Митът за политическия магьосник Себастиан Курц е развенчан
На 31 години "детето знамение " Себастиан Курц стана канцлер на Австрия. Той сподели на европейските консерватори по какъв начин можеш да печелиш избори, да водиш твърда дясна политика и в това време да останеш обществено допустим, пишат от.
Рецептата за триумфа: Популизъм с виенски привкус и в границите на разрешеното. С щипка преднамереност към чужденците и злост към левите, той си остана момчето за образец, което като че ли с магическа пръчка печелеше изборите. Но лъскавият имидж на Курц се пропука. Прокуратурата в Австрия го упреква в злоупотреби, корупция и предоставяне на подкупи.
Къщата от карти се срути
Сред цялата тази политическа нечистотия прозира едно обвиняване, което може да разклати радикално мита за Курц: съмненията, че още като външен министър той е манипулирал изследвания, с цел да излъска имиджа си в тях, които по-късно против възнаграждение са били оповестени в булевардната преса.
Това значи, че заглавията, които се показваха в годините на възхода на Курц и заявиха, че той е най-предпочитаният претендент за канцлер, е допустимо да са били изфабрикувани от доближени до него. Обвинението гласи още, че цялата тази скица е била финансирана с обществен запас. Във вестниците са били оповестени скъпи реклами на държавни компании в подмяна на ласкателно наличие.
Най-ярко искрящата звезда в австрийския политически хоризонт е употребила противоречиви и неразрешени способи, с цел да обезпечи своя напредък. Образът на Себастиан Курц е бил гладък от една система на държавна агитация, която подкопава свободата на словото и показва отношението на неговия ПР екип към австрийския народ, гласи обвиняването.
"Традиционните " австрийски корупция и непотизъм
Когато някой призове за източване на блатото на корупцията в Австрия, нормално става за смях. Непотизмът се е трансформирал в традиция в страната, а следвоенната ѝ история е белязана от политически кавги. Банки, казинаа>, строителни компании - низ от афери, свързани с личностно замогване и съмнителни покупко-продажби сред представители на политиката и стопанската система.
Последното разобличаване извади на бял свят аферата Ибиса. В нея десните популисти от Партията на свободата на Австрия, тогавашните съдружни сътрудници на Курц, бяха разобличени като толкоз мафиотска и морално безскрупулна организация, че гласоподавателите им се отдръпнаха от тях.
Австрия се нуждае от самобитно придвижване на "чистите ръце ", което да разрива оборите във Виена на всеки няколко години. Поне страната към момента наподобява има смели прокурори, които проверяват, без да се преценяват с ситуацията на обвинените. Те могат да бъдат основа за политическо обновяване, което доста жители в Австрия чакат от дълго време. И като идващ канцлер може би е добре австрийците да си изберат сериозен политик, възрастен с малко по-малко харизма.
Митът за политическия вълшебник Себастиан Курц е развенчан. Той е цар, който при по-внимателно вглеждане се оказва изцяло гол.
Последователното разглобяване на закона и честността подкопава страната и вярата на жителите, че политиката е освен това от магазин на самообслужване.
Този потоп няма по какъв начин да не докара до наводнения. Но не би трябвало ли опозицията да се опита да подсуши най-малко някои аспекти от тази систематична корупция? Тя упорства да вземем за пример за нов закон за медиите, който да постави завършек на порочния табиет да се популяризира корупция. Следвайки този образец, могат да се подхващат и съществени стъпки във връзка с банките и публичните поръчки.
Царят е гол, прокурорите - не
С девиза "Време за нещо ново " Себастиан Курц пристигна на власт през 2017-а година. Ако обвиняванията на австрийската прокуратура се потвърдят, "новото " ще е единствено формата на другояче добре познатата остаряла корупция. С решението да се отдръпна от поста на канцлер, той показва най-малко някаква приличност. След в началото афектирания звук, с който отхвърляше виновността си.
Рецептата за триумфа: Популизъм с виенски привкус и в границите на разрешеното. С щипка преднамереност към чужденците и злост към левите, той си остана момчето за образец, което като че ли с магическа пръчка печелеше изборите. Но лъскавият имидж на Курц се пропука. Прокуратурата в Австрия го упреква в злоупотреби, корупция и предоставяне на подкупи.
Къщата от карти се срути
Сред цялата тази политическа нечистотия прозира едно обвиняване, което може да разклати радикално мита за Курц: съмненията, че още като външен министър той е манипулирал изследвания, с цел да излъска имиджа си в тях, които по-късно против възнаграждение са били оповестени в булевардната преса.
Това значи, че заглавията, които се показваха в годините на възхода на Курц и заявиха, че той е най-предпочитаният претендент за канцлер, е допустимо да са били изфабрикувани от доближени до него. Обвинението гласи още, че цялата тази скица е била финансирана с обществен запас. Във вестниците са били оповестени скъпи реклами на държавни компании в подмяна на ласкателно наличие.
Най-ярко искрящата звезда в австрийския политически хоризонт е употребила противоречиви и неразрешени способи, с цел да обезпечи своя напредък. Образът на Себастиан Курц е бил гладък от една система на държавна агитация, която подкопава свободата на словото и показва отношението на неговия ПР екип към австрийския народ, гласи обвиняването.
"Традиционните " австрийски корупция и непотизъм
Когато някой призове за източване на блатото на корупцията в Австрия, нормално става за смях. Непотизмът се е трансформирал в традиция в страната, а следвоенната ѝ история е белязана от политически кавги. Банки, казинаа>, строителни компании - низ от афери, свързани с личностно замогване и съмнителни покупко-продажби сред представители на политиката и стопанската система.
Последното разобличаване извади на бял свят аферата Ибиса. В нея десните популисти от Партията на свободата на Австрия, тогавашните съдружни сътрудници на Курц, бяха разобличени като толкоз мафиотска и морално безскрупулна организация, че гласоподавателите им се отдръпнаха от тях.
Австрия се нуждае от самобитно придвижване на "чистите ръце ", което да разрива оборите във Виена на всеки няколко години. Поне страната към момента наподобява има смели прокурори, които проверяват, без да се преценяват с ситуацията на обвинените. Те могат да бъдат основа за политическо обновяване, което доста жители в Австрия чакат от дълго време. И като идващ канцлер може би е добре австрийците да си изберат сериозен политик, възрастен с малко по-малко харизма.
Митът за политическия вълшебник Себастиан Курц е развенчан. Той е цар, който при по-внимателно вглеждане се оказва изцяло гол.
Последователното разглобяване на закона и честността подкопава страната и вярата на жителите, че политиката е освен това от магазин на самообслужване.
Този потоп няма по какъв начин да не докара до наводнения. Но не би трябвало ли опозицията да се опита да подсуши най-малко някои аспекти от тази систематична корупция? Тя упорства да вземем за пример за нов закон за медиите, който да постави завършек на порочния табиет да се популяризира корупция. Следвайки този образец, могат да се подхващат и съществени стъпки във връзка с банките и публичните поръчки.
Царят е гол, прокурорите - не
С девиза "Време за нещо ново " Себастиан Курц пристигна на власт през 2017-а година. Ако обвиняванията на австрийската прокуратура се потвърдят, "новото " ще е единствено формата на другояче добре познатата остаряла корупция. С решението да се отдръпна от поста на канцлер, той показва най-малко някаква приличност. След в началото афектирания звук, с който отхвърляше виновността си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ