На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Света Варвара е

На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година Паметта й се уважава както в православната черква, по този начин и в католическата на 4 декември. В православието Св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – които са нямали време да се разкаят и причестят, съобщи Нова телевизия.

У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции. В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и " баба Шарка ". В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка.

Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

В някои краища Св. Варвара е призната и за настойничка на домашните птици. Също по този начин в обособени райони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови облекла. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и изобилие. Момите се назовават варварки, а самият празник - женска Коледа, тъй като в него вземат участие единствено девойки.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и фасул. Там те го варят и го оставят " за баба Шарка ". За здраве и за омилостивяване на заболяванията дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неразделен от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.

Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".

Имен ден имат: Барбара, Варвара, Варвардан.