На 4 декември 1979 година България губи един от най-ярките

На 4 декември 1979 година България губи един от най-ярките си млади поетични гении. В своя дом в град Бургас, ненавършила 18 години, Петя Дубарова поставя завършек на живота си със сънотворни хапчета, написа dunavmost.com.

Последното обръщение

В къса предсмъртна записка младата поетеса оставя единствено няколко думи, подредени като стихотворение: " Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на огромната къща / ТАЙНА "

Творческо завещание

Единствената стихосбирка на Петя Дубарова - " Аз и морето ", излиза от щемпел през 1980 година, след нейната гибел. По-късно творчеството ѝ е събрано в книгата " Най-синьото чудо ", която включва нейни стихове, писма и персонален дневник.

Последни размишления

Година преди съдбовното си решение, в своя дневник поетесата споделя дълбоки размишления за живота: " Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... "

В една от последните си изповеди тя написа: " Не желая да пребивавам в помрачение... Всичко е по този начин опорочено, някъде от вътрешната страна, от дълбокото на живота лъха гнило. Но желая да имам вяра, че има и почтени хора, хора чисти и невероятни. Ако има, то те са нещастници. "

Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата " Да бъда зимата ":

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и ярък е като непорочност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.
Аз желая с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя тил да натоваря.
Аз желая огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от неотстъпчивост вкусните,
под зъбите си да слага.
Аз желая да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.