На 4 април 2021 г. се проведоха редовните парламентарни избори.

На 4 април 2021 година се организираха постоянните парламентарни избори. Невъзможността на парламентарните сили по-късно да излъчат структура на ръководство и състав на държавно управление доведоха до предварителното преустановяване на мандата на 45-то Народно събрание  и до нови избори, които се организираха на 11 юли 2021 година В момента политическата обстановка още веднъж е близка до патова и опцията за трети парламентарни избори през актуалната година е напълно действителна, а с нея още непредвидими за страната сюжети. Ако като насочна точка вземем конституционната наредба за провеждането на парламентарни избори в двумесечен период след преустановяване пълномощията на Народното събрание, то по отношение на настоящия месец август това значи вероятни избори през октомври 2021 година с най-голяма възможност след втората политика. Възможни дати за избори са 17, 24, 31 октомври 2021 година и най-късно на 7 ноември 2021 година в случай, че след крах на мандата на „ ИТН “ за сформиране на държавното управление, процедурата с останалите два мандата и вероятните съвещания към тях продължи до началото на септември 2021 година Това с най-голяма възможност е допустимо за третия мандат, защото вторият по Конституция ще бъде връчен на претендент за министър-председател, излъчен от ГЕРБ, а поръчката на партията е, че този мандат ще бъде върнат незабавно. Хипотезата „ трети парламентарни избори “ през актуалната 2021 година съдържа опасности, които имат политически, стопански и обществени отблясъци. В най-общ смисъл може да се каже, че една продължителна неспособност на политическите сили да излъчат кабинет и ръководещо болшинство, което от време на време да води до нови и нови парламентарни избори, значи един стабилен срив освен в доверието на обществото по отношение на тях, само че и в доверието към системата на парламентарната народна власт въобще. Казано по-кратко политическата рецесия може да ерозира самите основи на парламентарното ръководство на страната и да докара до политически сюжети, които в средносрочен за страната проект да доведат до промяната на самия модел на ръководство, заложен в Конституцията. Например прекосяването от парламентарна към президентска република. Във време на политическа рецесия, достигнала своя разцвет посредством неконтролируемост на процесите в страната, прям безпорядък и липса на единодушие, публичното мнение стартира да изрича желания към тези институционализирани фигури, които вдъхват доверие и могат да проявят тъй наречените „ мощна ръка “. Традиционно в сходни обстановки това е президентската институции. Ако погледнем обществените отблясъци, изключително в подтекста на здравните, поради пандемията от COVID-19, можем за начало да създадем една ретроспекция. Миналата година за интервала сред 15 октомври 2020 година до 10 ноември 2020 година случаите на ковид бяха сред 1 000 и 4 000 на денонощие с сред 40 и 80 умряли. Смъртността доближи своя разцвет в края на месец ноември 2020 година с 221 умряли за денонощие. Ситуацията към днешна дата от ден на ден вещае огромна четвърта вълна на пандемията, подтиквана от варианта „ Делта “. Ваксинацията в страната стагнира. По-малко от 15 % от популацията е имунизирано против ковид. За четвъртата вълна към този момент се приказва като „ вълната на неимунизираните “, защото тя визира извънредно неимунизираното популацията. По процентно съответствие на поставените ваксини ние сме близки до тези в Руската федерация, където четвъртата вълна на ковид удари изключително грубо с дневна смъртност от по 600-700 души дневно, десетки хиляди инфектирани и претъпкани лечебни заведения. А случаите у нас към този момент порастват – от по-малко от 100 дневно при започване на лятото до 550 към днешна дата с очакване този растеж да продължи в околните седмици. А какво ще бъде нарастването след 15 септември, когато учениците се върнат на учебно заведение – втората вълна експлодира тъкмо две седмици и половина по-късно събитие? Здравните опасности несъмнено са големи и провеждането на предизборна акция и парламентарни избори във време на четирицифрено число инфектирани, трицифрено число умряли и претъпкани лечебни заведения поради политическите прищевки на няколко партии, е най-малкото безконтролно. Липсата на Народно заседание е непреодолима спънка пред пробутване на каквато и да е била актуализация на държавния бюджет, в случай че това се трансформира в нужда, с цел да се подхващат спомагателни стопански ограничения в поддръжка на бизнеса. Нещо повече – не може да се одобри какъвто и да е закон или смяна в закон, тъй като законодателната власт отсъства. Най-рано до началото на месец ноември 2021 година се стопира  цялата бюджетна процедура по приемането на нов закон за държавния бюджет и за едно даже евентуално определено след трети избори държавно управление и парламентарните групи в Народното събрание остава най-вече двумесечен период да бъде направен и признат бюджета, в случай че правенето му не се извърши от служебното държавно управление. Но бюджетът включва политическа визия, хрумвания за правене на политики, предприемане на ограничения. Как политически субекти, които извършват стратегии, ще одобряват бюджета на технократски орган като служебното държавно управление, който хипотетично няма интерес в политическите борби? Парламентарни избори през есента минират безусловно всеки аспект от законодателната активност и бюджетната процедура. Финансовата неустойчивост води след себе си стопански последици за бизнеса, обществени такива за уязвимите пластове от популацията. Все още нямаме показан План за възобновяване в Брюксел, до момента в който други европейски страни към този момент са почнали осъществяването на националните си проекти. Планът, както и всичко гореизброено, е следващият пленник на политическата рецесия. Към кой миг ще се вземат позиции и решения във връзка със Зелената договорка, която се обрисува да засегне структуроопределящи производства в българската енергетика и евентуално десетки хиляди работни места? Понятието „ деиндустрилизация “ може да засегне български райони по метода, по който е засегнало редица такива в Западна Европа и Съединените щати, последвало от тъй наречените „ затваряне на мините “. То е съпроводено със обществена рецесия, растеж на безработица, престъпност, срив в приходите и потреблението, срив в комуналните услуги и обезлюдяване поради липса на вероятност. Друг аспект, обвързван с енергетиката, е растежът на цената на тока за бизнеса и бита, който изключително в студените месеци, съставлява опция за гърмеж на обществено напрежение. Ръстът на цената на тока води след себе си по-високи цени и по-празна потребителска кошница. Как ще наподобява това по време на нов локдаун и при празни портфейли на потребителите и до какво ще докара, даже отвън чисто икономическите проблеми? Каква ще е обществената цена? Това са единствено част от въпросите, които следва да прегледа идната държавна власт. Но партийният дебелоглав, изключително на „ ИТН “ не разрешава това. И по този начин идващия кабинет остава да виси във въздуха, а дружно с него нужните за страната решения. Би могло да се изброява още доста по отношение на рисковете, които крият третите парламентарни избори в границите на тази година. Но фактът е, че колкото повече продължава интервала на политическа неустойчивост и неспособност на избрани политически партии да показват и одобряват формула за ръководство, толкоз повече се задълбочават съществуващи проблеми и изникват нови. Пандемия, стопанска система, финанси, обществени въпроси са единствено някои от тях. И показаната картина няма за цел да покаже някакъв апокалиптичен сюжет, а напълно действителните благоприятни условия оттук нататък, основано единствено и само на обстоятелства. Решението да се избегне това е политическо. А отговорността за всяко едно решение, без значение какво е то, още веднъж е политическа. И тя се носи на избори. Но какви ще бъдат тези избори, поради непрестанно усложняващата се обстановка, е извънредно обезпокоително. Димитър Стоянов, коментар особено за Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.