Преди 29 години в Алма Матер се ражда Клубът за гласност и преустройство
На 3 ноември 1988 година в 65-та публика на Софийския университет е основан Клубът за поддръжка на гласността и преустройството, който дружно с Обществения комитет за екологична отбрана на Русе е измежду първите неофициални, претендиращи за дисидентски организации в социалистическа България.
Инициатор на плана е Желю Желев, който намира поддръжка в съперници на тоталитарната система като Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, учен Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко.
Учредителите са общо 80 души, като на самото основаване се причисляват още 40. От тях 39 души са членове на Българска комунистическа партия: 11 са дейни борци срещу фашизма (Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Христо Радевски, Борис Спасов и др.), 4 са изключени от Българска комунистическа партия, 10 са с партийни санкции, 36 са безпартийни. Това на пръв взор свидетелства, че първите обществени недоволства от тоталитарния режим на Т. Живков и куража да бъдат изказани идват от редовете на Българска комунистическа партия. Днес обаче все по-дискусионен е въпросът – не бяха ли това позволените от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност неформали?
През септември 1988 година Желев приготвя Програмната декларация. През октомври тя е разисквана, като за секретари на Клуба са определени Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че ръководителите ще се избират на ротационен принцип, по азбучен ред, за по два месеца.
На 3 ноември е призната Учредителната (програмната) декларация, определен е Управителен съвет (УС), поставят се правилата на действие на Клуба. Учредителната декларация е изпратена до Централен комитет на Българска комунистическа партия, креативните съюзи и средствата за всеобща информация. Първият ръководител на ротационен принцип на Клуба Мария Бойкикева.
Основната активност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на заявления и мнения по общополитически въпроси, в които внезапно се подлага на критика властта на Тодор Живков. Клубът, дружно с другите неформали, застава в отбрана на правата на българските мюсюлмани и се афишира срещу по този начин наречения Възродителен развой. Членовете на Клуба демонстрират огромна интензивност по западните радиостанции, като необикновен отзив имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.
Дни след учредяването на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството стартира откритото следене на Бойкикева. Централен комитет на Българска комунистическа партия разисква Клуба и се пробва да окаже измамлив напън на членовете му посредством потребление на разнообразни начини.
На 16 декември при съвещание на УС в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са задържани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са иззети материали на Клуба. Осъществяват се редица репресивни ограничения против членовете.
На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев. Много други обаче същински борци против комунизма като Илия Минев не са позволени до тази закуска.
На 17 март на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков визира въпроса за отношението към Клуба като съпротива. В партийните организации в цялата страна стартира акция срещу членовете на Клуба, за които се пускат съзнателно неистини.
На съвещание на Политбюрото Тодор Живков изяснява по какъв начин на идни манифестации и събрания той обществено ще разгласи членовете на Клуба за
предатели и демагози
На 5 май е квалифицирано послание до сесията на Народното събрание, в което се упорства за финален отвод от тоталитаризма и отстояване правилата на демократичната народна власт. Поради тази причина Държавна сигурност прави най-мащабната си акция против членове на Клуба, мнозина са задържани.
В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта провежда казионни манифестации срещу активността на Клуба под лозунга " Съд за родоотстъпниците и предателите ". Членовете на Клуба и техните фамилии изпадат в изолираност.
През юни люлката на дисидентството - Институтът по просвета - е закрит с решение на Министерски съвет и всички са уволнени. Създава се нов институт, в който стартира преназначаване, само че членовете на Клуба Желю Желев, Иван Джаджев и Евгения Иванова отпадат. Властта стартира пропагандна акция срещу Клуба.
През август Управителният съвет на Клуба се разединява към концепцията за спорен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).
На 2 ноември в кино " Петър Берон " се организира първото обществено заседание на Клуба на тематика " Екология и народна власт ". На него е призната " Харта’89 " за запазване на българското естествено завещание. Това заседание има огромен резултат. В идващите дни са подадени десетки молби за участие в Клуба.
На 10 ноември на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков е свален от поста си началник на страната.
На 17 ноември неформалите, уверили се, че Тодор Живков към този момент няма да се върне на власт, се сплотяват и основават Съюз на демократичните сили.
На 7 декември Управителният съвет взема решение Клубът да стане съучредител на Съюз на демократичните сили. Избрани са представители на Клуба в Координационния съвет на Съюз на демократичните сили: Чавдар Кюранов, който води съперниците на Съюз на демократичните сили, и Петко Симеонов, който поддържа Съюз на демократичните сили.
През януари се засилват членовете на Клуба, които остават в Българска комунистическа партия и са срещу участието на Клуба в Съюз на демократичните сили. Те провеждат друга секта - Алтернативно социалистическо обединяване, от което по-късно поражда Алтернативна социалистическа партия, а след това Алтернативна социаллиберална партия.
На 20 януари е учредена Федерацията на клубовете за публичност и народна власт (ФКГД).
На 17 февруари е извършено последното съвещание на Управителния съвет на Клуба. Противоречията по отношение на организационното и политическо положение на Клуба се изострят: спорен клуб или политическа организация, да останат в Съюз на демократичните сили или да го изоставен и други След основаването на Федерацията, Управителният съвет става безпомощен и ненужен във връзка с въпросите за оставането в Съюз на демократичните сили и държанието на представителите на клубовете на Кръглата маса. Дни след съвещанието Клубът се разединява.
Започва сложна и мъчителна еволюция в активността на Федерацията на клубовете за народна власт. Тя доближава своя логически свършек в Казанлък на 3 ноември 1991 година, тъкмо 3 година след основаване на Клуба. Тогава на съвещание Федеративният съвет взема решение Федерацията на клубовете за народна власт да стане демократична партия. Приет е Устав, управителни органи и смяна на наименованието в „ Партия либерали ”. Решението става юридически факт чак на 26 март 1992 година./faktor.bg
Инициатор на плана е Желю Желев, който намира поддръжка в съперници на тоталитарната система като Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, учен Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко.
Учредителите са общо 80 души, като на самото основаване се причисляват още 40. От тях 39 души са членове на Българска комунистическа партия: 11 са дейни борци срещу фашизма (Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Христо Радевски, Борис Спасов и др.), 4 са изключени от Българска комунистическа партия, 10 са с партийни санкции, 36 са безпартийни. Това на пръв взор свидетелства, че първите обществени недоволства от тоталитарния режим на Т. Живков и куража да бъдат изказани идват от редовете на Българска комунистическа партия. Днес обаче все по-дискусионен е въпросът – не бяха ли това позволените от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност неформали?
През септември 1988 година Желев приготвя Програмната декларация. През октомври тя е разисквана, като за секретари на Клуба са определени Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че ръководителите ще се избират на ротационен принцип, по азбучен ред, за по два месеца.
На 3 ноември е призната Учредителната (програмната) декларация, определен е Управителен съвет (УС), поставят се правилата на действие на Клуба. Учредителната декларация е изпратена до Централен комитет на Българска комунистическа партия, креативните съюзи и средствата за всеобща информация. Първият ръководител на ротационен принцип на Клуба Мария Бойкикева.
Основната активност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на заявления и мнения по общополитически въпроси, в които внезапно се подлага на критика властта на Тодор Живков. Клубът, дружно с другите неформали, застава в отбрана на правата на българските мюсюлмани и се афишира срещу по този начин наречения Възродителен развой. Членовете на Клуба демонстрират огромна интензивност по западните радиостанции, като необикновен отзив имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.
Дни след учредяването на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството стартира откритото следене на Бойкикева. Централен комитет на Българска комунистическа партия разисква Клуба и се пробва да окаже измамлив напън на членовете му посредством потребление на разнообразни начини.
На 16 декември при съвещание на УС в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са задържани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са иззети материали на Клуба. Осъществяват се редица репресивни ограничения против членовете.
На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев. Много други обаче същински борци против комунизма като Илия Минев не са позволени до тази закуска.
На 17 март на съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков визира въпроса за отношението към Клуба като съпротива. В партийните организации в цялата страна стартира акция срещу членовете на Клуба, за които се пускат съзнателно неистини.
На съвещание на Политбюрото Тодор Живков изяснява по какъв начин на идни манифестации и събрания той обществено ще разгласи членовете на Клуба за
предатели и демагози
На 5 май е квалифицирано послание до сесията на Народното събрание, в което се упорства за финален отвод от тоталитаризма и отстояване правилата на демократичната народна власт. Поради тази причина Държавна сигурност прави най-мащабната си акция против членове на Клуба, мнозина са задържани.
В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта провежда казионни манифестации срещу активността на Клуба под лозунга " Съд за родоотстъпниците и предателите ". Членовете на Клуба и техните фамилии изпадат в изолираност.
През юни люлката на дисидентството - Институтът по просвета - е закрит с решение на Министерски съвет и всички са уволнени. Създава се нов институт, в който стартира преназначаване, само че членовете на Клуба Желю Желев, Иван Джаджев и Евгения Иванова отпадат. Властта стартира пропагандна акция срещу Клуба.
През август Управителният съвет на Клуба се разединява към концепцията за спорен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).
На 2 ноември в кино " Петър Берон " се организира първото обществено заседание на Клуба на тематика " Екология и народна власт ". На него е призната " Харта’89 " за запазване на българското естествено завещание. Това заседание има огромен резултат. В идващите дни са подадени десетки молби за участие в Клуба.
На 10 ноември на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков е свален от поста си началник на страната.
На 17 ноември неформалите, уверили се, че Тодор Живков към този момент няма да се върне на власт, се сплотяват и основават Съюз на демократичните сили.
На 7 декември Управителният съвет взема решение Клубът да стане съучредител на Съюз на демократичните сили. Избрани са представители на Клуба в Координационния съвет на Съюз на демократичните сили: Чавдар Кюранов, който води съперниците на Съюз на демократичните сили, и Петко Симеонов, който поддържа Съюз на демократичните сили.
През януари се засилват членовете на Клуба, които остават в Българска комунистическа партия и са срещу участието на Клуба в Съюз на демократичните сили. Те провеждат друга секта - Алтернативно социалистическо обединяване, от което по-късно поражда Алтернативна социалистическа партия, а след това Алтернативна социаллиберална партия.
На 20 януари е учредена Федерацията на клубовете за публичност и народна власт (ФКГД).
На 17 февруари е извършено последното съвещание на Управителния съвет на Клуба. Противоречията по отношение на организационното и политическо положение на Клуба се изострят: спорен клуб или политическа организация, да останат в Съюз на демократичните сили или да го изоставен и други След основаването на Федерацията, Управителният съвет става безпомощен и ненужен във връзка с въпросите за оставането в Съюз на демократичните сили и държанието на представителите на клубовете на Кръглата маса. Дни след съвещанието Клубът се разединява.
Започва сложна и мъчителна еволюция в активността на Федерацията на клубовете за народна власт. Тя доближава своя логически свършек в Казанлък на 3 ноември 1991 година, тъкмо 3 година след основаване на Клуба. Тогава на съвещание Федеративният съвет взема решение Федерацията на клубовете за народна власт да стане демократична партия. Приет е Устав, управителни органи и смяна на наименованието в „ Партия либерали ”. Решението става юридически факт чак на 26 март 1992 година./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ