София отбелязва 147 години от обявяването си за столица на България
На 3-ти април София празнува 147 години от оповестяването си за столица на България. През 1879 година Учредителното заседание във Велико Търново трансформира града в политически център. Градът става публична резиденция на Княза незабавно след Освобождението. Празничната стратегия включва десетки събития в цяла София.
През 1879 година София е определена за столица с минимално болшинство по време на Учредителното заседание в Търново. Тогава градът е именуван „ Българската Венеция “ поради калните си улици. Константин Иречек употребява това определение в своите мемоари за остаряла София. Само за три десетилетия градът претърпява огромна промяна. Появяват се електрическо осветяване, трамвайна мрежа и емблематични публични здания.
Архитектурният образ на столицата се оформя от първите български архитекти. Те носят познания и хармония от Париж, Виена и Прага. Сред най-значимите постройки са Военният клуб и Народният спектакъл. София бързо се трансформира в съвременно европейско средище. Празникът припомня за този значим исторически преход след събитията, свързани с Освобождението на София от османско господство.
Програмата за честванията стартира още на 2 април. Симфониета „ София “ и солисти на НФА „ Филип Кутев “ изнесоха концерт в Централния боен клуб. На самия 3-ти април студенти от НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ раздават реплики на остарели пощенски картички. Тази самодейност се организира в централните елементи на града.
Софийската градска художествена изложба и Регионалният исторически музей – София работят с вход свободен на 3-ти април. Посетителите могат да прегледат документални изложения и исторически експозиции. В Градската градина се открива специфична галерия „ Храни и питиета на българите “. Тя демонстрира прехода от ориенталската софра към модерната трапезария. Организатор на събитието е Държавна организация „ Архиви “.
Духови оркестри свирят на основни местоположения в града. Музикални осъществявания има пред Народен спектакъл „ Иван Вазов “ и в градина „ Кристал “. Парк „ Заимов “ също е част от празничната атмосфера. Столичната библиотека показва фотодокументалната галерия „ София – направете я красива “.
Историческите беседи „ Зад фасадите “ разрешават на жителите да прегледат постройките на Столична община. Отворени за посещаване са обектите на ул. „ Париж “ 1 и „ Московска “ 33. За децата са планувани просветителни ателиета. В Регионалния исторически музей те се срещат с герба на София. В „ Музейко “ дребните столичани основават своята визия за модерния град.
Тези събития акцентират смисъла на София като културен и политически център. Празникът сплотява историята и актуалното развиване на града. Това е мотив за горделивост от достиженията на българската държавност след Освобождението на България. Честванията описват историята на столицата от 1879 година до през днешния ден.
