Гибелта на момичето от капака на Ролс Ройс или как немска подводница потопи лайнера „Персия“
На 30 декември 1915 година немската подводница U-38 торпилира английския лайнер „ Персия “ край крайбрежията на Крит по неговия път от Лондон до Бомбай. Корабът се наклони към левия си борт и потъна в границите на няколко минути, написа
Загинаха 343 души, в това число Елеонора Веласко Торнтън тя беше модела за фигурата "Духът на екстаза ", която украсява предния похлупак на колите на Rolls-Royce.
По време на Първата международна война немските подводници правят лов на английските лайнери. Всъщност една от аргументите за това е, че Кралският флот при започване на войната просто не е в положение да отбрани своите пътнически и търговски кораби от врага.
На 7 май 1915 година подводницата U-20 торпилира кораба „ Лузитания “ край крайбрежията на Ирландия. Преди войната корабите от този клас са наричани „ океански хрътки “. Те непрекъснато се надпреварват с немските си сътрудници за „ Синята лента “ - почетен приз, присъждан на океанските кораби за скоростен връх при пресичането на Атлантическия океан. „ Лузитания “ потъва в границите на 18 минути. Загиват 1198 от 1958 индивида на борда.
Не по-малък резонанс провокира потъването на океанския лайнер „ Арабик “ на 19 август 1915 година по пътя му от Ливърпул до Ню Йорк. Инцидентът мощно разгневява американския президент Удроу Уилсън. Три дни по-късно прес-секретарят му афишира, че Белия дом мисли за спиране на връзките си с Германия. Коварните офанзиви против мирните кораби обръща публичното мнение в доста страни против немците и в последна сметка те способстват за влизането на Съединени американски щати в Първата международна война.
Истински черен ден за английския флот е 30 декември 1915 година.
На този ден, заради вътрешен гърмеж край крайбрежията на Шотландия, потъва бронирания крайцер „ Натал “ и нещастието се случва сега, когато капитанът събира офицерите с техните фамилии в едно помещение за киновечер. Загиват минимум 390 души. В края на XX век останките от кораба са оповестени за военно гробище.
Товарният транспортен съд „ Гленариф “ потъва в Ирландско море, а немската подводница U-34 унищожава кораба „ Абелия “ в Средиземно море покрай Гърция, като в този случай екипажът съумява да се избави.
Друг английски товарен товарен транспортен съд, „ Клан Макфарлейн “, е торпилиран на 122 км от Крит, от немската подводница U-38 под командването на Макс Валентинер. 52-ма членове на екипажа стават жертва на офанзивата. За Валентинер се приказва, че той в никакъв случай не почита непознатия живот. На 30 декември 1915 година торпедата на U-38 изпращат на дъното два кораба. Вторият е пътническият параход „ Персия “, благосъстоятелност на Peninsular & Oriental Steam Navigation Company. Той плава под английски байрак по маршрута от Лондон до Бомбай, само че е настигнат покрай Крит. „ Персия “ няма никакъв късмет да избяга от немската подводница.
Този лайнер е дълъг малко над 152 метра и 16 метра необятен. Парните мотори му разрешават да развива скорост от 18 възела в час (44 км/ч).
„ Персия “ напуща лондонския док Тилбъри на 18 декември 1915 година По Темза корабът навлиза в Ламанша, по-късно минава около Гибралтар и се насочва към Марсилия. По време на престоя си във Франция на кораба се качват нови пасажери. Всички знаят, че шест седмици по-рано немска подводница е потопила италианския лайнер „ Анкона “ в Средиземно море с извънредно пристанище Ню Йорк, при което умират 282 индивида. Но желанието на пасажерите на „ Персия “ да стигнат до крайната дестинация допустимо най-скоро обаче надвива над страха.
След Марсилия „ Персия “ продължи към Валета за последната си спирка, преди да навлезе в Суецкия канал.
Капитанът се пробва да мине през тесните сектори на Средиземно море през нощта, с цел да бъде по-малко уязвим от подводниците. Но неговите сметки не се оправдаман и се оказват неверни.
Преди офанзивата пасажерите на кораба се били събрали за обяд и даже не подозират в каква заплаха се намират. След като е ударен от торпедото, лайнерът съвсем мигновено се обръща към левия си борт, само че продължава да се движи с висока скорост. Водата бързо нахлува през всички дупки.
Според спомените на оживелите, корабът бързо потъва под вода за пет до 10 минути. Експлозията на корабните котли форсира бързото поглъщане. Загиват 343 от 519 индивида. Броят на жертвите можел да бъде и по-малък, само че членовете на екипажа съумяват да спуснат единствено четири избавителни лодки. Останалите не са употребявани.
Атаката на U-38 върху беззащитната „ Персия “ провокира голям скандал. Заявено е, че подводницата жестоко е нарушила интернационалното морско право. Според по този начин наречените крейсерски правила, командирът на подводницата преди офанзивата е трябвало да даде предизвестие и да разреши на пасажерите да се трансферират в избавителните лодки преди торпилирането. Подводницата изстреля торпедото, а нейният екипаж въобще не се разтревожва за ориста на оживелите. От позиция на немската страна, капитан Валентинер е работил в сходство с признатата от Германия политика на неограничена война с подводници.
При това Валентинер пренебрегва заповедта на кайзер Вилхелм II, че пътническите кораби би трябвало да бъдат пощадени. По-късно се появяват версии, че командирът на U-38 неправилно е взел „ Персия “ за помощен крайцер или боен превоз. Британските и американските вестници акцентират в своите публикации, че лайнерът е торпилиран без предизвестие.
На „ Персия “ се намирало огромно количество злато и скъпоценни камъни, които принадлежат на индийския махараджа Джагаджит Сингх Бахадур. Самият той е шеф на Капуртала и трябвало да се качи преди този момент в Марсилия с многочислената си свита. По-късно той твърди, че е получил информация от „ скришен източник “ за проектите на немците да атакуван „ Персия “. Затова Сингх се отхвърля от рисковото пътешестване, само че оставя своите съкровища в ръцете на собствен приближен човек. В резултат на това махараджата изгубва скъпия си товар, само че самият той доживява до 1949 година.
Джон Дъглас-Скот-Монтагю, втори баронет от рода Монтегю-Бел, има шанса да оцелее. Но неговата спътничка Елеонор Веласко Торнтън умира. Девойката е известна с това, че тя е модел за статуетката Spirit of Ecstasy (Духът на екстаза), която дълги години украсява предния похлупак на колите Rolls-Royce. До последния миг сър Монтегю я държал за ръцете, само че детонацията на котлите изхвърлила барона настрана и Елеонор Торнтън се удавила.
След завръщането си в родината той слага паметна плоча в църквата на своите предшественици в памет на своята починала държанка.
Само 15 от дамите на борда по време на офанзивата на U-38 се избавят. Голям шанс има английската актриса Ан Кодрингтън, която е бременна със своята щерка, бъдещата актриса Патриша Хилиърд. Но майката на актрисата Ан Кодрингтън – Хелън, умира.
След потъването на „ Персия “ съдружниците от Антантата признават Валентинер за боен нарушител. Този статус обаче по никакъв метод не се отразява на неговата кариера. И немският пълководец траял да потапя вражеските кораби. През 1917 година той е сменен като пълководец на U-38 от Вилхелм Канарис, бъдещия адмирал и началник на Абвера, немското разузнаване. Валентинер заема по-скромни позиции по време на Втората международна война, като служи във военния флот до пролетта на 1945 година
Останките на „ Персия “ са открити край крайбрежията на Крит през 2003 година на дълбочина 3000 метра. След като разпознават кораба, водолазите се пробват да извадят съкровищата на махараджата от дъното. Но съумяват да изкарат единствено няколко златни кюлчета и скъпоценни камъни, само че по тази причина пък съумяват да извадят на повърхността фрагменти от кораба.
Загинаха 343 души, в това число Елеонора Веласко Торнтън тя беше модела за фигурата "Духът на екстаза ", която украсява предния похлупак на колите на Rolls-Royce.
По време на Първата международна война немските подводници правят лов на английските лайнери. Всъщност една от аргументите за това е, че Кралският флот при започване на войната просто не е в положение да отбрани своите пътнически и търговски кораби от врага.
На 7 май 1915 година подводницата U-20 торпилира кораба „ Лузитания “ край крайбрежията на Ирландия. Преди войната корабите от този клас са наричани „ океански хрътки “. Те непрекъснато се надпреварват с немските си сътрудници за „ Синята лента “ - почетен приз, присъждан на океанските кораби за скоростен връх при пресичането на Атлантическия океан. „ Лузитания “ потъва в границите на 18 минути. Загиват 1198 от 1958 индивида на борда.
Не по-малък резонанс провокира потъването на океанския лайнер „ Арабик “ на 19 август 1915 година по пътя му от Ливърпул до Ню Йорк. Инцидентът мощно разгневява американския президент Удроу Уилсън. Три дни по-късно прес-секретарят му афишира, че Белия дом мисли за спиране на връзките си с Германия. Коварните офанзиви против мирните кораби обръща публичното мнение в доста страни против немците и в последна сметка те способстват за влизането на Съединени американски щати в Първата международна война.
Истински черен ден за английския флот е 30 декември 1915 година.
На този ден, заради вътрешен гърмеж край крайбрежията на Шотландия, потъва бронирания крайцер „ Натал “ и нещастието се случва сега, когато капитанът събира офицерите с техните фамилии в едно помещение за киновечер. Загиват минимум 390 души. В края на XX век останките от кораба са оповестени за военно гробище.
Товарният транспортен съд „ Гленариф “ потъва в Ирландско море, а немската подводница U-34 унищожава кораба „ Абелия “ в Средиземно море покрай Гърция, като в този случай екипажът съумява да се избави.
Друг английски товарен товарен транспортен съд, „ Клан Макфарлейн “, е торпилиран на 122 км от Крит, от немската подводница U-38 под командването на Макс Валентинер. 52-ма членове на екипажа стават жертва на офанзивата. За Валентинер се приказва, че той в никакъв случай не почита непознатия живот. На 30 декември 1915 година торпедата на U-38 изпращат на дъното два кораба. Вторият е пътническият параход „ Персия “, благосъстоятелност на Peninsular & Oriental Steam Navigation Company. Той плава под английски байрак по маршрута от Лондон до Бомбай, само че е настигнат покрай Крит. „ Персия “ няма никакъв късмет да избяга от немската подводница.
Този лайнер е дълъг малко над 152 метра и 16 метра необятен. Парните мотори му разрешават да развива скорост от 18 възела в час (44 км/ч).
„ Персия “ напуща лондонския док Тилбъри на 18 декември 1915 година По Темза корабът навлиза в Ламанша, по-късно минава около Гибралтар и се насочва към Марсилия. По време на престоя си във Франция на кораба се качват нови пасажери. Всички знаят, че шест седмици по-рано немска подводница е потопила италианския лайнер „ Анкона “ в Средиземно море с извънредно пристанище Ню Йорк, при което умират 282 индивида. Но желанието на пасажерите на „ Персия “ да стигнат до крайната дестинация допустимо най-скоро обаче надвива над страха.
След Марсилия „ Персия “ продължи към Валета за последната си спирка, преди да навлезе в Суецкия канал.
Капитанът се пробва да мине през тесните сектори на Средиземно море през нощта, с цел да бъде по-малко уязвим от подводниците. Но неговите сметки не се оправдаман и се оказват неверни.
Преди офанзивата пасажерите на кораба се били събрали за обяд и даже не подозират в каква заплаха се намират. След като е ударен от торпедото, лайнерът съвсем мигновено се обръща към левия си борт, само че продължава да се движи с висока скорост. Водата бързо нахлува през всички дупки.
Според спомените на оживелите, корабът бързо потъва под вода за пет до 10 минути. Експлозията на корабните котли форсира бързото поглъщане. Загиват 343 от 519 индивида. Броят на жертвите можел да бъде и по-малък, само че членовете на екипажа съумяват да спуснат единствено четири избавителни лодки. Останалите не са употребявани.
Атаката на U-38 върху беззащитната „ Персия “ провокира голям скандал. Заявено е, че подводницата жестоко е нарушила интернационалното морско право. Според по този начин наречените крейсерски правила, командирът на подводницата преди офанзивата е трябвало да даде предизвестие и да разреши на пасажерите да се трансферират в избавителните лодки преди торпилирането. Подводницата изстреля торпедото, а нейният екипаж въобще не се разтревожва за ориста на оживелите. От позиция на немската страна, капитан Валентинер е работил в сходство с признатата от Германия политика на неограничена война с подводници.
При това Валентинер пренебрегва заповедта на кайзер Вилхелм II, че пътническите кораби би трябвало да бъдат пощадени. По-късно се появяват версии, че командирът на U-38 неправилно е взел „ Персия “ за помощен крайцер или боен превоз. Британските и американските вестници акцентират в своите публикации, че лайнерът е торпилиран без предизвестие.
На „ Персия “ се намирало огромно количество злато и скъпоценни камъни, които принадлежат на индийския махараджа Джагаджит Сингх Бахадур. Самият той е шеф на Капуртала и трябвало да се качи преди този момент в Марсилия с многочислената си свита. По-късно той твърди, че е получил информация от „ скришен източник “ за проектите на немците да атакуван „ Персия “. Затова Сингх се отхвърля от рисковото пътешестване, само че оставя своите съкровища в ръцете на собствен приближен човек. В резултат на това махараджата изгубва скъпия си товар, само че самият той доживява до 1949 година.
Джон Дъглас-Скот-Монтагю, втори баронет от рода Монтегю-Бел, има шанса да оцелее. Но неговата спътничка Елеонор Веласко Торнтън умира. Девойката е известна с това, че тя е модел за статуетката Spirit of Ecstasy (Духът на екстаза), която дълги години украсява предния похлупак на колите Rolls-Royce. До последния миг сър Монтегю я държал за ръцете, само че детонацията на котлите изхвърлила барона настрана и Елеонор Торнтън се удавила.
След завръщането си в родината той слага паметна плоча в църквата на своите предшественици в памет на своята починала държанка.
Само 15 от дамите на борда по време на офанзивата на U-38 се избавят. Голям шанс има английската актриса Ан Кодрингтън, която е бременна със своята щерка, бъдещата актриса Патриша Хилиърд. Но майката на актрисата Ан Кодрингтън – Хелън, умира.
След потъването на „ Персия “ съдружниците от Антантата признават Валентинер за боен нарушител. Този статус обаче по никакъв метод не се отразява на неговата кариера. И немският пълководец траял да потапя вражеските кораби. През 1917 година той е сменен като пълководец на U-38 от Вилхелм Канарис, бъдещия адмирал и началник на Абвера, немското разузнаване. Валентинер заема по-скромни позиции по време на Втората международна война, като служи във военния флот до пролетта на 1945 година
Останките на „ Персия “ са открити край крайбрежията на Крит през 2003 година на дълбочина 3000 метра. След като разпознават кораба, водолазите се пробват да извадят съкровищата на махараджата от дъното. Но съумяват да изкарат единствено няколко златни кюлчета и скъпоценни камъни, само че по тази причина пък съумяват да извадят на повърхността фрагменти от кораба.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ