На 3 юли 1949 г. Министерският съвет приема решение за

...
На 3 юли 1949 г. Министерският съвет приема решение за
Коментари Харесай

Какво решава Министерският съвет на 3 юли 1949 г.

На 3 юли 1949 година Министерският съвет приема решение за създаване на пантеон на Георги Димитров, който умира ден по-рано - на 2 юли 1949 година Изграждането на мавзолея стартира незабавно, като е приключен за рекордния период от 6 дни.

Мавзолеят става част от държавния парад в Народна република България през интервала 1949-1989 година

Георги Димитров е ръководител на Министерския съвет (23 ноември 1946 - 2 юли 1949) и общоприет секретар на Българската комунистическа партия. Той умира в санаториума " Барвиха " край Москва, където е лекуван.  

Българска телеграфна агенция оповестява в бюлетина „ Дневни новини “ от 1949 година:

Извънредно издание

София, 3 юли 1949 година Министерският съвет на второто си траурно съвещание, състояло се на 3 юли т. година по случай гибелта на министър-председателя и вожда и учителя на българския народ другаря Георги Димитров, утвърди следното:
1. Тялото на министър-председателят други Георги Димитров, което ще дойде в София в сряда на 6-и юли т. година да бъде изложено за всенародно поклонение и сбогуване в заседателната зала на Народното събрание.

2. Поради това, че държавното управление на Съветския съюз удовлетвори молбата на българското държавно управление да бъде балсамирано тялото на министър-председателя другаря Георги Димитров, утвърждава се да бъде построен специфичен пантеон за неговото полагане и по нататъшно запазване. Мавзолеят ще бъде издигнат на площад „ 9 септември “ в предната лицева част на градската градина, против постройката на Министерския съвет.

3. Полагане тялото на министър-председателя другарят Георги Димитров в мавзолея на площад „ 9 септември ” да се извърши в неделя на 10-и юли т. година

4. Всички разходи по посрещане и полагане тялото на министър-председателя другаря Георги Димитров да се правят за сметка на Държавното богатство.

В ексклузивен бюлетин на Българска телеграфна агенция на 2 юли 1949 година в 19:00 ч. е оповестено известие за гибелта на Димитров от Централния комитет на Българската комунистическа партия, Министерския съвет на Народна република България и Националния съвет на Отечествения фронт,  което гласи:

София, 2 юли 1949 година Централният комитет на Българската комунистическа партия, Министерският съвет на Народна република България и Националния съвет на Отечествения фронт, с най-голяма тъга известява на партията и на всички трудещи се в нашата страна, че на 2 юли, в 8 ч. 35 м., умря в Москва след дълготрайно и тежко боледуване основният секретар на Централния комитет, вождът и учителят на нашата партия и на целия български народ, ръководителят на Министерския съвет на Народна република България, ръководителят на Националния съвет на Отечествения фронт, великият наследник на нашата страна другарят Георги Димитров.

Смъртта на другаря Георги Димитров, на пламенния хладнокръвен болшевик, на правилния възпитаник на Ленин и Сталин, чието велико име е неразривно обвързвано с цялото развиване на Българската комунистическа партия и под управлението на който нашият народ взема властта в свои ръце и пое пътя към социализма, е тежка и незаменима загуба за партията, за народа и националната република.

В лицето на другаря Георги Димитров нашата партия и народът се лишиха от своя обичан водач, от огромния общественик и строител на Народна република България, от мъдрия министър-председател на нашата страна, а интернационалното работничество от един изтъкнат герой срещу фашизма и империализма, за делото на напредъка, демокрацията и социализма.

Целият си разгорещен живот другарят Георги Димитров посвети на великото освободително дело на пролетариата и на своя обичан народ, за тържеството на безсмъртните хрумвания на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин.

Поклон пред великата и безсмъртна памет на другаря Георги Димитров.
Борческият и разгорещен живот на нашия популярен преподавател и водач ще бъде ярък образец на комунистите и на всички трудещи се в нашата страна.

Великото дело на социализма, на което другарят Георги Димитров служи с безпределна верност, е през днешния ден в здравите ръце на цялата наша партия, на работническата класа и труд трудещите се, които ще ги доведат до цялостна победа.

***

Съобщение на Президиума на Великото национално заседание

Президиумът на Великото национално заседание оповестява с дълбока тъга на народните представители и на целия трудещ се български народ, че през днешния ден в 8.35 часа, след дълго и трудно боледуване, в санаториума „ Барвиха “ покрай гр. Москва е умрял обичаният преподавател и водач на нашия народ, другарят Георги Димитров.

С дълбока тъга нашият народ ще понесе загубата на своя най-велик наследник. Димитров не е към този момент сред нас, само че нали той завеща великото дело на своя храбър живот, което ще ни управлява и окриля, с цел да продължим по начертания от него път, битката за построяването на социализма в нашата страна.

От Президиума на Великото национално заседание.

***

София, 10 юли 1949 година София, 10 юли 1949 година Стотици хиляди трудещи се от столицата и от всички градове и села на Народната република още от ранна заран бяха изпълнили улиците н площадите на потъналата в бездънен печал София, в очакване на траурната върволица - преместване и полагане тялото на безсмъртния национален преподавател и водач от траурната зала на Народното събрание до мавзолея на Димитров - на площад ”9 септември ”.



На площада пред Народното събрание, през който в продължение на 3 денонощия преминаваше безконечната колона на трудещите се от София и цялата страна, пристигнали да изкажат своята безгранична любов и неизмерима тъга пред безсмъртния собствен роден Димитров, в този момент е безшумно. Пред основния вход на Народното събрание и по целия площад са ниско сведени стотици червени, национални и траурни флагове. Пред паметника на Цар Освободител е строена почетна рота от ученици на Народното военно учебно заведение " Васил Левски “.

На величествения 12-метров пантеон, построен единствено за шест дни от трудоваците от Софийската градостроителна бригада, се развяват червени, национални и траурни флагове. Площадът е траурно-тържествено декориран. Безмълвни тук са застанали представителни групи на ОРПС, СВПФ, CНM, „ Септемврийче “, ОЗПС, ОЗИПС, БНЖС, офицери, бойци, трудоваци, бригадири.

Лафетът стопира пред белия пантеон. Под звуците на „ Вий жертва паднахте “,  изпълняван от събирателен хор от 3000 души, членовете на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия снемат ковчега от лафета и го слагат на краткотрайния подиум…

Часът е 15.40. Площадът, столицата п цялата страна замират в триминутно безмълвие, отдавайки последна респект на обичания национален водач и преподавател. Топовни салюти възвестяват полагането на ковчега с тялото на Димитров в белия мавзолей…

На 18 юли 1990 година тленните остатъци на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремирани, а урната е положена в Централните софийски гробища. На 9 август 1999 година Министерството на районното развиване и благоустройството издава предписание мавзолеят да бъде отстранен. Разрушаването му стартира на 21 август 1999 година и лишава седем дни. На 15 август 1999 година стартират проучвателните дейности за определяне на типа и положението на мавзолея, преди неговото разрушение.
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР