ДОСТ е срещу паметник на ген. Атанас Семерджиев във Велинград
На 31.05.2018 година с Решение №199 Общинският съвет на Велинград дава единодушие за създаване на паметна плоча на една от най-знаковите фигури на незаконния комунистически режим в България - военачалник Атанас Семерджиев.
Това напомнят от партия ДОСТ.
Решението е признато с 21 гласа „ за “, без нито един глас „ срещу “ или „ въздържал се “. Гласовете „ за “ на Българска социалистическа партия са обясними. Тази партия по този начин и не се разграничи от комунистическото си минало и в същността си продължава да бъде посткомунистическа. Българска социалистическа партия удостоява с цветя на благодарност паметника на комунистическия деспот Тодор Живков в Правец и, в случай че има по какъв начин, би построила монументи на всички членове на своя Централен комитет – мракобесният орган на българската комунистическа власт.
Фундаменталният въпрос за това дали за 29 години народна власт сме построили либерален инстикт и имунитет, е обвързван с гласовете „ за “ на съветниците от двете локални обединения и най-много на ГЕРБ и изключително на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи има четирима съветници в Общински съвет Велинград – Юмер Мустафа, Искрен Тюфекчиев, Пламен Хаджиев и Бельо Бельов Мандраджиев, който е и ръководител на Общинския съвет и тъкмо неговият автограф стои под циничното Решение.
Генерал Атанас Семерджиев заслужаваше обективен съд, а не паметна плоча. Той е най-дългогодишният шеф на Генералния щаб на Българската национална войска (1962-1989 г.), чийто танкове и БТР-и участваха в кървавата разпра с мирните протестиращи против Възродителния развой. Именно с негова заповед са тръгнали комунистическите танкове и БТР-и, с цел да смажат справедливия развой на турците и мюсюлманите от Джебел, Могиляне, Момчилград, Груево, Каолиново, Дулово и къде ли още не. Точно с калашниците на Българската национална войска са разстреляни без съд и присъда десетки жители, чиято единствена „ виновност “ бе, че са дръзнали да защитят свещеното си право на име, език, вяра и просвета. Сред тях е и 17-месечната Тюркян от Могиляне.
Партия Движение за права и свободи, която претендира, че е родена от болката на Възродителния развой, дължеше най-малко четири гласа „ срещу “ Решението на Общински съвет Велинград. В противоположен случай губи моралните и политическите си учредения да съставлява този храбър народ.
Интересен е въпросът каква ще бъде реакцията на Централното управление на Движение за права и свободи. Никаква. Едно е да искаш оставката на Областния си водач в София за приемането на Владимир Кузов в Движение за права и свободи и напълно друго да изключиш четиримата си общински съветници от Велинград за съучастието им в моралната подигравка с паметта на жертвите на Възродителния развой. Второто е невероятно, тъй като е продължение на една политика, която стои в основата на основаването на Движение за права и свободи. Независимо дали е документирано или не, няма подозрение, че Движение за права и свободи е основано против следните условия:
1. Да не се търси сметка за закононарушението Възродителен процес;
2. Никога да не слага въпросът за статут на национално малцинство за турците и мюсюлманите в България.
Второто изискване се извършва и до през днешния ден – в Движение за права и свободи е неразрешено да се приказва за национално малцинство. Първото изискване е изпълнено през 1991г., когато вместо да желае съд за диктатора, Почетният им ръководител седна на кафе с Тодор Живков. Две години по-късно в Доклада си пред Конференция на Движение за права и свободи през 1993 година Почетният слага въпроса за груповата виновност на закононарушенията на тоталитарните режими, част от които е и Възродителният развой. Идеята за груповата виновност е йезуитски метод на прекачване на отговорността от тоталитарните партии върху народа. Тогава за какво да не се построяват монументи на комунистическите водачи – виновността не е единствено тяхна, а на народа. Днешното държание на Председателя на Велинградския общински съвет от Движение за права и свободи Бельо Бельов Мандраджиев и на останалите трима Движение за права и свободи съветници е продължение навръх това цинично мислене и за това няма да бъде осъдено.
Няма подозрение, че съавторите на концепцията за монумент на военачалник Атанас Семерджиев ведно с цялото Централно управление на Движение за права и свободи и тази година на 26-ти декември ще застанат двулично пред гроба на Тюркян, убита тъкмо от танковете, БТР-ите и калашниците, изпратени от военачалник Атанас Семерджиев.
Казусът „ военачалник Семерджиев “ освен разкрива същинската същина на Движение за права и свободи, само че демонстрира и тежката ценностна рецесия, в която се намира българската народна власт на 30-тата година от 10-ти ноември 1989г. Комунистическото минало е на думи наказано със специфичен закон, само че даже десни демократични партии, членки на АЛДЕ и ЕНП, увековечават за поколенията сатрапите на комунистическия режим. Идеите на същинските български демократ-интелектуалци за проучване на закононарушенията на комунистическия режим в учебниците по история, с цел да се предпазят идните генерации от комунистическа болест, звучат като глас в пустинята на безпросветността и тоталитарните рецидиви.
Евентуална паметна плоча на военачалник Атанас Семерджиев ще бъде монумент точно на тази безпросветност и на незрялата българска народна власт, която по този начин и не съумява да се освободи от оковите на комунистическото минало.
Призоваваме жителите на община Велинград, чиято демократична съвест не приема Решението на Общински съвет Велинград, да го апелират пред Административния съд на Р България.
Това напомнят от партия ДОСТ.
Решението е признато с 21 гласа „ за “, без нито един глас „ срещу “ или „ въздържал се “. Гласовете „ за “ на Българска социалистическа партия са обясними. Тази партия по този начин и не се разграничи от комунистическото си минало и в същността си продължава да бъде посткомунистическа. Българска социалистическа партия удостоява с цветя на благодарност паметника на комунистическия деспот Тодор Живков в Правец и, в случай че има по какъв начин, би построила монументи на всички членове на своя Централен комитет – мракобесният орган на българската комунистическа власт.
Фундаменталният въпрос за това дали за 29 години народна власт сме построили либерален инстикт и имунитет, е обвързван с гласовете „ за “ на съветниците от двете локални обединения и най-много на ГЕРБ и изключително на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи има четирима съветници в Общински съвет Велинград – Юмер Мустафа, Искрен Тюфекчиев, Пламен Хаджиев и Бельо Бельов Мандраджиев, който е и ръководител на Общинския съвет и тъкмо неговият автограф стои под циничното Решение.
Генерал Атанас Семерджиев заслужаваше обективен съд, а не паметна плоча. Той е най-дългогодишният шеф на Генералния щаб на Българската национална войска (1962-1989 г.), чийто танкове и БТР-и участваха в кървавата разпра с мирните протестиращи против Възродителния развой. Именно с негова заповед са тръгнали комунистическите танкове и БТР-и, с цел да смажат справедливия развой на турците и мюсюлманите от Джебел, Могиляне, Момчилград, Груево, Каолиново, Дулово и къде ли още не. Точно с калашниците на Българската национална войска са разстреляни без съд и присъда десетки жители, чиято единствена „ виновност “ бе, че са дръзнали да защитят свещеното си право на име, език, вяра и просвета. Сред тях е и 17-месечната Тюркян от Могиляне.
Партия Движение за права и свободи, която претендира, че е родена от болката на Възродителния развой, дължеше най-малко четири гласа „ срещу “ Решението на Общински съвет Велинград. В противоположен случай губи моралните и политическите си учредения да съставлява този храбър народ.
Интересен е въпросът каква ще бъде реакцията на Централното управление на Движение за права и свободи. Никаква. Едно е да искаш оставката на Областния си водач в София за приемането на Владимир Кузов в Движение за права и свободи и напълно друго да изключиш четиримата си общински съветници от Велинград за съучастието им в моралната подигравка с паметта на жертвите на Възродителния развой. Второто е невероятно, тъй като е продължение на една политика, която стои в основата на основаването на Движение за права и свободи. Независимо дали е документирано или не, няма подозрение, че Движение за права и свободи е основано против следните условия:
1. Да не се търси сметка за закононарушението Възродителен процес;
2. Никога да не слага въпросът за статут на национално малцинство за турците и мюсюлманите в България.
Второто изискване се извършва и до през днешния ден – в Движение за права и свободи е неразрешено да се приказва за национално малцинство. Първото изискване е изпълнено през 1991г., когато вместо да желае съд за диктатора, Почетният им ръководител седна на кафе с Тодор Живков. Две години по-късно в Доклада си пред Конференция на Движение за права и свободи през 1993 година Почетният слага въпроса за груповата виновност на закононарушенията на тоталитарните режими, част от които е и Възродителният развой. Идеята за груповата виновност е йезуитски метод на прекачване на отговорността от тоталитарните партии върху народа. Тогава за какво да не се построяват монументи на комунистическите водачи – виновността не е единствено тяхна, а на народа. Днешното държание на Председателя на Велинградския общински съвет от Движение за права и свободи Бельо Бельов Мандраджиев и на останалите трима Движение за права и свободи съветници е продължение навръх това цинично мислене и за това няма да бъде осъдено.
Няма подозрение, че съавторите на концепцията за монумент на военачалник Атанас Семерджиев ведно с цялото Централно управление на Движение за права и свободи и тази година на 26-ти декември ще застанат двулично пред гроба на Тюркян, убита тъкмо от танковете, БТР-ите и калашниците, изпратени от военачалник Атанас Семерджиев.
Казусът „ военачалник Семерджиев “ освен разкрива същинската същина на Движение за права и свободи, само че демонстрира и тежката ценностна рецесия, в която се намира българската народна власт на 30-тата година от 10-ти ноември 1989г. Комунистическото минало е на думи наказано със специфичен закон, само че даже десни демократични партии, членки на АЛДЕ и ЕНП, увековечават за поколенията сатрапите на комунистическия режим. Идеите на същинските български демократ-интелектуалци за проучване на закононарушенията на комунистическия режим в учебниците по история, с цел да се предпазят идните генерации от комунистическа болест, звучат като глас в пустинята на безпросветността и тоталитарните рецидиви.
Евентуална паметна плоча на военачалник Атанас Семерджиев ще бъде монумент точно на тази безпросветност и на незрялата българска народна власт, която по този начин и не съумява да се освободи от оковите на комунистическото минало.
Призоваваме жителите на община Велинград, чиято демократична съвест не приема Решението на Общински съвет Велинград, да го апелират пред Административния съд на Р България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ