Тунгуското събитие: Предизвикан ли е бил страхотния взрив от черна дупка?
На 30 юни 1908 година към 7:14 ч. сутринта над река Подкаменна Тунгуска в днешния Красноярски край, Русия, избухва гигантска детонация.
Тя изравнява със земята 2 150 кв. км. и е със мощ към 10-20 мегатона, което я прави евентуално хиляди пъти по-мощна от атомната бомба, която Съединени американски щати хвърлят върху Хирошима.
Очевидци разказват ударни талази на стотици километри разстояние и чуват няколко детонации като от оръдия.
„ Изведнъж над планината, където към този момент беше паднала гората, стана доста ярко и, по какъв начин да ви кажа, като че ли се беше появило второ слънце “, споделя по-късно един от очевидците. „ Очите ме заболяха и ги затворих. Приличаше на това, което руснаците назовават гръмотевица. И незабавно последва […] мощен гръм. Това беше вторият удар. Утрото беше слънчево, нямаше облаци, слънцето грееше блестящо, както постоянно, и внезапно се появи второ слънце! “
„ С тъга Чекарен и аз изпълзяхме отдолу под подслона. След това видяхме, че горе, само че на друго място, още веднъж светна и се чу мощен гръм. Това беше третият удар. Вятърът ни връхлетя, събори ни на земята и се ударихме в паднало дърво “.
Други разказват, че са видели „ тръба “ в небето, като в отчетите им се твърди, че е синя. Това, което буди неразбиране в събитието, е неналичието на кратер от удара, който не е открит и до през днешния ден (въпреки че се твърди обратното). През годините са предлагани редица пояснения за събитието – от прекосяване на метеорити през атмосферата до – за малко – прекосяване на първоначални черни дупки непосредствено през Земята.
Дървета, повалени от гърмежа
В сегашната ера на Вселената черните дупки се образуват, когато гигантските звезди изчерпят горивото си и се срутен под личната си гравитация. Това слага ограничаване за това какъв брой дребна може да бъде една звездна черна дупка в сегашната Вселена; те би трябвало да се образуват от огромни количества маса, сгъстени в дребен размер, и се срещат единствено в звезди 20 пъти по-големи от тази на Слънцето. От друга страна, първичните черни дупки са хипотетични черни дупки, за които се допуска, че са се образували в първите няколко секунди на Вселената, когато всички неща, които ще основат звездите и галактиките, са били по-плътно събрани дружно.
„ В този миг джобовете от гореща материя може да са били задоволително плътни, с цел да образуват черни дупки, евентуално с маси, които варират от 100 000 пъти по-малки от тази на един кламер до 100 000 пъти по-големи от тази на Слънцето “, изяснява НАСА. „ След това, защото Вселената бързо се уголемява и изстива, изискванията за формиране на черни дупки по този метод завършили. “
Ако в действителност са се образували – въпреки ние към момента да не сме разкрили такива – допустимо е те към момента да са там. Има даже догатки, че първоначални черни дупки, по-малки от атом, биха могли да минават през Земята всеки ден, без да навредят на планетата, а може би на към хиляда години и някоя по-голяма.
Разглеждайки събитието в Тунгуска, екип от физици изрича съмнение в публикация в Nature от 1973 година, че то може да е било породено от прекосяването на първична черна дупка през планетата. Екипът твърди, че черна дупка с масата на огромен метеорит би обяснила неналичието на части от астероид, както и синята светлина, забелязана от очевидците.
„ По-голямата част от лъчението от удара би било във ултравиолетовия набор “, изяснява екипът. „ Щеше да има малко Х излъчване и съпътстващият плазмен дирек щеше да наподобява тъмносин “.
Макар и доста самоуверено, а и малко „ извънземно “ предложение, екипът предлага метод, по който концепцията може да бъде тествана – всъщност да се търсят признаци на изходна рана от другата страна на планетата.
„ Черната дупка би навлязла в Земята, а твърдостта на скалите не би разрешила появяването на подземна ударна вълна “, написа екипът в публикацията си. „ Поради високата си скорост и заради това, че губи единствено дребна част от силата си при прекосяването си през Земята, черната дупка би трябвало доста близо да следва права линия през Земята, влизайки на 30° по отношение на хоризонта и излизайки през Северния Атлантик в региона на 40°-50° с.ш. и 30°-40° з.д. Чрез този излаз можем да проверим цялата догадка. “
Екипът предлага да се търсят ударни талази и разстройства в океана на противоположната страна на света. Макар и занимателна концепция, такива разстройства не са открити и към момента не знаем дали първичните черни дупки въобще съществуват.
Събитието в Тунгуска може да бъде обяснено и без да се прибягва до черни дупки от зората на времето, които по случайност са с масата на огромен метеорит. Другото пояснение е: огромен метеорит, с маса към тази на огромен астероид… Общоприетото пояснение е, че метеорит с диаметър към 50-80 метра се е взривил във въздуха на височина 10-14 километра над земята.
