За Деня на Черно море: „Грийнпийс“ – България показва къде в акваторията ни има най-висок натиск от тралене на морското дъно
На 31 октомври означаваме Международния ден на Черно море и всяка година това е мотив не толкоз за празник, що се касае за равносметка какво се случва с най-близкия ни соленоводен басейн. Полагаме ли задоволително грижи за него? Черно море е подложено на редица закани – разнообразни типове замърсявания, военни дейности, сондажи за газ, свръхриболов. Една от заканите, чиито вреди остават под повърхността, е дънното тралене – незаконно, само че постоянно употребявано от бракониери.
Траленето е известен способ за промишлен лов на риба, който е предопределен за бързо хващане на огромни количества рибни артикули или морски блага. Представлява влачене на огромна мрежа от транспортен съд или лодка. Когато лодките или корабите тралят, те се движат извънредно постепенно – едвам с няколко възела в час. Зад тази мудна скорост обаче се крие голяма мощ и унищожителен напън за екосистемите. Мрежата може да се движи както по самото дъно, по този начин и малко над него. От това по какъв начин е ситуирана мрежата зависи какъв тип морски артикул би се хванал.
Нов разкрива местата в българската акватория на Черно море, където най-често се следят следи от тралиращи кораби. Участъците с най-интензивно тралене обгръщат и предпазени зони – „ Емине-Иракли “, „ Галата “, „ Комплекс Калиакра “ и „ Ропотамо “. Данните са систематизирани в карти и обгръщат интервала 2017-2024 година Важно е да се означи, че засечените следи са от позволени от закона типове тралове, които, макар че вредят на морското биоразнообразие, не са подложени на възбрана.
Всяка предпазена зона има собствен проект за ръководство. В „ Емине-Иракли “, „ Галата “ и „ Ропотамо “ главните регулации са свързани с използването на торове и субстанции, които способстват за еутрофикацията. Там има възбрана за дънни тралиращи средства (валидна за цялата ни морска акватория). Изключение прави риболовът с бийм трал, който е позволен от българското законодателство, макар че изравя дъното и нанася вреди върху екосистемите.
„ Защитените зони в Черно море не са задоволително ефикасни и не дават действителна отбрана на морските жители. Черноморието ни се нуждае от повече резервати с по-строги регулации, където морските типове да се развиват необезпокоявано “, разяснява Мартин Томов, координатор на акция „ Живо Черно море “ в „ Грийнпийс “ – България.
Траленето съставлява влачене на огромна мрежа от транспортен съд или лодка, а типовете се разграничават по това дали мрежата има контакт с морското дъно, или няма. Разрешените в България типове тралове са по този начин наречените пелагичен трал и бийм трал.
При първия вид мрежата, която плавателният съд влачи зад себе си, не е в контакт с дъното, а се движи в междинния пласт на водата. Обикновено се употребява от по-големи кораби, на по-голяма дълбочина, най-вече за улов на риба като цаца и сафрид. Въпреки че не изравя дъното, този тип тралене също може да докара до вреди върху биоразнообразието, защото улавя морски типове, разнообразни от целевите – в това число делфини.
Другият тип позволен трал е бийм тралът. Това е подвид дънен трал и е извънредно нездравословен за морското биоразнообразие, защото изравя морското дъно, нарушава хранителната верига и оставя след себе си следи, които могат да останат с години. Използва се за улов на рапани и дънни риби.
Единственият неразрешен в България тип трал е дънният трал. Той е в цялостен контакт с дъното, унищожава скъпи местообитания и изравя редица значими за биоразнообразието организми. Въпреки че не е разрешен от закона, той се практикува постоянно – най-вече от дребни риболовен лодки – и уловът от него не се контролира. Скорошно изследване на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и Центъра за подводна археология към Българска академия на науките откри голям брой физически следи от дънно тралене – под формата на напречни линии по морското дъно. Те ясно демонстрират физическо нарушение на екосистемите.
Анализът на „ Грийнпийс “ – България употребява данни от Global Fishing Watch, извлечени от AIS/VMS сигнали. Това значи, че картите демонстрират следите от кораби, регистрирани като тралове – по-големи и добре оборудвани плавателни съдове. Те имат системи за местонахождение, които обаче не постоянно са включени. По-малките лодки пък въобще не са задължени да подават информация за местоположението си. Поради тази причина анализът демонстрира единствено част от картинката и действителният напън върху морското дъно е доста по-висок.
„ Грийнпийс “ – България приканва жителите да бъдат бдителни и да подават сигнали, в случай че разграничат лодка с дънен трал. Плавателните съдове имат лебедки в задната си част, за които се закачат мрежите. Използването на дънен трал може да се разпознае също и по улова, защото най-често се употребява за бели миди, рапани, калкан. В случай на неправда жителите могат да звънят на 112 с съответна локация и номер на транспортен съд.
Траленето е известен способ за промишлен лов на риба, който е предопределен за бързо хващане на огромни количества рибни артикули или морски блага. Представлява влачене на огромна мрежа от транспортен съд или лодка. Когато лодките или корабите тралят, те се движат извънредно постепенно – едвам с няколко възела в час. Зад тази мудна скорост обаче се крие голяма мощ и унищожителен напън за екосистемите. Мрежата може да се движи както по самото дъно, по този начин и малко над него. От това по какъв начин е ситуирана мрежата зависи какъв тип морски артикул би се хванал.
Нов разкрива местата в българската акватория на Черно море, където най-често се следят следи от тралиращи кораби. Участъците с най-интензивно тралене обгръщат и предпазени зони – „ Емине-Иракли “, „ Галата “, „ Комплекс Калиакра “ и „ Ропотамо “. Данните са систематизирани в карти и обгръщат интервала 2017-2024 година Важно е да се означи, че засечените следи са от позволени от закона типове тралове, които, макар че вредят на морското биоразнообразие, не са подложени на възбрана.
Всяка предпазена зона има собствен проект за ръководство. В „ Емине-Иракли “, „ Галата “ и „ Ропотамо “ главните регулации са свързани с използването на торове и субстанции, които способстват за еутрофикацията. Там има възбрана за дънни тралиращи средства (валидна за цялата ни морска акватория). Изключение прави риболовът с бийм трал, който е позволен от българското законодателство, макар че изравя дъното и нанася вреди върху екосистемите.
„ Защитените зони в Черно море не са задоволително ефикасни и не дават действителна отбрана на морските жители. Черноморието ни се нуждае от повече резервати с по-строги регулации, където морските типове да се развиват необезпокоявано “, разяснява Мартин Томов, координатор на акция „ Живо Черно море “ в „ Грийнпийс “ – България.
Траленето съставлява влачене на огромна мрежа от транспортен съд или лодка, а типовете се разграничават по това дали мрежата има контакт с морското дъно, или няма. Разрешените в България типове тралове са по този начин наречените пелагичен трал и бийм трал.
При първия вид мрежата, която плавателният съд влачи зад себе си, не е в контакт с дъното, а се движи в междинния пласт на водата. Обикновено се употребява от по-големи кораби, на по-голяма дълбочина, най-вече за улов на риба като цаца и сафрид. Въпреки че не изравя дъното, този тип тралене също може да докара до вреди върху биоразнообразието, защото улавя морски типове, разнообразни от целевите – в това число делфини.
Другият тип позволен трал е бийм тралът. Това е подвид дънен трал и е извънредно нездравословен за морското биоразнообразие, защото изравя морското дъно, нарушава хранителната верига и оставя след себе си следи, които могат да останат с години. Използва се за улов на рапани и дънни риби.
Единственият неразрешен в България тип трал е дънният трал. Той е в цялостен контакт с дъното, унищожава скъпи местообитания и изравя редица значими за биоразнообразието организми. Въпреки че не е разрешен от закона, той се практикува постоянно – най-вече от дребни риболовен лодки – и уловът от него не се контролира. Скорошно изследване на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания и Центъра за подводна археология към Българска академия на науките откри голям брой физически следи от дънно тралене – под формата на напречни линии по морското дъно. Те ясно демонстрират физическо нарушение на екосистемите.
Анализът на „ Грийнпийс “ – България употребява данни от Global Fishing Watch, извлечени от AIS/VMS сигнали. Това значи, че картите демонстрират следите от кораби, регистрирани като тралове – по-големи и добре оборудвани плавателни съдове. Те имат системи за местонахождение, които обаче не постоянно са включени. По-малките лодки пък въобще не са задължени да подават информация за местоположението си. Поради тази причина анализът демонстрира единствено част от картинката и действителният напън върху морското дъно е доста по-висок.
„ Грийнпийс “ – България приканва жителите да бъдат бдителни и да подават сигнали, в случай че разграничат лодка с дънен трал. Плавателните съдове имат лебедки в задната си част, за които се закачат мрежите. Използването на дънен трал може да се разпознае също и по улова, защото най-често се употребява за бели миди, рапани, калкан. В случай на неправда жителите могат да звънят на 112 с съответна локация и номер на транспортен съд.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ