На 30 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и

На 30 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разрушена от османски постоянни войски на връх Бузлуджа.

Преди това четата води няколко сражения и губи хора. Оцелелите съумяват да доближат Стара планина, като група от 14 – 15 души изостава и се отделя. Последните тридесетина души, отпред с Хаджи Димитър, стигат връх Бузлуджа, където са обградени от постоянни и нередовни турски елементи в състав към 700 души. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Някои учени смятат, че в гневния пердах е погубен и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници вършат опит да пробият кордона на турските войски, само че от тях се измъкват единствено няколко души. Войводата Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в пандиза.

Според други откриватели обаче, Хаджи Димитър е единствено тежко ранен на Бузлуджа и изведен от багра от трима свои четници, като за три денонощия е отвеян на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, покрай днешното село Свежен (тогава Аджар). Там, макар грижите на локални пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си към 5 август/17 август 1868 година Погребан е на същото място.

Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „ Св. св. Петър и Павел “ в с. Аджар от пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски). Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата „ Св. Николай Чудотворец “ в кв. Клуцохор в Сливен. През 1970 година по отношение на изцяло преустрояване на къщата музей „ Хаджи Димитър “ и възобновяване на съборените здания костите са предадени в Регионалния исторически музей в Сливен.