Петър Дундаков, Конквистадор по пътя на вятъра
На 30 март като част от програмата на София Филм Фест ще бъде показан филмът на Виктор Божинов за концерта на Петър Дундаков - " Песента на ветровете ". Представен за първи път в спектакъл „ Азарян “ през лятото на 2021, той беше извънредно прекарване. Красивата музика, извънредно нежното осъществяване на двете сопрани Гергана Димитрова и Пламена Гиргинова, майсторството и професионализма на камерния отбор " Софийски солисти ", на диригента Пламен Джуров и на джаз тромпетиста Росен Захариев трансформира пътуването сред разнообразни стилове - класическа, джаз и фолклорна музика в изискано наслаждение. Беше вълнуващо за сетивата и за душата. Като да се отпуснеш в полета напразно и в приключението на безконечната му смяна.Концертът „ Песента на ветровете “ беше посрещнат с аплодисменти и през декември по време на фестивала „ Европа в музика “ в залата на Музикалната академия " Санта Чечилия " в центъра на Рим. Отразен е с доста харесване от италианската преса и малките екрани. Преживяването е било магическо съгласно Петър Дундаков. В този храм на музиката в Рим, в който са учили композитори като Енио Мориконе и в който участва аудитория от меломани, произвдението има едно от най-хубавите си осъществявания. “Винаги съм считал, че това, което върша като създател, добива смисъл, когато има аудитория. Според мен един театър става театър, когато е гледан. “ – споделя Петър Дундаков.
Идеята за „ Песента на ветровете “ му хрумнала в Созопол в диалог със собственичката на къща, в която отсяда със фамилията си през лятото. „ Съпругът й е риболовец. Една вечер беше просрочен да се прибере и до момента в който говорехме за какво го няма, дамата ми описа за другите ветрове, свързани с живота на риболовците. И за връзката на живеещите край морето с атмосферните условия. За тях е доста значимо да знаят кой вятър духа и ще духа, тъй като това дефинира деня им. Тогава се замислих какъв брой е неосезаем и незабележим вятърът, а какъв брой разнообразни имена има. Идеята да обрисувам с музика портрети напразно ми се стори доста забавна. Дадох си сметка, че музиката има силата да рисува невидимото. И след това тази концепция се разви. “ОЩЕ...
Идеята за „ Песента на ветровете “ му хрумнала в Созопол в диалог със собственичката на къща, в която отсяда със фамилията си през лятото. „ Съпругът й е риболовец. Една вечер беше просрочен да се прибере и до момента в който говорехме за какво го няма, дамата ми описа за другите ветрове, свързани с живота на риболовците. И за връзката на живеещите край морето с атмосферните условия. За тях е доста значимо да знаят кой вятър духа и ще духа, тъй като това дефинира деня им. Тогава се замислих какъв брой е неосезаем и незабележим вятърът, а какъв брой разнообразни имена има. Идеята да обрисувам с музика портрети напразно ми се стори доста забавна. Дадох си сметка, че музиката има силата да рисува невидимото. И след това тази концепция се разви. “ОЩЕ... Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




