Милтън Фридман получава Нобел за икономика за анализа на консумацията
На 31 юли 1912 година в Ню Йорк е роден американски икономист Милтън Фридман. Той приключва университета Rutgers през 1932-а. През 1988 година получава Президентски орден на Свободата и Национален орден за просвета през същата година. Той е необятно приет като водач на Чикагската школа за паричната стопанска система.
Милтън Фридман (на британски: Milton Friedman) е статистик, прочут най-много с работата си в региона на макроикономиката и своята отбрана на свободния пазар. През 1976 година той получава Нобелова премия за стопанска система за неговите достижения в региона на разбора на потреблението, паричната история и доктрина и за неговата проява на сложността на стабилизационната политика. Той е най-известен измежду учените с изключителния си принос в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според Фридман е изцяло допустимо да съществува непрекъснат стопански напредък и ниски равнища на инфлацията, всичко което той акцентира като належащо за това е положителната държавна парична политика, от една страна, и фискална и регулационна политика, от друга.
Той е бил стопански консултант на американския президент Роналд Рейгън. Много държавни управления са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икномическата система на свободния пазар с дребна намеса от страната. Списание Economist го възхвалява като най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век, евентуално и като цяло (2006 г.).
Отначало кейнсиански покровител на Новия курс и юрист на държавните интервенции в стопанската система, през 50-те на 20 век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функционалност подлага на тестване главния кейнсиански модел. В Чикагския университет Фридман става покровител на опозиционерите на кейнсианската стопанска система. През 60-те той предлага различна макроикономическа политика, известна като монетаризъм.
Умира на 16 ноември 2006 година на 94-годишна възраст в болничното заведение в Сан Франциско заради кардиологични проблеми.
Милтън Фридман (на британски: Milton Friedman) е статистик, прочут най-много с работата си в региона на макроикономиката и своята отбрана на свободния пазар. През 1976 година той получава Нобелова премия за стопанска система за неговите достижения в региона на разбора на потреблението, паричната история и доктрина и за неговата проява на сложността на стабилизационната политика. Той е най-известен измежду учените с изключителния си принос в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според Фридман е изцяло допустимо да съществува непрекъснат стопански напредък и ниски равнища на инфлацията, всичко което той акцентира като належащо за това е положителната държавна парична политика, от една страна, и фискална и регулационна политика, от друга.
Той е бил стопански консултант на американския президент Роналд Рейгън. Много държавни управления са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икномическата система на свободния пазар с дребна намеса от страната. Списание Economist го възхвалява като най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век, евентуално и като цяло (2006 г.).
Отначало кейнсиански покровител на Новия курс и юрист на държавните интервенции в стопанската система, през 50-те на 20 век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функционалност подлага на тестване главния кейнсиански модел. В Чикагския университет Фридман става покровител на опозиционерите на кейнсианската стопанска система. През 60-те той предлага различна макроикономическа политика, известна като монетаризъм.
Умира на 16 ноември 2006 година на 94-годишна възраст в болничното заведение в Сан Франциско заради кардиологични проблеми.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ