22 години от гибелта на 12-те деца от Свищов в река Лим
На 4 април 2004 годинагрупа от 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия вДубровник - Хърватия. Повечето от пасажерите в рейса са деца от учебно заведение " Николай Катранов " в Свищов.
Към 22:00 часа българско време на завой на планински път, водачът изгубва надзор над транспортното средство. Автобусът се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, ситуирано сред градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия.
За броени минути автобусътпотъва в придошлата река Лим. Местни хора и цялостен футболен тим от прилежащото градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра.38 души са избавени.
12 български деца от Свищов умират при случая във водите на река Лим.
При нещастния случай починаха:
Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.
След нещастието, родителите на починалите деца учредиха фондация " Ангели от Лим ".
Всяка година през месец април фондацията провежда Дни на " Ангелите от Лим ". На мястото на злополуката, на брега на река Лим сред Сърбия и Черна гора, беше издигнатмемориал в памет на децата, който съставлява пречупени благ криле.
За отговорен за нещастието е приет единият от водачите - Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъжда на 7 години отнемане от независимост,след обжалване обаче присъдата му е понижена на четири години.
Книгата се споделя „ Реквием за ангелите от Лим “, а неин създател е сръбският публицист Мухарем Мутабжия. Той изпраща първите вести още в нощта на злополучния пътно-транспортен случай.
Двадесет години по-късно, той се оказва и първият, който се осмелява да опише за ужаса и болката, за тъгата и страданието, за съпричастността и безсилието, които неведнъж се промъкват в текста като рефрен от най-тъжната ария на същинския живот.
Авторът разказва трагичните събития с професионализъм и почитание към всички участници, макар надълбоко персоналното съпреживяване от случилото се. Тази история е увещание и изповед, поука и благодарност – един паметен спомен за починалите деца и бездънен реверанс пред подвига на спасителите от Сърбия и Черна Гора.
Към 22:00 часа българско време на завой на планински път, водачът изгубва надзор над транспортното средство. Автобусът се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, ситуирано сред градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия.
За броени минути автобусътпотъва в придошлата река Лим. Местни хора и цялостен футболен тим от прилежащото градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра.38 души са избавени.
12 български деца от Свищов умират при случая във водите на река Лим.
При нещастния случай починаха:
Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.
След нещастието, родителите на починалите деца учредиха фондация " Ангели от Лим ".
Всяка година през месец април фондацията провежда Дни на " Ангелите от Лим ". На мястото на злополуката, на брега на река Лим сред Сърбия и Черна гора, беше издигнатмемориал в памет на децата, който съставлява пречупени благ криле.
За отговорен за нещастието е приет единият от водачите - Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъжда на 7 години отнемане от независимост,след обжалване обаче присъдата му е понижена на четири години.
Книгата се споделя „ Реквием за ангелите от Лим “, а неин създател е сръбският публицист Мухарем Мутабжия. Той изпраща първите вести още в нощта на злополучния пътно-транспортен случай.
Двадесет години по-късно, той се оказва и първият, който се осмелява да опише за ужаса и болката, за тъгата и страданието, за съпричастността и безсилието, които неведнъж се промъкват в текста като рефрен от най-тъжната ария на същинския живот.
Авторът разказва трагичните събития с професионализъм и почитание към всички участници, макар надълбоко персоналното съпреживяване от случилото се. Тази история е увещание и изповед, поука и благодарност – един паметен спомен за починалите деца и бездънен реверанс пред подвига на спасителите от Сърбия и Черна Гора.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ