Помните ли за кого и за какво те проляха кръвта си? Битката на Бузлуджа
На 30 юли оживелите мъже от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа водят своя финален пердах. 28 българи против 500 башибозуци, водени от известния по това време с жестокостта си кърсердарин Куртчу Осман.
Стъпила на българския бряг на 19 юли 1868 година, четата в състав към 130 души за по-малко от две седмици изминава пътя от местността Янково гърло, Свищовско, до връх Бузлуджа в Стара планина. През цялото време четата води неравни и жестоки сражения с турските потери. Караисен, Карапановата кория и Дълги дол помнят подвига на младите българи, тръгнали да водят война за свободата на своя народ. По време на четвъртото стълкновение при Канлъдере на 22 юли войводата Стефан Караджа е ранен и хванат. Останала прекомерно малочислена, четата се изтегля към Стара планина.
Минава в региона на Узана, връх Малуша и по билото на Стара планина се насочва към връх Св. Никола. На 30 юли, изгубили 14 от ранените си приятели, 28 души с войводата Хаджи Димитър, осъмват на връх Бузлуджа. Окуражени от последните дни, минали без конфликт с потерята, изтощени и изтощени, четниците вземат решение да отдъхнат. Будни остават единствено часовите.
Рано сутринта 500 башибозуци, поведени от Куртчу Осман, потеглят от Казанлък към Бузлуджа. Към обяд те приближават от Ашката поляна заспалите четници. По западния склон заемат позиция заптиите на юзбаши Сюлейман от Казанлък. От север огненият обръч е затворен от 200 души постоянна армия от Търново. Общо към 700 пушки са ориентирани против тридесетина четника.
Въпреки тоталното предимство, Хаджи Димитър и четниците се борят героичен и героичен поставят кости.
Неравната борба продължава три часа и половина. Един по един четниците са покосявани от патроните или умират под ударите на турските ятагани. Нито един човек не се предава. Вражески патрон улучва войводата. „ …Хаджи Димитър тежко ранен, оповестява вестник Le Courrier d’Orient, малко остана да падне в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една сила, почтена за друго по-добро време…”
Достойна гибел за национален воин, посветил късия си живот на Отечеството!
Група от десетина души прави обезверен опит да раздра обкръжението. Вместо да изчакат приближаващите се башибозушки редици, те като по даден знак, се спускат отсреща им стреляйки. Четирима от четниците съумяват да се измъкнат като по знамение.
Да не забравяме и различен един факт, който не е мотив за горделивост. Българи непринудено са взели участие в боевете против четата на двамата войводи. Някои от тях гордо са разнасяли по селата отрязани глави на бунтовници. Пише го Захари Стоянов в своята книга „ Четите в България “, с цел да не забравяме подвига, само че и позора…
***
Това е първата чета с същински военни командири (с военно образование) минала на българска територия. Тя била способна да води съвременен за времето си метод на пердах с съперника (включително и окопаване). Трябва да се знае, че военачалниците не са били войводите. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов.
Преди да доближи Балкана, дружината води четири люти борби в които нанася тежки загуби на съперника, с цел да бъде ликвидирана са изпратени постоянни войски, в това число и с транспортен съд от Цариград, което демонстрира суматохата обхванала султанското държавно управление. Ето какво написа за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Бачо Киро свидетел на събитията:
" Тези български юнаци, които бяха на чет повече от 120 души, демонстрираха чудеса от геройство, на четири места се биха юначен с турците и все ги победиха и доста турски и черкезки майки разплакаха. Самите турци споделяха, че имало от тях убити и ранени в тези четири борби към 1200 души. Тези наши национални поборници демонстрираха се почтени Крумовци и Асеновци. Техните духове ще бъдат в небесните жилища спокойни, тъй като на благата си майка България те са били синове почтени... "
***
Клетвата на четниците
Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество кълна се какво, че залагам и пожертвувам живота си за битка с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда правилен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя против народа си, или за изгода на другите, или за персонална и користна полза; одобрявам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана правилен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и санкционират съгласно закона.
***
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Христо Ботев
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потопен в кърви, лежи и пъшка
левент с дълбока на гърди рана,
левент във младост и в действие мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла галактика!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно ядосано пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е в този момент... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя левент... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и артисти песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му добродушно раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за левент грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прелестни, ария поемнат, -
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - блага, зесмена!
„ Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна тайфа?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз желая, сестро, тук да почина! “
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна към този момент! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето отново пече ли - пече!
Колко ни е необходим през днешния ден духът на тези млади мъже. Тяхната всеотдайност ни задължава, само че дали разбираме това?
Фрог нюз
Стъпила на българския бряг на 19 юли 1868 година, четата в състав към 130 души за по-малко от две седмици изминава пътя от местността Янково гърло, Свищовско, до връх Бузлуджа в Стара планина. През цялото време четата води неравни и жестоки сражения с турските потери. Караисен, Карапановата кория и Дълги дол помнят подвига на младите българи, тръгнали да водят война за свободата на своя народ. По време на четвъртото стълкновение при Канлъдере на 22 юли войводата Стефан Караджа е ранен и хванат. Останала прекомерно малочислена, четата се изтегля към Стара планина.
Минава в региона на Узана, връх Малуша и по билото на Стара планина се насочва към връх Св. Никола. На 30 юли, изгубили 14 от ранените си приятели, 28 души с войводата Хаджи Димитър, осъмват на връх Бузлуджа. Окуражени от последните дни, минали без конфликт с потерята, изтощени и изтощени, четниците вземат решение да отдъхнат. Будни остават единствено часовите.
Рано сутринта 500 башибозуци, поведени от Куртчу Осман, потеглят от Казанлък към Бузлуджа. Към обяд те приближават от Ашката поляна заспалите четници. По западния склон заемат позиция заптиите на юзбаши Сюлейман от Казанлък. От север огненият обръч е затворен от 200 души постоянна армия от Търново. Общо към 700 пушки са ориентирани против тридесетина четника.
Въпреки тоталното предимство, Хаджи Димитър и четниците се борят героичен и героичен поставят кости.
Неравната борба продължава три часа и половина. Един по един четниците са покосявани от патроните или умират под ударите на турските ятагани. Нито един човек не се предава. Вражески патрон улучва войводата. „ …Хаджи Димитър тежко ранен, оповестява вестник Le Courrier d’Orient, малко остана да падне в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една сила, почтена за друго по-добро време…”
Достойна гибел за национален воин, посветил късия си живот на Отечеството!
Група от десетина души прави обезверен опит да раздра обкръжението. Вместо да изчакат приближаващите се башибозушки редици, те като по даден знак, се спускат отсреща им стреляйки. Четирима от четниците съумяват да се измъкнат като по знамение.
Да не забравяме и различен един факт, който не е мотив за горделивост. Българи непринудено са взели участие в боевете против четата на двамата войводи. Някои от тях гордо са разнасяли по селата отрязани глави на бунтовници. Пише го Захари Стоянов в своята книга „ Четите в България “, с цел да не забравяме подвига, само че и позора…
***
Това е първата чета с същински военни командири (с военно образование) минала на българска територия. Тя била способна да води съвременен за времето си метод на пердах с съперника (включително и окопаване). Трябва да се знае, че военачалниците не са били войводите. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа военни командири са Иван Попхристов – Ванката и Еремия Българов.
Преди да доближи Балкана, дружината води четири люти борби в които нанася тежки загуби на съперника, с цел да бъде ликвидирана са изпратени постоянни войски, в това число и с транспортен съд от Цариград, което демонстрира суматохата обхванала султанското държавно управление. Ето какво написа за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Бачо Киро свидетел на събитията:
" Тези български юнаци, които бяха на чет повече от 120 души, демонстрираха чудеса от геройство, на четири места се биха юначен с турците и все ги победиха и доста турски и черкезки майки разплакаха. Самите турци споделяха, че имало от тях убити и ранени в тези четири борби към 1200 души. Тези наши национални поборници демонстрираха се почтени Крумовци и Асеновци. Техните духове ще бъдат в небесните жилища спокойни, тъй като на благата си майка България те са били синове почтени... "
***
Клетвата на четниците
Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество кълна се какво, че залагам и пожертвувам живота си за битка с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда правилен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя против народа си, или за изгода на другите, или за персонална и користна полза; одобрявам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана правилен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и санкционират съгласно закона.
***
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Христо Ботев
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потопен в кърви, лежи и пъшка
левент с дълбока на гърди рана,
левент във младост и в действие мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла галактика!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно ядосано пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е в този момент... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя левент... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и артисти песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му добродушно раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за левент грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прелестни, ария поемнат, -
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - блага, зесмена!
„ Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна тайфа?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз желая, сестро, тук да почина! “
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна към този момент! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето отново пече ли - пече!
Колко ни е необходим през днешния ден духът на тези млади мъже. Тяхната всеотдайност ни задължава, само че дали разбираме това?
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ