Вижте къде се намира това божествено място за разходка и почивка у нас
На 30 минути от Пловдив и 10 минути от Асеновград с кола се намира един от последните новоосновани манастири преди Освобождението на България - Араповският манастир " Света великомъченица Неделя “. Ако решите да се разноските до такава степен, то би трябвало да знаете, че пътят е много добър, даже новоасфалтиран.
Строителството е от 1856 година, покрай антично аязмо (свещен извор) близо до асеновградското село Златовръх (Арапово) през 19 век.
На място може да седнете и да отдъхнете от забързаното всекидневие на града. В манастира няма атракции, нито има сергии със сувенири, въпреки всичко приказваме за духовно място, където даже пътят свършва. Освен църквата, където може да запалите свещ за здраве и да отправите молитва към Бога в двора на манастира има кула. Сградата е превърната в музей на Ангел челник - един от най-известните хайдути в този край, който е бил и главният донор за построяването на манастира. Зданието е на три етажа. На първия етаж може да видите разнообразни движимости и фотоси от началото на XX век. Вторият етаж е гостна с кухня, а на третия етаж са спалните пространства.
Стенописите в църквата на Араповския манастир са в окаяно положение. С просто око се вижда остарял теч от покрива, който е унищожил рисунките. На места има и съществени пукнатини, където човек може да провре пръстите си.
В двора с изключение на красива градина и пейки се отглеждат разнообразни птици - патки, пауни, кокошки и гълъби. Още на входа има огромна табела, която споделя, че е неразрешено да внасяте храни и питиета, както и да сте облечени уместно.
Има и надпис, който оказва, че през манастира е минал и Васил Левски, а тук са се събирали хора, които са взели участие в Освобождението на България от Османско иго.
Други инструкции има и във връзка с това, че в региона не се стреля - този надпис е много загадъчен, само че в действителност, откакто видяхме, че на паркинга има гилза от патрон осъзнахме, че този инструкцията не е инцидентна.
В непосредственост до манастира има аязмо с вода. Отново забавна записка ни направи усещане, че не би трябвало да се хвърлят монети, както и че това не е място за охлаждане на храна и питиета, а вярващите би трябвало да почитат Божия подарък и да не замърсяват водата.
В непосредствена непосредственост до манастира се намира нещо като макет на малко селско стопанство от едно време, където може да се видят къщи, кошара, кладенци, люлки, стобор, огнище.
Строителството е от 1856 година, покрай антично аязмо (свещен извор) близо до асеновградското село Златовръх (Арапово) през 19 век.
На място може да седнете и да отдъхнете от забързаното всекидневие на града. В манастира няма атракции, нито има сергии със сувенири, въпреки всичко приказваме за духовно място, където даже пътят свършва. Освен църквата, където може да запалите свещ за здраве и да отправите молитва към Бога в двора на манастира има кула. Сградата е превърната в музей на Ангел челник - един от най-известните хайдути в този край, който е бил и главният донор за построяването на манастира. Зданието е на три етажа. На първия етаж може да видите разнообразни движимости и фотоси от началото на XX век. Вторият етаж е гостна с кухня, а на третия етаж са спалните пространства.
Стенописите в църквата на Араповския манастир са в окаяно положение. С просто око се вижда остарял теч от покрива, който е унищожил рисунките. На места има и съществени пукнатини, където човек може да провре пръстите си.
В двора с изключение на красива градина и пейки се отглеждат разнообразни птици - патки, пауни, кокошки и гълъби. Още на входа има огромна табела, която споделя, че е неразрешено да внасяте храни и питиета, както и да сте облечени уместно.
Има и надпис, който оказва, че през манастира е минал и Васил Левски, а тук са се събирали хора, които са взели участие в Освобождението на България от Османско иго.
Други инструкции има и във връзка с това, че в региона не се стреля - този надпис е много загадъчен, само че в действителност, откакто видяхме, че на паркинга има гилза от патрон осъзнахме, че този инструкцията не е инцидентна.
В непосредственост до манастира има аязмо с вода. Отново забавна записка ни направи усещане, че не би трябвало да се хвърлят монети, както и че това не е място за охлаждане на храна и питиета, а вярващите би трябвало да почитат Божия подарък и да не замърсяват водата.
В непосредствена непосредственост до манастира се намира нещо като макет на малко селско стопанство от едно време, където може да се видят къщи, кошара, кладенци, люлки, стобор, огнище.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ