което да я почетем, само че в това тя е може би най себе си...

Слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето алено –
добро и ярко, като гълъб червен,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в момент разпален.

Аз желая слънце цялостен живот да имам
и дланите ми постоянно да парят;
да нося мирис на слънце негасимо
и буйно да пламтя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да споделят " Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича. "

Аз желая, щом издъхна изтощена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а ярко като мойта кръв алена
да блесне над земи и над градини.

Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.