На 31 август се навършват 99 години от трагичната гибел

На 31 август се навършват 99 години от трагичната крах на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров.

Той е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.

По време на Първата международна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.

До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.

На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.

Убийството му откри отзив в целия свят. Освен вестниците в България и държавни, и опозиционни, пресата в Хърватия, Румъния, Полша, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Съединени американски щати отдели място, с цел да се поклони пред паметта на този популярен човек. Ето някои от оценките за него.

На 16 септември 1924 година във в. ”Слово ” проф. Никола Милев, академик, журналист, посланик, деен активист на Вътрешна македонска революционна организация, роден в с. Мокрени, Костурско, написа:

„ Извършено е едно от великите закононарушения в българската история. Тодор Александров е погубен. Един огромен човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цялостен един народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична работа на един национален блян. Народът в Македония, емиграцията македонска, тук в България, и надалеч оттатък океана, пък и целият български народ не жалят единствено за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, именития водач на македонското революционно придвижване... фактът, че той още при живота си триумфално влезе в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото място в живота на съвременниците му... ”

Енциклопедия „ Британика ” – Чикаго, Лондон, Торонто. 1944 година Том I, стр. 583-584:

„ Като юноша той взема присъединяване в комитската активност против Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които завършиха Първата международна война, причислиха неговата родна околия към Югославия, той идва в София и стартира да провежда остарялата Вътрешна македонска революционна организация ( Вътрешна македонска революционна организация) против Югославия и Гърция. Самият Александров целеше една самостоятелна Македония със столица Солун... Александров в продължение на доста години бе некоронованият и безспорен крал на българите македонци, които го съвсем боготворяха... ”

Турският вестник „ Джумхуриет ”, представен от „ Нувел Маседониен ” на 15 X 1924 година

„ Денят в който беше направена панихидата за Т. Александров в Софийската катедрала, българската столица имаше изключително печален тип. Магазините бяха затворени и на всички порти можеше да се чете: ”Траур за Тодор Александров ”. Черни флагове се развяваха на всички места. Новината за гибелта на именития началник на Македония аргументи огромно неспокойствие в цялата страна... ”. /БГНЕС