На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Светия

На 30 ноември Българската православна черква празнува паметта на Светия деятел Андрей Първозвани. В българския национален календар този празник е прочут под разнообразни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за другите краища на България. Свети Андрей е първи от 12-те апостоли. Той е брат на Свети Петър. Точно той е апостолът, който първи стартира да проповядва по българските земи. И през днешния ден констанополоските патриарси считат себе си за негови директни наследници. Свети Андрей умира като страдалец през 6-а година от новата епоха.

Вярва се, че от този ден денят стартира да пораства („ наедрява “) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е обвързвана обредната процедура в навечерието на този празник да се варят в ново гърне разнообразни зърна - жито, грах, царевица, фасул, леща и други, с цел да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „ високи “ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е уважаван наедно със свети Никола като заповедник на бурите, а в Югозападна България съществува вярване, че свети Андрей е татко на свети Никола.

В Северна България на този ден честват в чест на мечките, като се има вяра, че свети Андрей е техен стопанин. Според националното поверие светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „ На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! “. Още се счита, че мечката е основната част от празника.